HOME
MAPS
STATISTICS
LINKS
CONTACT US
.
АРХИВ: БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ : ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ПРОМЕНИТЕ
КИРИЛ КЕРТИКОВ
БЪЛГАРОФОБИЯТА  И  АНТИМАКЕДОНИЗМЪТ - ПРЕПЯТСТВИЯ  ПО  ПЪТЯ  КЪМ  ЕВРОПА
Кратко въведение
   Отношенията между България и Македония са обременени от тежко и комплицирано историческо наследство. В условията на социалистически тоталитаризъм в двете страни инерцията на буржоазния национализъм, (въпреки прокламирания официално курс на “социалистически” интернационализъм)  намери характерни прояви и от двете страни на общата граница. В условията на трансформация на двете общества, (противно на първоначалните свръх-оптимистични експектации от началото на 90-те години на настоящото столетие) възникнаха и нови, не по-малко сложни проблеми в двустранните отношения. По пътя на вече официално прокламирания през последните няколко години солидарен курс за евроинтеграция, могат ли тези и др. възникващи проблеми да бъдат цивилизовано преодолени? Ако да, то как? С цената на какви взаимни компромиси и др. “жертви”?  На тези въпроси е посветена целта на следващото изложение. Тя е: да бъдат търсени, предлагани, дискутирани възможни “социални технологии” (в най-широкия  смисъл на понятието), доколкото сближението между България и Македония представлява процес, без който тяхната евроинтеграция би моглa да се окаже проблематична...
Предисловие
   При подобна формулировка следващият текст е възможно да изглежда “шокиращ” за обществеността еднакво и в двете страни - Република България и БЮР Македония. Визираните, обаче в заглавието идеологеми, развивани включително и като политически, в т.ч. дори и междудържавни тенденции, са не “интуитивно”, а емпирично констатирани. За “дешифрирането” им подходящ би бил “алгоритъм”, чрез който същността на процеса да получи точната си формулировка. Най-общо, (макар и приблизително) тя би могла да бъде изразена така: “Кой е срещу сближението на  България и Македония по взаимния им път към Европа?”  Емпирично набраната информация визира няколко основни субекти. Те биха могли да бъдат подложени на сложна класификация, ала “окрупняването” им (без претенция за подреждане по степен на влияние и значимост) позволява тяхната легитимизация, както следва:
  А. “Трансгранични” структури, възпрепятстващи евроинтеграцията на България и Македония. Става дума за задгранични емигрантски организации - било с просръбска, било с про-македонистка,  било с пробългарска етно-политическа ориентация. Сред тях са, първо, последователите на т. нар. “македонисти” в Америка (на г-н Тодор Петров, на г-н  Джон Битов и др.), които отстояват каузата на “македонския народ”, имащ корените си още в и дори преди Римската империя (?!).
   Второ, обезпокоени от сближението между Република България и БЮР Македония са и привържениците на “българизма” вън от пределите на тези две съседни държави. Напр. господата Иван Лебамов (САЩ), Георги Младенов (Канада), Методи Димов (Белгия), респ. техните последователи, които винаги са твърдяли, че не съществува нито македонски език, нито  македонска нация. (Виж по-подробно: Гърдев, 1991) Осъществяваното през последните няколко години държавно-политическо сближение между България и Македония в пълния смисъл на понятието “изпразва” от съдържание дейността и на двата типа задгранични организации - както “пробългарски”, така и “промакедонистки”.
  Б. Политически, обществени и др. организации и институции в България и Македония, саботиращи с дейността си европейската интеграция. Необходимо е, първо, да се изтъкне, че в условията на социалистически тоталитаризъм - в пълен  “асинхрон” с официално прокламираният “социалистически интернационализъм”, съществува драстична държавно провеждана линия на конфронтацията “македонизъм - антимакедонизъм”,  осъществявана с еднакво “настървение” от двете страни на общата граница. За сведение на българската общественост в прословутия Шести отдел на българската Държавна сигурност е изградено специално  звено, воюващо срещу “македонизма” (Асенов, 1999). Реципрочен процес протича в условията на бивша Федеративна социалистическа Република Югославия, където в определени периоди “българофобията” е издигната едва ли не в ранг на официална държавна политика.
   Второ, запознаването с фактите свидетелства, че визираната конфронтация в условията на  демократизация на България и Македония не е окончателно неутрализирана. Проявяват се “рецидиви”,  които не бива лекомислено да бъдат премълчавани и отминавани. И в двете държави “тоталитарната  инерция” продължава да се проявява в няколко основни насоки. Първата е, че в условията на демократизация в тях възникнаха незначителни като електорално присъствие опозиционни партии, които с дейността си ако не “блокират”, то най-малкото създават сериозни пречки за сближение.
   В БЮР Македония основни такива са ВМРО - Татковинска, Партията за човешки права (на И. Илиевски) и др. В Република България техен аналог са ОМО “Илинден”, ТМО “Илинден”, ОМО “Илинден-Пирин” и др. Първите две партии в БЮР Македония се легитимират като “български”;  съответно трите функциониращи в България мини-партии се манифестират като “македонистки”.  На този етап и двете групи политически организации създават сериозни трудности за политическата система в двете страни, за съдебните им власти, за международната им легитимизация. И в двете страни са проведени идентични съдебни дискриминационни производства. Съдебните власти и в двата случая са далеч от постигане на консенсус относно съществуването и развитието им.
   Трето, най-драматичното противоречие възниква във връзка с идейната самоидентификация и  програмните документи на включените в управлението на съседните страни две организации с обща абревиатура - “ВМРО”. Става дума за ВМРО - ДПМНЕ под председателството на Люпчо Георгиевски, (управляващата днес партия в БЮР Македония) и ВМРО - Българско национално движение (до неотдавна “Съюз на македонските дружества - СМД”), представляващо до скоро коалиционен партньор на управляващата в България коалиция Обединени демократични сили. Колизиите са свързани с обстоятелството, че идейно българското ВМРО - Българско национално  движение са по-близки до позициите на опозиционното Скопско ВМРО - Татковинско, т.е. двете организации ратуват за признаване на българската етническа и национална идентичност на преобладаващото мнозинство във Вардарска Македония. Същевременно управляващата в Македония ВМРО - ДПМНЕ се отграничава от аналогична идейно-политическа установка и пряко или косвено  поддържа платформите на съдебно забранените в България като “сепаратистични” организации  “ОМО-Илинден”, “ТМО Илинден”, “ОМО - Илинден - Пирин”...
   Четвърто, типичен за Балканите се оказва и един наистина уникален парадокс с няколко основни  “линии” на “неопределеност”:
   1. Бившите комунистически, (в новите условия - “социалдемократизиращи се”) партии в двете страни не могат да намерят консенсус относно националния проблем в тях и, макар и легитимизиращи се като  “леви”, продължават да робуват на някогашната Титовистко-Живковистка конфронтация;
   2. Дясната, (както по идеология, така и по цялостната си политика) българска ВМРО - СМД (Българско  национално движение) не споделя националната концепция на доскорошния си коалиционен партньор - Съюза на демократичните сили и провежда (завоалирано или явно) обструкционистична политика в  тази насока;
   3. Левите (поне според легитимизацията си пред обществеността в двете страни) съответно Българска социалистическа партия и Социалдемократическият съюз в Македония (СДСМ) все още не са  постигнали консенсус относно легитимизацията на македонския език и на македонската нация. (Във всеки случай не го постигнаха, поне докато бяха едновременно управляващи.)
   4. Обстоятелството, че българският премиер през 1999 г. официално призна пред международната  общност съществуването на “конституционен” македонски език, (а косвено с това - и на македонска нация) доведе до същински “трусове” в българското ВМРО (Българско национално движение).
back
 Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
next