HOME
MAPS
STATISTICS
LINKS
CONTACT US
.
АРХИВ: БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ : ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ПРОМЕНИТЕ  - София, 2001
.
ДОЛОРЕС АРСЕНОВА
ЕТНОЦЕНТРИСТКИТЕ ФОРМАЦИИ  В  БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ - 
ПРЕДМЕТ НА МЕЖДУДЪРЖАВЕН КОНСЕНСУС
(продължение)
"Възстановитеният конгрес" има още искания, между които се открояват такива като: да бъде възстановен Македонския научен институт; да бъде възобновена дейността на македонските културно-просветни дружества; да бъде реституирана собствеността им и др.

Почти всички “искания” (с изключение на това да бъде върнат саркофага с тленните останки на Гоце Делчев, съхраняван в Скопие), са удовлетворени още от тогава управляващите.

Изнесеното до тук може би изглежда прекалено подробно като изложение, но то ще позволи на читателя да се ориентира кои са “принципите”, респ. и “исканията” на културно-просветна организация, въз основа на които впоследствие се развива една от най-импозантните политически партии в Република България - ВМРО - СМД (след последния конгрес: ВМРО - Българското национално движение).

Някогашното “културно-просветно” дружество претърпява сложна, ала всъщност напълно закономерна еволюция, чийто “ембрион” е заложен в цитираната в предходното изложение Програмна декларация.

Възстановява се Македонският научен институт. Конституира се едно от безбройните български ВМРО-та, което впоследствие ще се превърне и в единствено. Започва безпрецедентна научно-изследователска, организационна и медийна дейност. Реализира се сложна идейно-организационна еволюция. Характерно е, че от отявлено националистическа, ВМРО-СМД (БНД) постепенно се превръща в “патриотична” политическа формация. Но “основните принципи” и “искания” на възстановителния конгрес остават незабравени.

Характерни примери в това отношение са няколко от безбройните медийни изяви на лидерите в движението, прераснало в съуправляваща партия. Например, година след окончателното извоюване на държавния суверенитет на БЮР Македония, признат за пръв път в света от Република България, членът на ИК на ВМРО - СМД Валентин Китанов оповестява: “Македонец означава българин от Македония и нищо друго”. (в-к Труд, 31 авг. 1993 г.).

След още една година председателят на ВМРО - СМД Стоян Г. Бояджиев във в. “Демокрация” (2 авг. 1994 г.) твърдо заявява: “Признаването на македонска нация и език е юридически абсурд”. Излишно е да бъдат излагани представяните аргументите. По-важно е да се изтъкне, че след като премиерът на Република България призна правото на БЮР Македония на собствен конституционен език, авторът и неговите съмишленици не представят контрааргументи.

* * *
Българското ВМРО се характеризира с няколко особености: от една страна, съхранение и възпроизводство на смятани за “нетленни” негови идейно-политически ценности и установки, а от друга - мъчителна еволюция по посока на евроинтеграцията на България.

По първото направление ВМРО остава твърдо в дясната полоса на политическото пространство. В този аспект нейният антикомунизъм е напълно логичен. Не е случайно, че именно тази структура, (дори все още не напълно организационно изградена) още през 1991 г. се превърна в първия инициатор за отбелязване 66-годишнината от комунистическия атентат в църквата “СВ. Неделя” (16 април 1991 г.). Съвсем друг е въпросът, че поради сложно сложили се обстоятелства немалка част от членовете на Българската социалистическа партия симпатизират на българското ВМРО. И не са редки случаите на електорални “комбинации” на местно равнище, при които традиционния за ВМРО буржоазен и рецидивиращия спрямо отделни членове на БСП тоталитарен национализъм се обединяват в единно течение - на посттоталитарния национализъм.

Второто направление е свързано с еволюция (възможно и конюнктурно обусловена), вследствие на която Българското ВМРО динамично се адаптира към необратимия процес на евроинтеграция. Прави го елегантно: от една страна се опитва да се дистанцира от традиционния си национализъм и в частност анти-македонизъм. От друга, постепенно замества термина “национализъм” с патриотизъм. 
(Не посягайте на патриотизма в учебниците по история!” - предупреждава председателят на ВМРО - БНД Красимир Каракачанов. (в-к 24 часа, 1 декември 1999 г.).

Илюзорно е, разбира се да се смята, че “романтичната мечта Македония” е вече извън аспирациите на българското ВМРО. Но ако през 1993 г. Каракачанов наперено убеждава (противно на официалните статистически изследвания), че във Вардарска Македония живеят най-голям брой етнически българи извън България, (което е, меко казано етно-демографски съвсем неточно), то през 1999 г. поставя акцента вече вътре в България. Той пита: “А може би Костов признава македонско малцинство?” (Изявленията му са направени съответно във в-к Стандарт, 31 август 1993 г и в. 24 часа - 23 септ. 1999 г.)
И все пак еволюцията, осъществявана в контекста на евроинтеграцията на двете страни е забележителна. (Тя заслужава специално изследване.)

Про-български политически структури в Македония
Те са главно две: ВМРО - Татковинска и Партията на човешките права (на Илия Илиевски).
Агенция АПН, цитира така изявление на г-н Илиевски: “Над 200 000 българи членуват в Партията на човешките права”.(Заглавие във в-к “Новинар” (2. 11. 1993 г.)

За партията е известно, че е съдебно забранена на 9 декември 1993 г. Оповестената аргументация е, че лидерът й “подстрекавал към антиконституционни действия, бил убеден в българския характер на македонската нация и се стремял към защита на българщината в Македония”. (Виж в-к “Труд”, 27 януари 1994 г.)

Мотивировката на македонските съдебни органи е аргументирана, включително и чрез позоваване върху многобройните изявления на Илиевски. Два примера: интервютата на г-н Илиевски, отпечатани в няколко български вестници (“Земя”, 9 юни 1993, “Свободен народ” - 9 юни 1993 г. и др.) носят заглавията “Режимът в Скопие продължава асимилацията и терора спрямо българите” и “България трябва да стане майка и за българите в Македония”.

Първото заглавие провокира възникването на дипломатически конфликт между БЮР Македония и Република България. До такъв не се стига, ала забраната на партията на Илиевски получава допълнителна аргументация чрез собствените му изявления.

Второто заглавие звучи междудържавнически “неутрално”, ала логически провокира естествена реакция: ако България стане майка за българите в Македония (каквато е предполагаемо искрената и добронамерена идея на Илиевски), то защо тогава - реципрочно, БЮР Македония да не стане също “майка” на македонците в България? Сложен казус.

Евентуалното регламентиране на партии, окачествявани като “пробългарски” и “антимакедонистки” от съдебните власти в БЮР Македония предполага и реципрочни реакции от българска страна, (а именно съдебната институционализация на вече забранените у нас като “сепаратистки” ОМО-вски организации.

Защото те представляват “огледални” двойници на партийката на г-н Илиевски. Като илюстрация е достатъчно да бъде приведена неговата визитка, отпечатана във в-к “Земя” (9 юни 1993 г.):

“Роден е в Белград, живее в Струмица. Завършил е Философски факултет, после дефектология, абсолвент във факултет за политически науки, две години във военна академия, с правни познания на равнището на дипломиран юрист. Четири пъти осъждан от Титовия режим, девет месеца в затвора, постоянно репресиран, два опита да бъде ликвидиран...” (С аналогични “визитки” обичайно се представят и повечето лидери на българските ОМО-вци (б.а.). )

Ето и становището му, изразено пред в. “Свободен народ”:

- Въпрос: Какво очаквате от официалните български власти?
- Отговор: ... двойно гражданство, икономическа и политическа помощ от Агенцията за българите в чужбина. Да се окаже натиск (?! - б.а.) върху официалните институции в Македония да зачитат правата на българите - включително и правото им на организираност”. (Забележка: идентични са исканията и на българските ОМО-вци!).
Може би най-фрапантно е все пак интервюто на г-н Илиевски, дадено пред в-к “Земя” (9 юни 1993 г.). Между серията от бисери там може да бъде прочетено напр. “Всъщност те (има се предвид Народната и управляващата след 1999 г. в Македония партия ВМРО - ДПМНЕ) подкрепят режима или са просто фашистки. Не преувеличавам. Предизборната парола на ВМРО - ДПМНЕ бе “Смърт на шиптарите!” (албанците - б. а.)... Тази партия е откровено антибългарска, но в София оказват очудващо внимание на нейния лидер Люпчо Георгиевски. Питам се кой и защо лансира заблудата, че той и онези зад него изпитвали приятелски чувства към българския народ?”

Аналогични идеи развиват и лидерите на ВМРО - Татковинско. ...
 

назад
 Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
напред