HOME
ARCHIVES
MAPS
LINKS
CONTACT US
.
СТАТИСТИЧЕСКИ  ДАННИ  И  ЕМПИРИЧНИ  ИЗСЛЕДВАНИЯ
Резюме на доклад от социологическо изследване:
ТРУДОВИ РЕСУРСИ, ЗАЕТОСТ И БЕЗРАБОТИЦА В ОБЩИНА ПЕРНИК
Изпълнител: Програмен колектив с ръководител проф. Николай Генов
3. Трудови ресурси и скрита икономика
При плащане “на ръка” – без договор и фактура - работят 12,3% от заетите от община Перник. Търговията, услугите и строителството поемат приблизително 57% от наетите на работа без писмен трудов договор. Съществени са разликите на “скритата икономика” в териториален план: 
Дял на наетите без писмен трудов договор според местонахождението на работата (в %)
Почти 40% от наетите без трудови договори са работили по-продължително от нормалното.
4. Трудова миграция
В кое населено място работихте миналата седмица?
(Данните са за работещите)
Средно статистически работещите в София са: мъже, българи, 21-30 годишни, работят често на удължено работно време и са готови да напуснат трайно община Перник. 
Пътуващи всеки ден до София според социопрофесионалната група (в %)
5. Етнически аспекти на заетостта и безработицата
В извадката попаднаха 69 самоидентифицирали се роми (цигани). Между тях и останалото население в общината съществуват значителни различия: 
Различия по месторабота (в %)
Месторабота
Българин
Ром
В държавното управление 
4,3 
1,4
В строителството 
5,5
0,0
В търговията 
11,2 
4,3
В леката промишленост 
5,1 
2,9
В тежката промишленост 
6,2 
0,0
В образованието 
5,3 
0,0
В здравеопазването 
3,5 
0,0
Не работят 
47,7 
91,3

Не бе установен ром с регистрирана фирма. Трудовата реализация на тази етническа група е главно в “сивата” икономика”.

Продължителност на безработицата (в %)
Най-важен източник на личен доход (в %)
.
С три деца под 15 годишна възраст са 1,1% от българите срещу 5,8% от ромите. Няма интервюиран ром с висше или полувисше образование. Не желаят да работят заедно с роми 43,1% от интервюираните българи. 
6. Основни изводи и предложения
 Ключовият проблем за решаване на проблемите на общината са инвестициите.Те не могат да дойдат от натрупвания в общинската икономика. Необходими са огромни усилия, за да бъдат привлечени от националния бюджет и от чужбина. Тези усилия могат да бъдат улеснени от сравнително високата образованост в общината и от масово разпространеното желание да се започне и поддържа частен бизнес. Но:
  •  Сравнително високата документирана образованост на населението в общината е по образователни профили, които трудно могат да се адаптират към сегашните тенденции в общинската икономика.
  •  Нагласите за получаване на допълнително образование и квалификация са слаби в големи групи от населението на община Перник.
  •  Развиващият се частен сектор предлага работни места с ниско качество, които засега повече деморализират заетите в него, отколкото да ги стимулират за професионално развитие и реализация. 
  • Значителният дял от млади хора, които намират препитание в София, успокоява частично напреженията на пазара на труда в общината, но този перспективен контингент вероятно ще напусне Перник.
  • Много сложни проблеми ще се изострят поради количественото разрастване и с професионалната деградация на ромската общност. Съществува опасност предимно икономически проблеми да се подменят с междуетнически.
  • Сивата икономика се възприема като основна алтернатива на безизходицата, в която са изпаднали голям дял от жителите на общината.
 Затова е необходимо:
  • Да се засили контролът по условията на заетостта.
  • Да се разработват и последователно осъществяват годишни и сезонни програми за ограничаване на безработицата, които да се огласяват широко.
  • Интелигентни и образовани роми могат да формират ядра при реализацията на проекти и програми с общинско участие или под общинско ръководство. 
  • Оптималното решаване на комплекса от икономически и социални проблеми в общината изисква детайлна и постоянно обновяваща се информация, включително набирана чрез периодични социологически изследвания. Тя би трябвало да послужи на първо място за приспособяване на решенията в общината към тенденции в националната икономическа и социална политика и към възможностите за международно финансиране в общинската икономика. 
    край на текста
    назад
     Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
     напред