HOME
MAPS
STATISTICS
LINKS
CONTACT US
.
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ : ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ПРОМЕНИТЕ  - София, 2001
Кирил Кертиков
БЪЛГАРОФОБИЯТА И  АНТИМАКЕДОНИЗМЪТ - ПРЕПЯТСТВИЯ ПО ПЪТЯ КЪМ ЕВРОПА
(продължение)
Резултатът от подобно “национално предателство” бе: “вечните антагонисти” - българското ВМРО и Българската социалистическа партия за пръв път участваха заедно в пет областни центрове в последните избори за местни органи на самоуправление (БТА).
5. Постигнатите резултати, (които впрочем са впечатляващи), дадоха повод на задгранични наблюдатели и на местни анализатори да поставят въпроси като:
- Как е възможно съ-управляваща дясна партия (т.е. българската ВМРО) да се коалира с бивши комунисти?;
- Кое сближава техните идейни позиции? (Предположението е: традиционният балкански национализъм и в частност неговите посттоталитарни прояви);
- Как, защо и до кога е възможно след признаването от българска страна на БЮР Македония като независим социален (в смисъл - държавен) субект в България да съществува партия, имаща абревиатурата “вътрешна” македонска организация, но осъществяваща политическата си дейност ВЪН ОТ РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ?
Изводите на чуждестранните анализатори са:
Първо, сред политиците на Балканите (независимо управляващи или в опозиция) няма достатъчна яснота относно тяхната евро-атлантическа интеграция.
Второ, не е постигнат консенсус включително между учените от тези две страни (и във всяка една от тях).
Трето, ситуацията на Балканите остава “неопределена”.
Фактически в България са осъществени конструктивни “пробиви”.
 Видни историци напр. твърдят:
а) “България като дух е родена в Македония, но Македония може да стане голготата на България” (Пантев, 1993). Авторът продължава: “Ние не можем да осъществим онази велика задача, която стоеше пред България в края на ХIХ век по отношение на Македония, на Добруджа, на Тракия, ... защото обстоятелствата са още по-неблагоприятни. Съществува планетарна тенденция към етническа децентрализация. ... Днес не можем да осъществим мирна интеграция с държавата - сестра Македония. Най-напред не знаем иска ли това мнозинството от македонците ....
Югославия се разпадна по политически причини. Защото беше комунистическа повече или по-малко, а не защото имаше свирепо национално напрежение. В момента нациите се политизират. В същото време политиката се национализира....
...В стремежа си да станат велики, много народи са губели своята значимост. Тези грандомански опити, особено когато си слаб, са направо комични и опасни.” (Пак там.)
б) Още по-категоричен е проф. Страшимир Димитров, член-кореспондент на БАН и бивш директор на Института по балканистика: “При съществуващата несигурност е неразумно да искаме от нашите братя да поразкопчаят бронята на македонизма и да не настояват да бъдат наричани македонци, а езика им - македонски. Изглежда ясно, че тази броня, а не София ще ги защити по-добре, ще им осигури възможността да останат по домовете си, ще привлече по-широка международна подкрепа за отстояване на самостоятелността им” (Димитров, 1994).
За съжаление “пробивите” в българската историография не срещат адекватен “отзвук” в БЮР Македония.
Нещо повече: определени среди там ги саботират, прочее включително и на клерикална основа.
Симптоматична в това отношение е информацията, цитирана от БТА: “Македонската православна църква има нужда и иска част от светите мощи на Свети Кирил от Рим да бъдат пренесени в Охрид - македонския и славянски Ерусалим”, апелира в Рим македонският митрополит Тимотей.
В аргументацията на македонския митрополит се съдържа и определена логика: може би наистина редно би било част от мощите на основателя на славяно-българската азбука да бъдат погребани в Охрид - там където са положени тленните останки на неговите наистина най-ревностни проповедници - Климент и Наум.
Така дефиниран, проблемът, обаче приема определена не-клерикална и същевременно политическа окраска и се превръща в “генератор” на нови противоречия по пътя на евроинтеграцията. Защото:
- Отрича се общославянското дело на братята Кирил и Методий и се прави, макар и завоалиран опит за монополизирането им като само или поне - главно - “македонски просветители”;
- Оспорва се, (макар и косвено) че те са създатели не на каква да е, а именно на славяно-българската писменост. (Прочее, през последните години този факт се приема постепенно включително и в средите на руското духовенство и интелигенция);
- Възпрепятства се тенденцията за сближение между изповядващите източното православие, ползващи създадената от Кирил и Методий азбука;
- Залагат се предпоставки за нови, - както духовни, така и езикови, включително и етнически, народностни и национални конфронтации между българи, руси, сърби, македонци и др.
Църковните “боричкания” в лоното на източното православие (по-специално на Балканите и в частност между върховните им представители в Македония и България) са, разбира се, засега най-малкото препятствие по пътя на евроинтеграцията. Но при определена международна конюнктура те вероятно биха могли да се превърнат в “спъни-камък” за нея...
Срещу “примитивизацията” на македонизма
Определени среди се опитват да наложат една нелепа интерпретация на явлението: “македонизмът” бил уж “Коминтерновски” продукт (първо).
Второ, той бил само и главно с антибългарска насоченост.
Трето, “македонизмът” (включително и в съвременните условия - след получаване на държавен суверенитет на Вардарска Македония), е социално-политически вреден, в т. ч. и за самите македонци.
Фактически (поне като работна хипотеза) уместно е да се има предвид, че както “българофобията”, развивана в бивша Социалистическа федеративна република Югославия и в частност в Македония, така и антимакедонизмът представляват имащи някога сами по себе си обективни основания за експликацията им като идеологически концепции. Но в условията на евроинтеграция и изобщо на глобализация, се превръщат в социален анахронизъм.
Необходимо е да се изтъкне, че и в двата варианта техни рупори са главно няколко групи представители на политически и научни среди.
Примитивно е становището, че “българофобията” е резултат само (или дори - главно) на “сърбомански” настроения. Фактически тази установка е завладяла широки обществени слоеве в днешна Македония, включително и представители на традиционно обвиняваната като уж “интернационалистическа” по идеологията си бивша комунистическа партия на Македония.
Не по-малко примитивен е и другият възглед: македонизмът представлява “сръбска реакция” на процесите на българеене във Вардарска Македония.
Фактически, “македонизмът” - като идеология и политическа дейност представлява специфично “движение”, еднакво насочено както срещу българския, така срещу гръцкия, включително - и срещу сръбския буржоазен и тоталитарен национализъм. (Димитров, цит. съч.) 
back
 Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
next