HOME
MAPS
STATISTICS
LINKS
CONTACT US
.
АРХИВ: БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ : ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА ПРОМЕНИТЕ  - София, 2001
.
АННА  МАНТАРОВА
БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ  И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ПРЕСТЪПНОСТТА 
(продължение)
През 90-те години икономиката на всички централно и източно европейски страни преживя по-големи или по-малки сътресения. Това ясно се вижда от стойностите на брутния вътрешен продукт /БВП/ /Генов, 2000: 13/.
Таблица 1
БВП на някои източноевропейски страни през 1998 г.
( 1989 г.= 100 )
Държава 
БВП в %
България
69,0
Македония 
71,4
Полша 
117,1 
Румъния 
76,1
Словакия 
99,8
Унгария 
95,3
Чехия 
95,3

През 1998 година БВП само на Полша и Словения е достигнал стойностите си от 1989 година. И докато Словакия, Чехия и Унгария плътно го доближават, то в останалите страни той е с десетки пункта по-нисък. В България е 69% , а в Македония – 71,4%. Сравнението по абсолютни стойности откроява още по-ясно разликите. През 1997 година БВП на човек в България е 4010 долара, а в Македония – 3210 долара, докато в Словения е 11800 долара, в Чехия – 10510 долара, в Словакия – 7910 долара, в Унгария – 7200 долара и т.н. /Генов, 2000:12/.

При свиването на производството безработицата закономерно зае своето трайно място в социалния живот. Практически пълната трудова заетост от предишните десетилетия остана в историята. Навсякъде в Източна Европа се появи масова безработица. В почти всички страни регистрираната безработица надхвърля 10 процента от икономически активното население. При това като правило реалната безработица е още по-висока от регистрираната. Особено тежко е положението в Македония. Там през септември 1999 година регистрираните безработни са 46,8%. Въпреки нарастването на БВП през последните четири години, тенденцията към увеличаване на безработицата не може да се пречупи / Еftimoski, 2000: 81/. За България официалната цифра е 16,0% / Генов, 2000: 14-15/.И макар при сравнението ситуацията в нашата страна да изглежда добре, на всички е известно, че особено в някои региони и групи положението е повече от драматично. 

В рамките на общия проблем безработица, особено тревожат младежката и дългосрочната безработица. Младежката безработица е с определено криминогенно значение, тъй като именно младежката възраст е тази, в която криминалната активност е най-висока. 

Продължителната липса на перспективи за намиране на работа, а с това и на личностна реализация и легитимни източници на доходи, редуцира моралните задръжки и бариери и допринася за ориентация към незаконно и престъпно поведение като стратегия за справяне с икономическите проблеми. Допринася за ориентация към криминални престъпления, към включване в организираната престъпност и скритата икономика. 

Сложната макроикономическа ситуация има своята адекватна проекция на равнище индивид. През последното десетилетие доходите на значителна част от населението чувствително намаляха. Макар и в различна степен и за различен период, жизненото равнище в региона регистрира спад. Някъде драстично и доста трайно. Общопризнат индикатор, който дава точна представа за стандарта на живот е делът на разходите за храна в общите потребителски разходи. В Полша, Унгария, Словакия през втората половина на 90-те години те са малко над 30% /Генов, 2000: 79/. Много по-различна е ситуацията в Румъния /58%/ и България. И докато в Полша те регистрират спад от 48% през 1990 година на 33% през 1996 година /Генов, 2000: 79/, то през същия период тенденцията в България е обратната. От малко над 30% в края на 80-те години, разходите за храна достигат 54,4% през 1997 година и 47,9% през 1998 година. Въпреки много по-големият дял на отделяните за храна разходи, с тези средства се купуват значително по-малко количество хранителни продукти, отколкото преди десет години. Потреблението по количество и структура е силно влошено /Мантарова, 2000: 107-108/. В Македония разходите за храна устойчиво се движат около 45-46% /Генов, 2000:79/. 

От цитираните данни ясно се вижда, че икономическото развитие на Централна и Източна Европа е сложно, съпътствано с трудности и проблеми. По всеки един от индикаторите картината в отделните страни е твърде различна. Макар и да присъстват едни и същи проблеми, те се отличават по свои основни параметри. От всички икономически показатели се вижда, че ситуацията в България и Македония е значително по-неблагоприятна, отколкото в централноевропейските страни.

Трансформацията на икономиката навсякъде се съпровожда от криминогенни ефекти. Макар и в различна степен, но във всички страни от региона приватизацията се съпътства с множество престъпления. За повишаване на криминалната активност допринесоха и обедняването и безработицата, които предизвикаха маргинализация и криминализация на някои слоеве от населението. 

Много съществени от гледна точка на състоянието на престъпността се оказаха и политическите и институционални компоненти на социалния контекст. Началото на промените навсякъде бе белязано от остро политическо противопоставяне. Протичащите интензивни трансформационни процеси засегнаха дълбоко институционалната структура. Дестабилизацията в определена степен бе неизбежна при обхвата и радикалността на реформите. Продължителността и мащабите й обаче съществено се отличават в отделните страни и това даде отражение върху противодействието на престъпността и цялостната криминогенна обстановка. Специално в България през първата половина на 90-те години и особено в средата на десетилетието дейността на държавните институции и в частност на правоохранителните, бе силно дестабилизирана. Това сериозно понижи ефективността на дейността им. 

Наред с общите криминогенни детерминанти, произтичащи от самите трансформационни процеси, на Балканите действат и други, обусловени от географските дадености и специфичните социално-политически процеси.

Балканите от векове са кръстопът между Европа, Азия и Африка. Кръстопът за хора и стоки. От дълги години територията на България е кръстопът на наркотрасета, придобили известност като Балкански път на дрогата. Негов начален разпределителен пункт е Турция, където се внася суров опий или чист хероин от страните на “златния триъгълник” /Тайланд, Лаос, Бирма, Камбоджа/ и “златния полумесец” /Пакистан, Иран, Афганистан/. В последно време към тези страни-производителки се прибавиха и бившите съветски средноазиатски републики - Казахстан, Туркменистан и Узбекистан, които според експерти по произвеждани количества вече конкурират страните от “полумесеца”. 

От Турция готовият наркотик тръгва по Балканския път. По различни негови разклонения, включващи и България и Македония, дрогата се несочва към наркопазарите на Западна Европа и САЩ

При сегашната конюнктура географското положение на България и Македония се оказа благоприятно за превръщането им в поле и на друга форма на трансгранична престъпност – незаконен трафик на крадени автомобили. Крадени в Западна Европа и България возила /било то луксозни леки коли или високопроходими автомобили/, се прехвърлят в Македония и или остават там, или продължават към Косово и Албания. 

Освен за незаконен трафик на дрога и различни стоки, удобното географско положение на България и Македония се ползва и за трафик на хора – на нелегални емигранти от Азия и Африка за Западна Европа и на жени от България, Русия Украйна, Молдова и други страни за проституция в Западна Европа. 

Криминогенно значение през последното десетилетие имат и някои социални феномени с временен характер. Изострените етнически отношения са значима характеристика на последното десетилетие в глобален мащаб. Проблемът е доста остър и за Балканите, където процесът на разпадане на мултиетническата и мултиконфесионална бивша СФРЮ бе съпроводен с продължителни конфликти и военни действия. Те се отразиха силно негативно на съседните страни, в това число и на България, по много линии. Не може да не се споменат икономическите щети от санкциите срещу Югославия в началото и края на 90-те години, бежанските потоци в Македония по време на войната в Косово, още невъзстановеното корабоплаване по река Дунав и т. н. Но негативите имат и други измерения. На всички е добре известно силното криминогенно действие на ембаргото от началото на 90-те години. Контрабандният износ на ембаргови стоки достигна извънредно големи размери, и директно за Югославия, и от България през Македония за Югославия. Опасни мащаби придоби корупцията в митниците и граничните зони. В твърде висока степен се криминализираха отношенията там.

Националните измерения на престъпността
Сравнителният анализ на състоянието на престъпността в България и Македония е от голям научен интерес. Той обаче съвсем не е лесен и безпроблемен. Най-често сравненията се правят въз основа на статистическите данни за регистрираната престъпност. Но дори и използването на този приеман за надежден източник, носи редица условности. Могат да се споменат поне три съображения, които дават основание за сериозни резерви при конструиране на реалната ситуация.

Първо - в отделните държави съществуват различия в обхвата на действията, които според съответните наказателни кодекси се дефинират като престъпления. Второ - има определени различия в методиката на регистрация на престъпленията от полицейските органи. Трето - нивото на скритата престъпност е твърде различно.

Имайки предвид изброените съображения, тук се отказахме ...
 

назад
 Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
напред