HOME
MAPS
STATISTICS
LINKS
CONTACT US
.
АРХИВ: БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ : ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ПРОМЕНИТЕ  - София, 2001
.
 
СЪДЪРЖАНИЕ 
КИРИЛ КЕРТИКОВ
БЪЛГАРОФОБИЯТА  И 
АНТИМАКЕДОНИЗМЪТ - ПРЕПЯТСТВИЯ ПО ПЪТЯ КЪМ ЕВРОПА
MIRJANA MALESKA
THE  MACEDONIAN  ISSUE
ЖИВКО НЕДЕВ
СОЦИАЛНИ КОНТЕКСТИ НА
ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА 
МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
ДОЛОРЕС АРСЕНОВА
ЕТНОЦЕНТРИСТКИТЕ ФОРМАЦИИ - ПРЕДМЕТ НА МЕЖДУДЪРЖАВЕН
КОНСЕНСУС
МАРИАНА ЗАХАРИЕВА
ОБРАЗОВАТЕЛНОТО
СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ 
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ
АННА МАНТАРОВА
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ПРЕСТЪПНОСТТА 
ВЯРА ГАНЧЕВА
ПАРТНЬОРСТВОТО  МЕЖДУ
БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ В ОБЛАСТТА НА МЕДИИТЕ
КИРИЛ КЕРТИКОВ
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

МАРИАНА ЗАХАРИЕВА
ОБРАЗОВАТЕЛНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ 
БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
* * *
Сътрудничеството между България и Македония в областта на образованието е важен аспект на техните междудържавни отношения. През последното десетилетие неговото развитие е доминирано от протичащите в двете страни дълбоки социални трансформации. Идентични в изходните си условия и стратегическите цели, те са ориентирани към икономическа, политическа и културна модернизация на националните общества. Това отправя сериозни предизвикателства към образователните им системи. Тяхното цялостно реформиране и привеждане в съответствие със съвременните образователни стандарти е императив без алтернатива. И доколкото реалностите, целите и параметрите на този процес в двете страни са във висока степен сходни, образователните взаимодействия между тях са съществен фактор за неговата успешна реализация.

Образователното сътрудничество между България и Македония се осъществява в различни направления. То засяга институционалната структура, организационните модели и съдържателните аспекти на обучението във всички степени и форми на образованието. Основа за това са междуправителствени спогодби, поредица от нормативни актове на държавни органи и институции, както и споразумения между отделни учебни заведения. В съответствие с тях двете страни разработват съвместни проекти, обменя се учебна документация, преподаватели и студенти.

През последните години особен напредък отбелязват взаимоотношения- та в сферата на висшето образование. Един от най-съществените индикатори за това е увеличаващият се брой на македонските граждани, които учат в български висши учебни заведения. Ежегодно те удвояват своята численост и в края на 90-те години вече формират втората по големина група сред всички чуждестранни студенти в България.

В тази ситуация анализът на факторите и условията на обучение на македонските студенти в българските университети има важно значение за изясняване на постиженията и проблемите в образователното сътрудничество между двете страни. Той е в центъра на настоящото изследване и се базира на данни на МОН за броя на македонските студенти в български висши учебни заведения (1) и на резултати от проведено от автора емпирично социологическо проучване (2).
 

Количествена динамика на македонските студенти в България

През последното десетилетие се наблюдават значителни промени в броя на македонските граждани, които се обучават в български висши учебни заведения. Тяхната численост се увеличава с всяка изминала година и този растеж има устойчив характер. Неговите цифрови изражения са впечатляващи - от около 20 души годишен прием в началото на 90-те години македонските студенти, които започват своето обучение в български университети през учебната 1999/2000 година, достигат 599. Това на практика означава, че всяка учебна година новоприетите са два пъти повече от предходната година. Красноречива илюстрация за темповете и мащабите на този процес са данните за периода 1996-1999 година (виж фиг.1).

Силен тласък за развитие на образователното сътрудничество дават приетите от най-висши държавни органи в Република България нормативни актове за приемане на чужденци за студенти в държавните висши училища. Особено важни са Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. и Постановление № 228 на Министерския съвет от 1997 година. Те регламентират условията и реда за обучение на чуждестранни студенти, субсидирано от българската държава. Именно по залегналите в тях клаузи се приема огромната част от македонските студенти в българските висши учебни заведения. Квотата за тях ежегодно нараства и в резултат на това в края на 90-те години всеки седми от следващите в България чужденци е македонски гражданин.

Фигура 1
Брой на новоприетите македонски студенти в български висши учебни заведения.
Фигура 2
Чуждестранни студенти в български ВУЗ /уч. 1999/2000 г., в %/
При осмислянето и оценката на тези величини от особено значение е фактът, че през учебната 1999/2000 година в българските висши училища се обучават чуждестранни студенти от 79 държави. Тяхната обща численост е 8245. От тях 1203 са студентите от Република Македония. Този брой е твърде показателен сам по себе си, а още по-точна представа за него и относителната му тежест дава сравнението с първите десет, ранжирани по броя на студентите си в България, страни.
Таблица 1
Брой на чуждестранните студенти в български ВУЗ  по страни 
/за учебната 1999/2000 година/
Държава
 Студенти
Гърция 
3986
Македония
1203
Турция 
634
Украйна 
454
Молдова 
391
Кипър 
254
Индия 
184
СР Югославия 
141
Албания 
134
Сирия 
114

Явно е, че присъствието на македонските студенти в българските висши учебни заведения в края на изтеклото десетилетие е значително. Количествената им динамика през целия период ясно откроява тенденцията към постоянно увеличаване. В тази ситуация от особена важност са характеристиките на социално-демографския профил на тези студенти и тяхното отношение към следването им в България.

------------

1 Авторът изказва благодарност на г-н Ал. Попов и Д. Драганов от МОН за предоставената от тях информация за обучението на македонски студенти в български висши учебни заведения. back

2 Изследването е проведено през м. ноември 2000 г. В него са обхванати 114 македонски студенти от шест висши учебни заведения: Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Медицински университет - София, Университет по архитектура, строителство и геодезия, Университет за национално и световно стопанство, Държавна музикална академия “Панчо Владигеров”, Югозападен университет “Неофит Рилски”. Използваният в проучването метод за набиране на информация е стандартизирано интервю. back
 

назад
 Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
напред