HOME
MAPS
STATISTICS
LINKS
CONTACT US
.
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ : ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ПРОМЕНИТЕ
СЪДЪРЖАНИЕ 
КИРИЛ КЕРТИКОВ
БЪЛГАРОФОБИЯТА  И 
АНТИМАКЕДОНИЗМЪТ - ПРЕПЯТСТВИЯ ПО ПЪТЯ КЪМ ЕВРОПА
MIRJANA MALESKA
THE  MACEDONIAN  ISSUE
ЖИВКО НЕДЕВ
СОЦИАЛНИ КОНТЕКСТИ НА
ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА 
МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
ДОЛОРЕС АРСЕНОВА
ЕТНОЦЕНТРИСТКИТЕ ФОРМАЦИИ - ПРЕДМЕТ НА МЕЖДУДЪРЖАВЕН
КОНСЕНСУС
МАРИАНА ЗАХАРИЕВА
ОБРАЗОВАТЕЛНОТО
СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ 
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ
АННА МАНТАРОВА
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ПРЕСТЪПНОСТТА 
ВЯРА ГАНЧЕВА
ПАРТНЬОРСТВОТО  МЕЖДУ
БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ В ОБЛАСТТА НА МЕДИИТЕ
КИРИЛ КЕРТИКОВ
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 
 
Кирил Кертиков
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
По-долу в резюмиран вариант се предлагат някои от основните изводи и съображения на Програмния (изследователския) колектив, работещ по темата “България - Македония: проблеми и перспективи на новия тип междудържавни отношения. (Социологически, политологически и др. социални аспекти)”. Повечето от тях са изрично научно аргументирани в отпечатаните в предходните страници статии. Някои представляват научни хипотези, които поради значимостта си заслужава да бъдат предварително оповестени - както “за сведение”, така и като основа за провокиране на дискусии по тях. Прочее, те предстоят да бъдат превърнати в предмет на специални допълнителни проучвания в следващите етапи на изследването.(б.а.)
* * *
В еуфорията относно предстоящата евроинтеграция някои политици не отчитат, (било поради популистки електорални, било поради недостатъчна компетентност, било поради други - недостатъчно изследвани причини) едно особено важно обстоятелство - цената на евроинтеграцията и нейните реални “платци”.
Проява на наивитет, (освен ако не е опит за умишлена заблуда на електората) е да се смята и прокламира, че евроинтеграцията на България и Македония е онази “единствена панацея”, която ще реши “ад хок” всички проблеми на народонаселението в тези страни.
В това отношение следва да бъдат неутрализирани поне няколко, прокламирани чрез официалните масмедии идеологеми:
А. Изопачена (умишлено или не) е постановката, че евро-интеграцията минава - “предварително и задължително” през Евро-атлантическата ориентация. (В смисъл чрез интеграция в НАТО). Достатъчен е само един аргумент: Турция е най-надеждният атлантически съюзник на НАТО, обаче въпреки неистовите й опити остава вън от Европейския съюз.
Б. В Европейския съюз членуват няколко страни, които никога не са били и нямат никакво желание да участват във военно-политическия блок НАТО. Държат на военния си неутралитет и на политическото си достойнство. Няма (поне за сега) индикации, че биха могли поради обструкционизма си спрямо НАТО да бъдат отстранени от Европейския съюз.
В. В страните от Европейския съюз - членки на НАТО, периодично и дори перманентно се проявяват анти-НАТО-вски настроения. Някога Франция напусна военно-политическия съюз. Неотдавна Република Гърция официално и най-категорично отказа да бъде въвлечена в конфликта срещу СФР Югославия, инспипиран от НАТО без предварително позитивно санкциониране от страна на Организацията на Обединените Нации. Широко разгърнатите антинатовските прояви на тази “натовска” държава са симптоматични.
Г. Наивно е и мнението, че - първо, България би могла да се интегрира в НАТО независимо и дори нещо по-вече: въпреки недадено й “благоволение” от Русия. Просто защото “новия световен ред” не се прави в София или Скопие и е невъзможен без консенсус между т. нар. “велики сили”. А Русия е все още една от водещите ядрени държави в света и нейното мнение едва ли би могло да бъде лекомислено недооценено от партньорите й в тази област. (Тук не се твърди, че в геостратегически план руските интереси са “безкористни”. Просто се отбелязва, че останалите ядрени сили все още не биха могли да не се съобразяват с тях.)
Второ, крайно време е да се осъзнае, че военната реформа, провеждана през последните години в България, е до голяма степен само привидно с “про-НАТО-вска” ориентация. Наистина “се унифицират” военните съоръжения на България с НАТО-вските стандарти. Ала реално - и това е немаловажно да се разбере най-после, че става дума главно за поголовно съкращение на Българската армия, (респ. на Военно-морския флот, както и на Военно-въздушните сили, включително и на отбранителните ракетни установки.) 
Реформата е очевидно необходима. Но време е да бъде проумее, че тя е малко значима за самото НАТО и е инициирана (и налагана) главно от Международния валутен фонд. Просто и защото не НАТО, а МВФ диктува императивно условията за съблюдаване поетите от нас финансови ангажименти, свързани с въвеждането на валутен борд; драстични икономии в бюджетната сфера; съкращения на трудовоактивно население; изолации и ликвидации на предприятия; максимално “свиване” на разходите за армията, военния флот, военно-въздушните войски и пр.
Всяка реформа си има своята “цена”. Плащащите я, обаче не бива да бъдат повече подвеждани с известните от миналото обещания за “светло бъдеще” (този път в контекста на поредната идеологема - “евро-атлантическа ориентация и интеграция”).
Защото анализаторите отдавна предвидиха: Предлаганата схема е вече, макар и частично “амортизирана”. Не просто евроинтеграция (и още по-малко: евроатлантическа ориентация), а глобализацията е перспективата на човечеството поне за следващите няколко десетилетия.
Което означава, че без да се отказва от курса си към евроинтеграция, България, не просто за да оцелее, а за да просперира, е длъжна да направи и “изпреварващи” ходове.
Напр. да възстанови традиционните си икономически отношения с Русия и арабския “свят”; да интензифицира икономическите си връзки с Китай, Япония, Индия, Северна и Южна Корея, Монголия, Пакистан; да открие нови партньори в Африка и Австралия. Упорито да възстановява и непрестанно да търси нови “пазарни ниши”. 
Защото разширяването (при това за сега - само евентуалното) на Европейския съюз е просто “брънка” от процеса на глобализация.
Европейският съюз би могъл (и при добронамерено отношение би следвало) да съдейства на България за включването й в новото международно (прочее, вече - световно) разделение на труда. 
Следва обаче да се имат предвид поне две обстоятелства:
Първо, че в процеса на глобализация страната (при предварително промислена държавна стратегия) би могла да се включи в новото световно разделение на труда и без задължителното й предварително включване в Европейския съюз;
Второ, че Европейския съюз следва да осъзнае, че включването на нови страни (като напр. България и Македония) не бива да бъде обвързано само и главно с възприемане на общоевропейското законодателство. Ако Европейският съюз не просто “флиртува” с тези и някои други бивши социалистически страни, ако той не популистки, а действително желае тяхното приобщаване към себе си, е длъжен и от своя страна да поеме съответни, включително и финансово-икономически отговорности (задължения) ...
back
 Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
next