HOME
MAPS
STATISTICS
LINKS
CONTACT US
.
АРХИВ: БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ : ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ПРОМЕНИТЕ  - София, 2001
.
ДОЛОРЕС АРСЕНОВА
ЕТНОЦЕНТРИСТКИТЕ ФОРМАЦИИ  В  БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ - 
ПРЕДМЕТ НА МЕЖДУДЪРЖАВЕН КОНСЕНСУС
(край)
От изключително значение е и чл. 21 на Раздел III. Заслужава си да бъде дословно приведен съдържащия се в него чл. 21, който гласи: “Никоя от разпоредбите на настоящата Рамкова конвенция не може да се тълкува като предоставяща каквото и да е право на участие в каквато и да е дейност или на извършване на какъвто и да е акт, противоречащ на основните принципи на международното право и в частност на суверенното равенство, териториалната цялост и политическата независимост на държавите”.

В юридически, а и изобщо в международно-правен аспект, Рамковата конвенция за защита на националните малцинства е (или поне изглежда) “перфектна”. Тя, обаче страда от един органичен дефект: в нея не е коректно дефинирано понятието “национално малцинство”.

Интерпретаторите й нямат възможност да разграничат “националните” от етническите и от др. съществуващи в различните страни малцинства - напр. религиозни, езикови и пр.

Съотнесена спрямо българската действителност тя не дава коректен отговор на въпроса има ли у нас национални малцинства. И ако евентуално - да, то кои са те?

С какви историко-теоретически аргументи би могло да бъдат аргументирани те?

Наистина ли “национални”, а не напр. етнически или конфесионални малцинства представляват общностите на българските турци, на ромите, на потомците на ислямизираните българи (т. нар. “помаци”), на арменците, евреите, на т. нар. “македонци” и пр. и пр.? Всяко ли етническо или религиозно (т.е. верско, конфесионално) малцинство е и “национално”? В контекста на Рамковата конвенция са възможни всякакви интерпретации.

Заслужава си, обаче да се да се отбележи, че възражения срещу подобна теза се изразява и от страни с традиционно развита демокрация. Например, в изрично приложена Тълкувателна декларация правителството на ФР Германия заявява: “Рамковата конвенция не съдържа определение на понятието “национални малцинства”. (Тълкувателна декларация на правителството на ФР Германия по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства. Български превод м. октомври 1997 г.). Аналогично тълкува Рамковата конвенция и Великото херцогство на Люксембург. “Великото Херцогство на Люксембург разбира под “национално малцинство” съгласно рамковата конвенция група от хора, живеещи в продължение на много години на негова територия, притежаващи люксембургско гражданство и запазили своите характерни черти по етнически и лингвистичен начин. Въз основа на това определение Великото Херцогство на Люксембург заявява, че на територията му няма национално малцинство”. 

Обстойното представяне на основните постановки в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, съответно приведените две възражения срещу липсата на дефиниция относно основното понятие в нея - “национално малцинство” не са самоцелни. Те имат за задача да ориентират читателя към отговор на въпроси като: първо, съществуват ли в съвременна България “национални малцинства”, и - второ, ако евентуално “да”: имат ли право на конституиране за евентуална защита на техните интереси партии на етническа (или верска основа)?

* * *
В така очертания план е необходимо да бъдат приведени и основополагащи постановки, залегнали в последната Конституция на страната. (1990 г.). В нея е записано: 

“Чл. 6 (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност,, лично и обществено положение или имуществено състояние”.

И още: Чл. 13 (1) Вероизповеданията са свободни.
(2) Религиозните институции са отделени от държавата.
(3) Традиционната религия в Република България е източноправославното вероизповедание.
(4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използуват за политически цели”.

С кардинално значение е обаче алинея (4) към Чл. 11, която гласи: “Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт”.

В чл. 44 (2) изрично е записано още: “Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, етническа или религиозна вражда, към нарушаване правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си с насилие”.

Последният, ала възлов за следващото изложение въпрос е: Как би следвало да бъдат оценени обективно, (ако е възможно) функциониращите в страната официално необявени, ала известни на обществеността именно като етно-политически формации?

Всеизвестно е, че не става дума само за ДПС или за ОМО “Илинден”, но и за други (недостатъчно или дори изобщо неекспонирани в публичното пространство политически формации).

Вредна или полезна (респ. защо и кога), би могла да се окаже тяхната политическа дейност?

Възможният извод би могъл да бъде, че Рамковата конвенция за защита на националните малцинства “отваря вратичка” за легитимизирането на македонско - освен етническо, включително и “национално” малцинство у нас. 

И в нейния контекст българската общественост няма “защитни механизми”...

    * * *
    Литература
  • Архив на Програмния колектив по етносоциология към Института по социология към БАН - Т. №№ 3, 4, 5, 7.
  • БТА, Служба “Куриер”, 1989-1994 г. 
  • КОНСТИТУЦИЯ на Република България, С., 1990 г.
  • Рамкова конвенция за защита на националните малцинства. С., Информационен бюлетин № 16, октомври 1997 г.

  •  
    назад
     Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
    напред