HOME
MAPS
STATISTICS
LINKS
CONTACT US
.
АРХИВ: БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ : ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ПРОМЕНИТЕ  - София, 2001
Кирил Кертиков
БЪЛГАРОФОБИЯТА И  АНТИМАКЕДОНИЗМЪТ - ПРЕПЯТСТВИЯ ПО ПЪТЯ КЪМ ЕВРОПА
    (край)
В самата Бивша югославска република Македония проблемът също не е намерил адекватното си решение. Или поне все още не е постигнат необходимия политически консенсус по него. 
В безплодна (и национално взривоопасна) конфронтация са главно две националистически тези.
Първата е “унитаристка”. Тя обосновава днешна Македония като еднонационална държава, съставена само от “етническите македонци”, които приемат като равностойни граждани на републиката представителите на различните национални, етнически и религиозни малцинства - албанци, сърби, турци, власи, цигани, мюсюлмани и пр. (По принцип българите и гърците не се споменават и според статистиката се ранжират в графа “други”).
Втората е “федералистка”. Тя се защитава главно от представителите на албанската общност, които разглеждат съвременната македонска държавност като конституирана от два “национални организма” - македонски и албански.
Двете концепции би могло да се интерпретират като принципно несъвместими. Ала те съдържат органически общ момент в себе си: налагането на която и да е от тях би довело до една-единствена последица - дезинтеграцията и разлагането на македонската държавност. 

Б) “Сценарии на бъдещето”
Лидерът на Сръбската радикална партия Воислав Шешел предвижда “два варианта - независима Македония или поделена Македония”. Конкретизацията му е: “България да вземе това, което е нейно - Източна Македония; Гърция да вземе нейната Егейска част, а Сърбия да вземе Скопската област. Албания също има основания за някои претенции”. Допълнително той прогнозира и трети вариант - “Македония да се включи като съставна единица в Югославия”.
Западни специалисти предлагат по-богато разнообразие от сценарии (гравитиращо според някои изследователи около цифрата 12). Реално всички варианти обаче могат да бъдат “редуцирани” до четири.
Те се основават върху обективно възможните при настоящите условия кардинални принципи:

- на суверенитет и единство;
- на сепаратизъм (и евентуално на федерализъм);
- на анексиране;
- на асоцииране (съюзяване).
Тяхната обективацията е (поне формално логически) възможна като един от следните варианти:
1) Б Ю Р Македония да съхрани настоящия си държавен суверенитет и независимост;
2) Републиката да се “раздвои” (“сепарира”) на “македонска” (т.е. на славяно-християнска) и на албанска (сиреч - мюсюлманска) общности, които биха могли да се федерират помежду си като автономни области, а биха могли да претендират и за “национален” суверенитет, който обаче неминуемо ще доведе до разцепление на страната;
3) Територията (респ. населението) на Републиката да бъдат поделени - най-вероятно между Албания, България, Гърция, Сърбия (съгласно приведения “принцип на анексията”);
4) Републиката да се “асоциира” (т.е. присъедини или “съюзи”) като народонаселение и територия: или с т.нар. Мини-Югославия,(а при евентуалното й по-нататъшно разпадане - със Сърбия); или с Република България; или с Албания; или с Гърция.
Проблемът на евентуалното, на проблематичното асоцииране (“съюзяване”) на Бивша Югославска република Македония с някоя от съседните й страни има обаче и друг съществен аспект: коя от тях има обективен интерес от подобен акт?
На пръв поглед в перспектива всяка съседна държава (напр. Република България) е заинтересована от разширяване на държавните си граници и от увеличаване на народонаселението си.
Конкретизацията на проблема обаче поставя някои ограничения и предизвиква сериозни съмнения.
Защото, първо (то е по-маловажното), в процеса на евентуалната общоевропейска интеграция териториалните “придобивки” на отделните държави ще загубят ако не напълно, то във всеки случай до голяма степен съвременното си значение.
И, второ (което е по-съществено), евентуалното присъединяване (“асоцииране”, “съюзяване” и пр.) на БЮР Македония към Република България би обременило България с нови - изобщо нерешими или в най-добрия случай прекалено скъпо решими за нея проблеми. Например:
а) В етно-конфесионален (верски) аспект такова едно хипотетично обединение би довело до нежелателно спрямо българската нация нарастване на относителния дял, както, първо, на мюсюлманите в България (за сметка на християните и на атеистите), така и - второ, - на небългарските етнически групи. Достатъчно е да се посочи, че мюсюлманите в БЮР Македония (албанци, турци, цигани, власи и пр.) представляват поне 30 (тридесет) на сто от населението. А не бива да се пренебрегва и факта, че се самоидентифицират като “етнически македонци” 66,5 процента от народонаселението, докато българската си етническа принадлежност посочват едва 0,25 на сто (!!!)...
Очевидно е, че при евентуално (по същество - хипотетично) “асоцииране” ще бъде допълнително усложнена (коректният израз е: ще се влоши) етно-конфесионалната структура на българското общество.
б) Сериозни трудности биха възникнали и във вътрешно-политически план, доколкото политическото пространство ще бъде допълнително “населено” с нови партии на етническа и верска основа. Напр. само албанските партии още през 1992 г. достигат седем на брой, а активна дейност развиват Демократичес- кият съюз на турците в Македония, Партията за цялостна еманципация на циганите и др. Едва ли може да се очаква безпроблемно конструктивно национално сътрудничество и с най-влиятелната, (управляваща днес) в Македония партия - ВМРО-ДМПНЕ. Достатъчно е да се припомни, че влиятелен нейн лидер неотдавна “оповести”, че в Република България живеели 2 милиона ... “македонци”(!?).
в) В икономически план подобно “съюзяване” би доразрушило окончателно българската икономика. Защото става дума за евентуално съюзяване не с просперираща, а напротив - с почти банкрутирала икономика. “С изключение на Босна и Херцеговина, няма друга бивша югославска република с по-лоши стопански показатели през последните три години. Неблагоприятната тенденция се задълбочава през 1992 г. и началото на 1993 г. Инфлацията скача на около 200 на сто, безработицата надхвърля 25 %, а промишленото производство спада с нови 18 % в сравнение с 1991 г. Над 80 на сто от населението живее под жизнения минимум. В края на 1992 г. валутните резерви са символични (18 млн. долара), докато общият външен дълг на републиката достига 4,8 млрд. долара.”, констатират изследователи. (Балканските страни по пътя на промените, 1993.)
Изводът е самоочевиден: едно евентуално “асоцииране”, т.е. обединяване с БЮР Македония би натоварило българския външен дълг с още поне 5- 6 милиарда долара...
г) В международен план подобен акт - на “асоцииране” (т.е на “съюзяване”) на Република България с БЮР Македония би срещнал само силна, упорита и трудна (или дори изобщо неотразима) съпротива. От една страна, от Гърция, от СР Югославия, от Турция и Албания, а от друга - от т. нар. Евро-Атлантическа общност. Както навярно и от ООН...
Прочее, едва ли най-важна е предполагаемата международна съпротива, а преди всичко суверенното желание на македонското население. “Асоцииране” с някоя от съседните страни (в т.ч. и с Югославия) или съхранение на така трудно придобития държавен суверенитет е дилема, която народът на Вардарска Македония следва сам да реши.
Дилемата е изключително сложна. Защото предприетият еднозначен курс към евроатлантическа ориентация (поне засега) не гарантира сигурността на страната срещу албанско-ислямстките инвазии. Възникват подозрения и зреят нови идеи - напр. ре-приобщаване към СР Югославия, т.е. към страната, в която населението е предимно със славянска и християнска самоидентичност...
-------------
Литература
  • АРХИВ на Програмен колектив по етносоциология към Института по социология при БАН - т. №№ 1 - 8. (Непубликувани материали.)
  • Българска телеграфна агенция. (Преслужба “Куриер”; други издания на Агенцията - 1989 - 2001 г.)
  • Балканските страни по пътя на промените. С., 1993.
  • България и изборите в Македония. (Сб.), С., 1999.
  • Гърдев, Костадин: Македонските патриотични организации в Канада. С., 1991.
  • ЕКОНОМИЧЕСКИ и социални аспекти на невработеноста во Република Македонjа и во Република Булгариjа и претпоставки за неjното намалуване. Скопjе, 2000 г. Изд.Фондация “Фридрих Еберт”. Институт за социолошки и политико-правни истражуваньа - Скопjе; Економически институт - Скопjе
  • Ивановски, Васил: Зашто ние македонците сме отделна нациjа. Скопje, 1994
  • Илчев, Иван. Македонският възел. Bulgarian Quarterly, Vol.I, N 3, 1991, р. 70 - 82.
  • Илиева, Ирена: Малцинствата на Балканите: международно-правна защита. С., 1994
  • Малеска, Mиряна: Етническиот конфликт и прилагодуването. Македония - 1991 - 1997.
  • Минев, Духомир. (Съст. и ред.) Променящите се лица на демокрацията: икономическа, индустриална, политическа. С., 2000.
  • Митев, Петър-Емил: От комунизъм към демокрация.- Bulgarian Quarterly, Vol.II, N I, 1992.
  • Митев, Трендафил: Македонските политически организации в САЩ и Канада. С., 1993.
  • Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия (1918 - 1941), С. 1980. 
  • (За служебно ползуване).
  • Пантев, Андрей. Рицар или чудовище? С., 1993.
  • Радуле, Георги: История на Македония. Апология на македонизма., С., 1998
  • Семерджиев, Петър: БКП, македонският въпрос и ВМРО. С., 1992, Изд. ДИКЕ
  • Скопjие во Ослободителната воjна и революцjиа. Скопjе, 1984 
  • Терзиоски, Растислав. Денационализаторската дейност на бугарските окупатори., Скопjе, 1974
  • Тошкова, Витка: България в балканската политика на САЩ: 1939 - 1944 г. С., 1985
  • ТРАНСФОРМАЦИЯ и интеграция. за бъдещето на страните от Централна и Източна Европа. (Превод от английски). С., 1996. Изд.ЦИПИ, Фондация “Фридрихт Еберт”
  • Фотев, Георги. Другият етнос. С., 1994.
  • Фотев, Георги, Иакемовски Г. (Eds). Социjално разслоjуване во Булгария и Република Македония. 
  • Изд. Фондация “Фридрих Еберт”, Институт по социология при БАН, Институт за социолошки и политико-правни истражуваньа - Скопjе-София, 1998 г. Изд.“ЛИК”. 
  • Аnnual of the Institute for Sociological, Politcal and Juridical Research. Skopje, 1995. 
  • Gеnov, Nikolai. (Ed). Unemployment Risks And Reactions. Paris - Sofia, 1999. UNESCO-Most - Fridrich Ebert. 
  • Gеnov, Nikolai. (Ed). Society And Politics In South-East Europe. Sofia, 1996. 
  • Gеnov, Nikolai, A. Krasteva, (Eds). Bulgaria. 1960 - 1995. Trends Of Social Development. Sofia, 1999. 
  • Gеnov, Nikolai. Managing Transformations In Easternn Europe. Unesco-most, Paris, 1999.
  • Gеnov, Nikolai. (Ed.) България днес и утре. Fridrich Ebert Foundation. Sofia, 1997. 
  • Kertikov, Kiril. The Ethnic Nationality Problem. Bulgaria - Bulgarian Quarterly, Vol.i, № 3, 1991, Р. 78 - 88.
  • Kertikov, Кiril. The Ethnic Nationality Problem. Bulgaria - Bulgarian Quarterly, Vol.ii, № 1, 1992, Р. 74 - 88.
  • Maleska, Mirjana. Assesment Of Transformation Risks: The Case of Macedonia. In: Central and Eastern Europe, Continuing Transformation. Paris-Sofia, UNESCO-MOST-Fridrich Ebert, 1998.
  • Petrovska-Hristova, L. Long-Term Unemployment in Macedonia. In: Central and Eastern Europe, Continuing Transformation. Paris-Sofia, UNESCO-MOST-Fridrich Ebert, 1998.
  • back
     Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
    next