HOME
MAPS
STATISTICS
LINKS
CONTACT US
.
АРХИВ: БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ : ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ПРОМЕНИТЕ  - София, 2001
ЖИВКО НЕДЕВ
СОЦИАЛНИ КОНТЕКСТИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
(край)
При позитивната интеграция от своя страна се залага на стимулиране на трансфера на високи технологии, интензивно развитие на човешкия капитал. Това изисква дълбока културна и социална трансформация за по-дълбоко обвързване с предния фронт на развитие на глобалната икономика на знанието.
Вместо заключение
В обозрима перспектива взаимоотношенията между Република България и Република Македония ще се изграждат и осъществяват в сложна, противоречива и изпълнена с опасности среда.
Конфликтните точки на Балканите са много и различни. Необходим е дълъг период от време за тяхното трайно премахване. Натрупаното недоверие и неприязън ще се преодоляват трудно особено на фона на очертаващите се нови области на потенциално напрежение и съперничество между балканските държави. Те са свързани с очакваните дългосрочни климатични промени на Балканите (особено с очаквания недостиг на прясна вода и свързаните с това проблеми на трансграничните водоизточници) и с изгражданетона транспортна инфраструктура (особено мрежата за пренос на енергоизточници – нефт и природен газ). Противоречива и в редица отношения е неясна и политиката на основните външни фактори, които могат да оказват влияние върху развитието на балканския регион – Европейския съюз, САЩ и Русия. Факт е например, че засега перспективата (колкото и да е отдалечена и несигурна) за приемане в Европейския съюз поражда повече съперничество и противопоставяне между балканските държави, отколкото разбирателство и сътрудничество.(7)
Икономическата обстановка е също неблагоприятна. За бившите балкански социалистически страни е характерно свиването на икономиката и в още по-голяма степен процес на деиндустриализация. Дори относително напредващите страни в региона като Гърция и Турция са далеч от едно съвременно индустриално развитие.
Може би единствената благоприятна характеристика на балканската среда е все още относително доброто развитие на човешкия потенциал (особено в областта на образованието). Но без целенасочени и умно направени инвестиции в здравеопазването, образованието и науката този потенциал много скоро ще намалее. С това ще се ограничат силно възможностите той да се трансформира в нарастващ и стимулиращ социално-икономическия просперитет човешки капитал. 
За своето бъдещо развитие балканските държави трябва да намерят и еднакво изгодна за всички формула за сътрудничество и за конструктивно решаване на възникващите спорове и конфликтни ситуации. Тази формула трябва да даде простор за тясно регионално икономическо сътрудничество (поотделно балканските икономики не са достатъчно големи за да създават достатъчно вътрешни импулси за развитие) като в същото време пресече всякакви възможности за сепаратизъм в различните държави и за прекрояване на техните граници. Извън такова трайно решение и взаимоотношенията между Република България и Република Македония ще бъдат силно зависими от регионалната и глобална конюнктура.
Реалистичната оценка на този етап подсказва, че такова решение не може да се очаква в обозримото бъдеще. Отношенията между балканските държави и между тях и останалия свят ще се изграждат по такъв начин, че още дълго време балканските общества няма да са в състояние пълноценно да използват своя човешки и социален потенциал.
------------------
7 Това важи както за бившите социалистически страни така и за натовските членове Гърция и Турция Э
    * * *
    Литература
  • ДОКЛАД О РАЗВИТИИ ЧЕЛОВЕКА НА 2000 ГОД. (2000) ПРООН, Нью-Йорк, Оксфорд, Оксфорд юнивърсити прес.
  • ДРАКЪР П. (2000) Пост-капиталистическото общество. София: Издателство ЛИК.
  • КАРАИВАНОВА, П. (2000) “Новият световен ред: разочарования и нови страхове”. Международни отношения, 1: 25-38.
  • МИЛЕВ, АЛ., И. БРАТКОВ, Б. НИКОЛОВ (1970) Речник на чуждите думи в българския език. София: Издателство “Наука и Изкуство”.
  • НЕСЪВЪРШЕНИЯ МИР. Доклад на международната комисия за Балканите (1997) Фондация “Свободна и демократична България”. Aspen Institute Berlin. Carnegie Endowment for International Peace.
  • СТОЯНОВ, Я. (1998)  “България и Балканите – заплахи и перспективи”. Международни отношения, 1: 65-74.
  • СЪСТОЯНИЕТО НА ПЛАНЕТАТА 1990 (1991) София: Издателска къща “Христо Ботев”.
  • ЧАВДАРОВА, М. (1998) “Основни фактори на Балканите”. Международни отношения, 6: 79-86.
  • CABADA, L., M. EHL (1999/2000) “The Kosovo Crisis and the Prospects for the Balkans”. Perspectives. The Central European Review of International Relations. Vol. 13, Special Issue, Winter: 21-30.
  • CRITICAL ISSUE : EU ENLARGEMENT (1999) European Policy Analist, 4th quarter: 95-100.
  • GLIGOROV, V. (1998) “Patterns of Divergence in the Western Balkans”. The Vienna Institute Monthly Report, 5: 45-47.
  • PODKAMINER, L. (1999) “EU Membership for the Transition Countries: A moving Target?”. The Vienna Institute Monthly Report, 1: 2-4.
  • PODKAMINER, L. (1999) “Ten Lessons from a Decade of Transition”. The Vienna Institute Monthly Report, 4: 8 -14.
  • PROMOTING SUSTAINABLE ECONOMIES IN THE BALKANS (2000) Council of Foreign Relation, Inc.
  • SOVEROSKI, M. (1999) “European Union Enlargement: Prospects and Potential Pitfalls Along the Way”. Eipascope, 2: 16-20.
  • THE ROAD TO STABILITY IN South Eastern Europe (2000) The World Bank. Europe and Central Asia Region.
  • THE WORLD FACTBOOK 2000. (2000) Central Intelligence Agency. Printing & Photography Group.
  • WITTKOVSKI, A. (2000) “South-eastern Europe and the European Union – Promoting Stability through Integration?” South-East Europe Review for Labour and Social Affairs, 1: 79-96.
  • назад
     Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
    напред