HOME
MAPS
STATISTICS
LINKS
CONTACT US
.
АРХИВ: БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ : ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ПРОМЕНИТЕ  - София, 2001
ЖИВКО НЕДЕВ
СОЦИАЛНИ КОНТЕКСТИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА  МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
(продължение)
В търсене на Балканската сигурност
Овладяването на положението на Балканите представлява съществена задача както за западноевропейските страни, така и за САЩ. Тяхната оценка за важността и мотивацията им за решаването на този проблем обаче е различна. 
Западноевропейците са по-загрижени от американците, защото напрежения и конфликти на Балканите създават опасност от бежански вълни главно към страните от Европейския съюз, водят до прекъсване или поне силно затрудняване на важни търговски пътища, превръща Балканския регион в подходяща среда за разгръщането на международната престъпност (трафик на наркотици, незаконно производство и износ за западноевропейските страни на “пиратски” продукти – аудиовизуални продукти, парфюмерия и др., трафик на хора – проститутки, емигранти и т.н.). Едни дестабилизирани Балкани могат да се окажат и удобно място за настаняването и укрепването на терористични организации.
Отношението на САЩ почива на по-глобален поглед върху нещата. Това е стремежът за сдържане на Русия и максимално ограничаване на нейното влияние в района като част от натиска за изтласкването и от Кавказ и най-вече намаляване на нейната роля в района на Каспийско море. В тази връзка се разглеждат и възможните проекти за изграждането на газопроводи и петролопроводи на Балканите. Ако Русия отново набере мощ, Балканите и особено черноморския район може да бъде предмостие на САЩ, дори за нейното военно “възпиране”. Стабилността на Балканите е от значение и за сигурността на особено важния съюзник на Щатите – Турция. Тя е опорна държава както в голяма игра срещу Русия, така и за подкрепа на американските интереси в района на Персийския залив и по отношение на израелско-палестинския конфликт.
Съществува и разлика в акцентите за начините и средствата за постигне на стабилността. Западноевропейците разчитат повече на целево финансиране на проекти чрез Европейския съюз, които да заглушат конфликтите и да създадат основа за взаимноизгодно сътрудничество между конфликтуващите държави или общности. Те изхождат от разбирането, че районът е твърде беден и не може самостоятелно да натрупа вътрешни средства за инвестиции (Gligorov, 1998: 47).
От своя страна американците наблягат повече на сътрудничеството по линия на НАТО от типа “Партньорство за мир” и на отделни инфраструктурни проекти (напр. “коридор № 8”).
Основните усилия на западноевропейците са концентрирани върху работата на Пакта за стабилност. Неговата официално формулирана мисия е да подкрепи усилията на държавите от Югоизточна Европа за изграждането на мира, демокрацията, уважението към човешките права и икономическия напредък. Неговата цел е да стабилизира, трансформира и евентуално интегрира целия регион в европейското и трансатлантическото русло (Promoting Sustainable Economies in the Balkans, 2000: 57).
При своето осъществяване Пакта за стабилност се сблъсква с проблеми свързани с разминаването на интересите на западноевропейските и балканските политици. Докато първите наблягат повече на процесите на бърза демократизация на региона в съответствие със западните стандарти, то вторите поставят ударението върху икономическите аспекти на Пакта и концентрират вниманието си към количеството пари, които желаят да получат за възстановяване и развитие. Има съществени различия и по отношение на правилата за изразходване на получените средства. Западните донори са готови да опускат средства само за конкретни проекти, докато местните политици и бизнесмени искат по-голяма свобода за изразходването на средства. Към това се прибавя е борбата между отделните страни за привличане на по-голяма част от очакваните от Пакта средства (Cabada&Ehl, 1999/2000: 24). 
Пактът досега не е изиграл официално определената му роля. Решението се търси в изграждането на някаква форма на икономически протекторат (Cabada&Ehl, 1999/2000: 24-25), при която заинтересованите държави трябва да предадат на западните си донори съществена част от своя суверенитет както в икономическата, така и в политическата област. Едва тогава регионът може да разчита на значителни суми насочени към ясно определени (очевидно от външни на района субекти) цели. Засега западните участници не лансират официално такъв вариант най-вече защото се опасяват от националистически бумерангов ефект (Wittkovski, 2000: 94).
Очакваната стабилизираща роля на НАТО засега се свежда до участието на сили на пакта в двата балкански протектората и някои частични ангажименти на най-близките до региона натовски членове – Италия, Гърция и Турция. Сериозните напрежения между Гърция и Турция обаче продължават и това ги прави по-скоро част от проблема, а не от неговото решение.
В тази ситуация Балканите могат да разчитат повече на спонтанните процеси на успокояване и стабилизиране отколкото на въздействията на външни фактори. Засега се наблюдава известно уталожване, което може да се обясни с натрупаната умора от конфликтите през последните десет години и от предизвиканите от тях вътрешни разделения в съседните на конфликтите балкански страни относно средствата за тяхното разрешаване. Но такова уталожване на напрежението може и да не трае дълго, ако икономическите условия не се подобрят. 
Балканите – икономическо състояние и перспективи  за интеграция в Европейския съюз
Икономическо състояние
От гледна точка на икономическото развитие в Балканския регион ясно се открояват две групи държави. Към първата спадат Гърция и Турция, които са несъмнените балкански “отличници” по западноевропейски стандарти.(6) В другата група са включени всички бивши балкански социалистически страни, в които в продължение на едно десетилетие протичат процеси на икономически промени. Тези икономики се определят като група, която съществено изостава в трансформацията в сравнение със страните от Централна Европа. Макар че част от неблагополучията се свързват с щетите нанесени от конфликта в Косово, все пак се подчертава, че негативните развития се дължат по-скоро не на конюнктурни, а на фундаментални причини. Те са свързани с общата недоразвитост на тези страни, макар че по показатели като образованост те са много по-близо до Западна Европа отколкото до традиционните развиващи се страни (Economic Survey of Europe, 2000: 6). Всъщност белезите на недоразвитост са свързани с преобладаващо негативните последици от процесите на икономическа и политическа трансформация в тези страни. В много отношения икономически последните десет години на 20-ти век се оказаха загубено десетилетие на бившите социалистически страни на Балканите (с изключение на Словения).
Данните за брутния вътрешен продукт и за промишлената продукция илюстрират ясно тези процеси. За сравнение са посочени четири групи държави, които отразяват както балканската така и по-широката европейска икономическа ситуация.
В първата са страните балканските бивши социалистически страни в преход – Албания, България, Македония, Румъния, Словения, Хърватия и Югославия. Втората група са Гърция и Турция. В третата група са включва “отличниците” от централна Европа Полша, Словакия, Унгария и Чешката република. В четвъртата група са включени две малки държави от еврозоната - Ирландия и Португалия. И двете бележат относително най-висок напредък сред западноевропейските държави, макар че в недалечното минало на тях се гледаше като общества с не особено добри потенциали за развитие.
Налице е ярък контраст между развитието ...
------------------
6 При по-разширително определяне на балканския полуостров към тази група без съмнение и вероятно на първо място трябва да се включи и Словения. back
назад
 Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
напред