HOME
MAPS
STATISTICS
LINKS
CONTACT US
.
АРХИВ: БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ : ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ПРОМЕНИТЕ  - София, 2001
.
ВЯРА ГАНЧЕВА
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ  В ОБЛАСТТА НА МЕДИИТЕ
(край)
Цел на срещите е осигуряване на механизъм за интензивен обмен на информация, който да компенсира спорадичните срещи и да задоволи общи бизнес нужди - общ медиен пазар, обща стратегия към рекламодателите и др. На втората среща бе приета Декларация за учредяване на регионална мрежа SEEMA, South-East Europion Media Assotciation, която цели да подобри свободния обмен между медиите в региона, да подобри имиджа на медиите, да установи тясно сътрудничество между журналистите в региона. Средства за постигане на тези цели според подписаната Декларация са:
· подобряване на обективността на репортажите
· разработване на общи проекти
· образование за журналисти
· подобряване на медийното законодателство
· трансрегионални журналистически разследвания
· общ маркетинг и бизнес-политика
· промоциране на европейски стандарти в професията
· подобряване на защитата на журналисти от насилие и незаконен натиск.
Към новоучредената Асоциация на медиите от ЮИЕ (SEEMA) са поканени печатни и електронни медии, както и отделни журналисти, които приемат принципите на професионализма и готовността за регионално сътрудничество. Към нея вече освен македонските и българските медии, са се присъединили и румънски медии.

Сътрудничеството между българските и македонските журналисти е част от процеса на създаването на европейски Балкани и изкачването на стълбата на партньорството. То предполага:

· информация
· комуникация
· консултации
· вземане на решения.
Принципи на това партньорство са: равнопоставеността, откритостта, взаимната полза. Значимо обстоятелство е, че двустранните контакти са част от по-широката мрежа на сътрудничество между балканските медии. Опитите за създаване на подобна мрежа не са отскоро. Още преди няколко години в България имаше идея и опити за създаване на Балкански информационен пул. Те обаче “заглъхнаха”. Сега се очаква да бъдат възстановени по линия на Пакта за стабилност. С негова подкрепа например “ФОРУМ - Център за стратегически проучвания и документация” (Македония) издава бюлетина SEE IN (South East Europion Information Network) - Stability Pact Watch.

Усилия за балканска интеграция полагат не само различни неправителствени организации, но и някои издания. Позитивен пример е списанието, излизащо на български език и разпространявано и в Македония “Балканите +” (www.The-Balkans.com, гл. ред. Таня Мангалакова). Значими, но и плодотворни в същото време, са усилията на “Балканмедия” - организацията, създадена през 1990 г. и издаваща едноименното (на английски език) списание за балкански медии. На тази организация принадлежат множество инициативи за балкански конференции, семинари и анализи, свързани с медиите на Балканите (напр. “Радиото на Балканите”, “Телевизия и телекомуникации на Балканите” и др.).

Общоизвестна е и работата на Асоциация АКСЕС, която от 1994 г. работи по проект “Информационен обмен по разпространението на балкански етнически и национални предразсъдъци в медиите”. АКСЕС, заедно с Центъра за развитие на медиите и други медийни центрове и институти в Ютоизточна Европа (общо 17), положи през 1999 г. началото на Югоизточно - Европейска Мрежа за професионални медии (SEENPM). Освен другите си задачи - професионализация и демократизация на медиите, развиване на контактите и кооперацията между членовете и др., Мрежата организира обучения за журналисти. За периода 2000-2002 г. са предвидени повече от 40 обучителни семинара.

В областта на електронните медии съществуват спорадични опити на консорциума “Балкански телевизионен магазин” (1994) за създаване на обща сборна програма по всяка една телевизия. Има и агенция (Солун), която си е поставила за цел да изгради Балканска информационна мрежа на осведомителните агенции в региона чрез сателитна връзка. Всички тези опити обаче са ограничени и обменът на информация като цяло е малък поради ниската техническа осигуреност на част от телевизиите, вкл. на македонската телевизия.

Въпреки някои институционализирани вече механизми за партньорство на двустранна и многостранна основа, може да се обобщи, че степента на общуване между македонските и българските медии е в своя начален стадий. На втората среща на главните редактори от двете страни в София се оказа, че те все още едва се познават, не обменят информация помежду си, не получават в редакциите дори изданията на своите колеги от съседната страна. Досега липсваше не само мрежа от контакти между топмениджмънта, но и на втора линия - няма достатъчно кореспонденти в двете страни. Силна е и зависимостта от дистрибуторите и от добрата воля на митническите власти. (Имало е период, когато към Македония са пътували повече от 40 вестници и списания, докато в последно време потокът почти е “пресъхнал”.)

В съдържателен план в медиите липсва “двойната перспектива” - разработване на теми от взаимен интерес, аналитични коментари, представящи различни гледни точки към един и същ въпрос. Както отбелязват мнозина наблюдатели: необходимо е създаване на информационно пространство, където гласът на македонските и българските журналисти да зазвучи, доколкото това е възможно, като един глас. Неотложно е да се сравни македонската визия за Балканите с българската за Балканите. Защото именно съчетаването на различни гледни точки може да ги превърне във фактор, както за отделните страни, така и за Балканите.

Необходимостта в някаква периодичност да се разменят гледни точки и така да се отваря прозорец на идеи, а не просто да се обменя информация, беше подкрепена от много от участниците в срещата в София (2001 г.). Според тях Интернет до голяма степен може да улесни обмена на информация, доколкото повечето вестници и списания имат вече своя Интернет-версия. Факт е обаче, че липсва общо Интернет пространство, в което в оперативен порядък да се обменят текстове, снимки, да се правят он-лайн дискусии и виртуални срещи между главните редактори, да се събира база данни и т.н.

Неразвитият все още в достатъчна степен медиен пазар в двете страни и слабото използване на модерни технологии е бариера пред пълноценното развитие на двустранните отношения България - Македония. Както се изрази един от македонските участници в срещата в София: “омръзна ни да гледаме посред зима лятна София и обратно - през лятото - зимен пейзаж от НДК”.

Скопие е едва на 230 км от София, наполовина от разстоянието до Бургас, но разпространението на вестници и списания между двете съседни страни периодично (за по-кратки или по-дълги периоди) е възпрепятствано поради езикови бариери, политически причини и неразвита медийна индустрия. Печално е, че е пропуснато толкова време: едва сега стартира съчетаването на бизнесинтереси между медиите. Очаква се и експертиза за пазара на македонски издания в България и на български - в Македония. Предстои и създаване на “информационна банка” като част от интернационализацията на медийното пространство в региона.

Така или иначе общата активност между българските и македонските медии не е изолирана инициатива, а е част от по-общия културен обмен между балканските страни. Тук може да се отнесе и организирането на Балкански филмов фестивал (София, 2000 г.) и на Първия и Втория Балкански фестивали за филми и тв програми за деца и юноши (Сандански -1998 и Слънчев бряг - 2000 г). Затова може да се обобщи, че не само обменът на медийни специалисти, но и обменът на програми, филми, репортажи, анализи и други медийни продукти е критичен фактор за икономическия, социалния и човешки успех на Балканите. Този успех е възможен само с помощта на медиите и съдействието им за повишаване на гражданската култура в региона чрез въвеждане на европейско мислене и стандарти. Така чрез свободното разпространение на печатни издания, видео, аудиокасети между двете страни, през ежедневната размяна на информационни емисии, детски, спортни, културни и музикални радио и тв-предавания вероятно ще се стигне най-после и до откриване на културно-информационни центрове към посолствата в Скопие и София. Защото свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали е императив на евроинтеграцията и залог за общото бъдеще на България и Македония като европейски държави.

    * * * 
    ЛИТЕРАТУРА
  • ДИМИТРОВ, Румен (2000)Институционализиране на независими медийни системи в Източна Европа. В: Медии и преход, Център за развитие на медиите.
  • КИЙН, Джон (1999) Медиите и демокрацията.С., ЛИК
  • ПАСИ, Соломон (2001) Вървим към общ балкански дом, в-к “24 часа”, 27 януари.
  • ТОФЛЪР, Алвин (1992) Прогнози и предпоставки. С., ФЖМК
  • ЯНОВСКИ, Румен (1997) Балканските съседи в българската преса, В: Балкански съседи, Асоциация АКСЕС, бр.6.
  • ЯНОВСКИ, Румен (2001) Образът на Македония и македонците в българската преса - Май-декември 2000 г. В: Балкански съседи, Асоциация АКСЕС.
  • ANGELOV, V. (2000) The Media in the Republic of Macedonia. In: Balcanmedia Vol IX Spring.

  •  
    назад
     Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
    напред