HOME
MAPS
STATISTICS
LINKS
CONTACT US
.
АРХИВ: БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ : ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ПРОМЕНИТЕ  - София, 2001
 
СЪДЪРЖАНИЕ 
КИРИЛ КЕРТИКОВ
БЪЛГАРОФОБИЯТА  И 
АНТИМАКЕДОНИЗМЪТ - ПРЕПЯТСТВИЯ ПО ПЪТЯ КЪМ ЕВРОПА
MIRJANA MALESKA
THE  MACEDONIAN  ISSUE
ЖИВКО НЕДЕВ
СОЦИАЛНИ КОНТЕКСТИ НА
ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА 
МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ
ДОЛОРЕС АРСЕНОВА
ЕТНОЦЕНТРИСТКИТЕ ФОРМАЦИИ - ПРЕДМЕТ НА МЕЖДУДЪРЖАВЕН
КОНСЕНСУС
МАРИАНА ЗАХАРИЕВА
ОБРАЗОВАТЕЛНОТО
СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ 
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ
АННА МАНТАРОВА
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ПРЕСТЪПНОСТТА 
ВЯРА ГАНЧЕВА
ПАРТНЬОРСТВОТО  МЕЖДУ
БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ В ОБЛАСТТА НА МЕДИИТЕ
КИРИЛ КЕРТИКОВ
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ДОЛОРЕС АРСЕНОВА
ЕТНОЦЕНТРИСТКИТЕ ФОРМАЦИИ  В  БЪЛГАРИЯ И 
МАКЕДОНИЯ  - ПРЕДМЕТ НА МЕЖДУДЪРЖАВЕН КОНСЕНСУС
Възстановяване и еволюция на българското ВМРО

Уговорката “българското” ВМРО е задължителна. Доколкото стана известно, че планетата (от Европа, през Америка и дори до Австралия) е “населена” с няколко десетки “ВМРО”- та. И което е още по-важно - едно от тях е днес управляващо: в БЮР Македония. Прочее, чрез коалицията ОДС българското ВМРО бе съуправляващо в България. (Ерго: още една предпоставка за изключителен интерес към него - б.а.)

В политическата палитра на България след 29 декември 1989 г. няма организация, освен ВМРО (СМД, Българско национално движение), която да е била предмет на толкова усилен “флирт” от страна, както на двете основни политически сили, така и на масмедиите.

За нея е безспорно известно:
- за пръв път се легитимизира на 2 декември 1989 г. (Архив на Програмния колектив по етносоциология, Т. 3);
- още тогава се изявява в идейно отношение като “антикомунистическо” движение (Пак там);
- на 11 март 1990 г. провежда “контрамитинг” срещу организирания от т. нар. “македонисти” митинг в защита на “македонската културна автономия”.

“Македонистите” си поставят за цел да депонират пред Народното събрание петиция, съгласно която да получат право на “македонска културна автономия”. Мероприятието, в което участват около 30 - 40 души, започва пред НДК. (Пак там).

Самоназовават се като членове на организация “Илинден”. Носят транспаранти и издигат лозунги със съдържание, както следва: “Дайте права на македонското национално малцинство!”; “Не сме бугари, не сме гръци, не сме сърби - ние сме македонци!”.

Срещу този митинг предварително е организиран и проведен “контрамитинг”. Неговите участници се легитимират пред медиите като членове на Македонското просветно дружество (София). Всички те са предимно млади хора (на възраст между 18 и 25 години). Като техен лидер се изявява Красимир Каракачанов. Прочее, това е едно от “бойните кръщения” на бъдещото българско ВМРО: пред Народното събрание представителите на двата митинга влизат във фронтална конфронтация. Транспарантите на “контрамитинга” са: “Опожареният Кукуш е български”; “Долу решението на VII конгрес на Коминтерна!”; “Искаме свобода за българското малцинство в Македония”.

Контрамитингът развява българския трикольор, на който е изписано “Мизия - Тракия - Македония”. (Архив на ПК по етносоциология - Т.3).

Той се провежда единадесет дни след официално разпространената и отпечатана във в. “Македония” платформа на Общобългарски съюз “Македония”, който си поставя за цел:

- да пропагандира истината за формирането и развитието на българската нация и език у нас и зад граница;
- да работи за създаването на “Комитет за нерешените национални въпроси в Европа”...;
- да се бори чрез демократични средства и главно чрез науката против всички опити за извращаване и присвояване на българската история у нас и в чужбина;
- да се бори против асимилирането на българите в съседни на България държави и по света;
- да се бори за моралното реабилитиране на всички българи и чужденци, които са участвували в националноосвободителното движение на българите в Македония”.
Важно допълнение в документа гласи: “Членове на общобългарския съюз “Македония” могат да бъдат всички българи, членуващи в политически партии или безпартийни, които признават българския характер на болшинството от населението в Македония...” (Архив на ПК по етносоциология, Том 2).

Този абзац има историческа стойност: съгласно съдържанието му членовете на конституиращата се организация могат да бъдат както демократи, така и комунисти и всякакви други. “Достатъчно условие” е да признаят българския характер на преобладаващата част от народонаселението на Вардарска Македония. Той представлява един от поредните, а след 10 ноември 1989 г. - първият официално публикуван документ, по силата на които следва да се отрича съществуването на македонски език, нация и пр.

Любопитно е, че няколко месеца по-късно (и по-конкретно на 10 септември с.г.) на Българската телеграфна агенция, и по-конкретно на пресслужба “Куриер” е предаден за отпечатване текст, датиран като приет уж още на 6 януари същата година, в който се оповестява Програмна декларация на Съюза на македонските културно-просветни дружества (СМКПД).

Отпечатаният от Българската телеграфна агенция текст има действително програмна стойност спрямо по нататъшното развитие на конституиращата се тогава като културно-просветна, а впоследствие като типична политическа организация. В него се дефинират шест цели на организацията и се издигат 16 (шестнадесет) “искания към Народното събрание и ЦК на БКП”. (БТА, Куриер, 10 септ. 1990 г.)

Искане № 2 е исторически некоректно. То гласи “Да осъди политиката на насилствено денационализиране, провеждана през периода 1944 - 1963 г. спрямо българите - бежанци и от Пиринска Македония...” Фактически това искане се инициира и стриктно се провежда още от м. октомври 1956 г. лично от Тодор Живков, тогава първи секретар на ЦК на БКП, а впоследствие и Председател на Държавния съвет на Народна Република България).

Искане № 9 изглежда смислено: “Да се извърши преоценка на наименованията на селища, граждански обекти, обществени институции и заведения с оглед на традициите на населеното място или географския район” (В контекста на втория “възродителен процес”, когато поголовно бяха преименувани градове, села, площади, улици и пр., искането губи смисъл.)

Най-смислено е може би искане № 10: Да се публикуват ... всички договори, споразумения, спогодби и др. документи със съседни страни, които се отнасят до общонационалните интереси.

Не просто “утопично”, а без съмнение и “пресилено” е искане № 12: Българите от Вардарска и Егейска Македония да имат еднакъв статут с българските граждани за работа, медицинско обслужване и образование през време на пребиваването им в страната.

В искане № 13 възстановителният конгрес на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България настоява още: “ЦК на БКП да преразгледа решенията си от 1924 г., приемането на решението на Коминтерна от 1934 г., решенията на 10 и 16 пленуми, Бледските и др. споразумения, отнасящи се до македонския въпрос и да излезе с обосновано становище, с което да ги осъди и отхвърли като антибългарски.”

"Възстановитеният конгрес" има още искания, между които ...
 

назад
 Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
напред