HOME
MAPS
STATISTICS
LINKS
CONTACT US
.
АРХИВ: БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ : ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ПРОМЕНИТЕ  - София, 2001
СЪДЪРЖАНИЕ 
КИРИЛ КЕРТИКОВ
БЪЛГАРОФОБИЯТА  И 
АНТИМАКЕДОНИЗМЪТ - ПРЕПЯТСТВИЯ ПО ПЪТЯ КЪМ ЕВРОПА
MIRJANA MALESKA
THE  MACEDONIAN  ISSUE
ЖИВКО НЕДЕВ
СОЦИАЛНИ КОНТЕКСТИ НА
ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА 
МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
ДОЛОРЕС АРСЕНОВА
ЕТНОЦЕНТРИСТКИТЕ ФОРМАЦИИ - ПРЕДМЕТ НА МЕЖДУДЪРЖАВЕН
КОНСЕНСУС
МАРИАНА ЗАХАРИЕВА
ОБРАЗОВАТЕЛНОТО
СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ 
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ
АННА МАНТАРОВА
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ПРЕСТЪПНОСТТА 
ВЯРА ГАНЧЕВА
ПАРТНЬОРСТВОТО  МЕЖДУ
БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ В ОБЛАСТТА НА МЕДИИТЕ
КИРИЛ КЕРТИКОВ
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 
 ЖИВКО НЕДЕВ
СОЦИАЛНИ КОНТЕКСТИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА 
МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
Уводни бележки
Развитието на взаимоотношенията между Република България и Република Македония се влияе от съдържанието и динамиката на различни типове контексти (1) (политически, икономически, културни, екологични и т.н.), чието въздействие върху двустранните отношения има комплексен характер.
Целта на настоящия материал е да очертае “в първо приближение” определени компоненти на средата, в която се изграждат и осъществяват отношенията между двете държави.
Първо, това е тясно свързания с политическия контекст проблем за сигурността на Балканите – очертаване на основните актуални конфликтни точки в региона и главните насоки за търсене на регионална стабилизация. Без преодоляване на огнищата на напрежение и постигането на дългосрочна политическа стабилизация балканските общества и държави нямат реалистична перспектива за социално-икономически и културен просперитет.
Второ, това са основните характеристики на икономическата ситуация на Балканите, свързана както със следствията на трансформацията на бившите социалистически държави от региона, така и с взаимоотношенията с Европейския съюз. От основно значение за тези страни е намирането на пътища за излизане от процесите на икономически упадък и деиндустриализация и изграждането на ползотворно и дългосрочно взаимноизгодно сътрудничество вътре в Балканския регион и в по-широк международен план (и преди всичко с Европейския съюз).
Трето, това са проблемите на човешкото развитие и на възможностите за нарастване и изява на човешкия капитал от региона. Именно вложенията в човека и тяхната ефективна реализация се приемат за ключа за успех на обществото, на организацията и на индивида в света на “високите технологии”. Човешкото развитие на страните от региона може да се окаже и “разковничето”, което да изгаси местните конфликти и да трансформира тяхната енергия в градивно сътрудничество (2).
Балканите - конфликти и стабилизация
Конфликтни точки на Балканите
Традиционната “слава” на Балканите като “барутен погреб на Европа” все още е валидна с пълна сила. Войните при разпадането на Социалистическа федеративна република Югославия са най-ярката макар и не единствената илюстрация на това определение.(3) Всъщност в повечето случаи те не решиха нито един междунационален конфликт на бившата федерация. 
В много отношения тези войни институционализираха разделенията и създадоха още по-сериозни огнища на напрежение, вкл. и появата на евроатлантическите протекторати – Босна и Херцеговина и Косово. Всеки от тях носи в себе си потенциала на нови конфликти, чието реално овладяване не е по силите на общността от балкански държави - Босна и Херцеговина със заложената възможност за нейното разделяне между трите съставящия я сега общности – бошняци, хървати и сърби; Косово пък с възможността да провокира силовото обединение в една държава на различните компактни, териториално граничещи една с друга албански общности в Албания, Косово и Македония.
Наред с това всяка балканска държава има зони на напрежение и на потенциални или реални конфликти с поне един от своите съседи или пък вътрешни проблеми с малцинствени групи (4):
· Албания: напрежения с Югославия и с Македония във връзка с подкрепата на албанските малцинства в тези страни в тяхната борба за придобиване на максимално възможната степен на обособяване (The World Factbook 2000, 2000: 5). Тази подкрепа е свързана с идеята за “Велика Албания”, включваща в рамките на единна държава всички компактни албански общности на Балканите;
· Босна и Херцеговина: напрежения с Югославия по повод на статута на сръбската общност и на статута на Република Сръбска (The World Factbook 2000, 2000: 64). Към това трябва да се прибави външно отслабналото, но по същество все още силно напрежение с Хърватска по отношение на статута на хърватската общност;
· България: периодично избуяващи напрежения с Македония, с Румъния по екологични и инфраструктурни проблеми, с Турция за риболова в Черно море, с Гърция и Турция по отношение на ползването на общите водоизточници (Стоянов, 1998: 69-71);
· Гърция: силни напрежения с Турция за Кипър и за Егейско море, както и с Македония за нейното официално име (The World Factbook 2000, 2000: 197); 
· Македония: освен проблемите с Гърция, съществува напрежение по границата с Косово, проблеми на определянето на окончателната граница със Сърбия и периодично проявяващи се проблеми в отношенията с България;
· Румъния: макар и без драматична външна изява все още са актуални напрежения на страната с Унгария относно унгарското малцинство, както и проблеми с България, свързани с трансграничните замърсявания така и с изграждането на транспортните коридори към Централна и Западна Европа; спор с Украйна за шелфа в Черно море (The World Factbook 2000, 2000: 411);
· Турция: традиционно силни напрежения с Гърция, дългосрочни проблеми със Сирия относно ползването на общите водоизточници (The World Factbook 2000, 2000: 503), с Армения в подкрепа на Азербайджан по повод армено-азърбаджанския конфликт за Нагорни Карабах, с Ирак във връзка с борбата с кюрдите;
· Хърватска: освен проблемите с Босна и Херцеговина, тя има напрежения с Югославия за Източна Славония и за полуостров Превлака на Адриатическо море (The World Factbook 2000, 2000: 127);
· Югославия: има напреженията с новопоявилите се държави след разпадането на СФРЮ, а също така вътрешни проблеми като статута на Черна гора във федерацията и за бъдещето на райони като Санджак и Войводина, като най-драматичния проблем е Косово и свързаните с него напрежения в района на източна Сърбия – района на Прешево, Медведжа и Бояновац. 
Повечето от конфликтните точки имат своя повече или по-малко дълга предистория. В същото време нараства ролята на напреженията пораждани от съвременни проблеми като ползването на природните ресурси, опазването на околната среда, изграждането на инфраструктурни обекти с международно значение и т.н. 
Потенциално най-голямата опасност представлява преразглеждането на границите и на статута на държавите на Балканите (по посока на федериране и конфедериране на сега съществуващи унитарни и федерални държави). Най-остро сега този проблем е поставен с Косово. Все по-реалистична изглежда перспективата за отделяне на Черна гора от федерацията със Сърбия. Съществено влияние на балканската ситуация може да окаже и кипърският проблем. Създаването на прецеденти за отделяне или федерализиране може да даде силен импулс на подобни стремежи не само в Македония (от албанската общност) и в Югославия (Източна Сърбия, Санджак, Войводина), но - в дългосрочна перспектива - и в страни като България (най-вероятно турското малцинство) и Румъния (най-вероятно унгарското малцинство). 
Съществуващите напрежения и конфликти на Балканите в повечето случаи имат своята предистория. Но тяхното избуяване особено през последното десетилетие не може да бъде обяснявано само с историята и с враждите от миналото (Несъвършеният мир, 1997: 16). Най-вероятният детонатор на конфликтите са продължителните и тежки икономически проблеми, пред които са изправени повече от десет години гражданите на повечето Балкански държави (5). В редица случаи разрастването на тези конфликти е удоб- но прикритие за преразпределяне на държавна собственост и национално богатство от представителите на новопоявилата се местна едра буржоазия. Напреженията и конфликтите се използват и от представи- телите на местната и международната организирана престъпност. Практически всички балкански държави се свързват в една или друга степен с нелегалният трафик на наркотици (The World Factbook 2000, 2000). Към това трябва да се прибави и нарастващата по интензивност дейност по нелегалното прехвърляне на емигранти към страните от Западна Европа.
------------------
1. Понятието “контекст се използва в неговия общоприет преносен смисъл – “сбор от всички обстоятелства, при които става нещо и които му придават значимост и смисъл (исторически, социален, политически, икономически и др. контексти)” (Милев и др., 1970: 359). Контекста предполага наличието на определена достатъчно трайна тясна обвързаност между различните обстоятелства, която им придава значителна степен на цялостност. back
2. Тези три социални контекста са избрани като обекти на изследване защото: 
а) играят много важна роля за развитието на обществата и на държавите и за изграждане на взаимоотношенията между тях и  б) за тях има най-много литература и източници на емпирична информация (в сравнение с наличната информация за други социални явления, които влияят върху взаимоотношенията между Република България и Република Македония). back
3. Трябва да бъде подчертано, че и в миналото и сега много от местните, балкански напрежения и конфликти са ако не породени то поне интензивно използвани за свои цели от по-мощни държави. В този смисъл отърсването от напрежения и конфликти на Балканите е по-скоро освобождаване от едностранни зависимости чрез балансирани външни отношения отколкото от някакви дълбоки местни нагласи за омраза и за насилие към съседите.  back
4. Страните са дадени по азбучен ред. back
5. Дори когато конфликтите са между относително по проспериращи икономически държави като Гърция и Турция тяхната основа е преобладаващо икономическа. Например техния конфликт за Егейско море, освен военните съображения в по-голяма степен е свързан със проблемите за шелфа, риболова и транспорта. back
back
 Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
next