HOME
MAPS
ARHIVES
LINKS
CONTACT US
..
ЕМПИРИЧНИ СОЦИОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Институт по Социология на БАН
София
Етнокултурна идентичност и поведенчески модели 
(зрелостниците от Пиринския край) 
.
Balkans'21 / volume 3 - 2003
ст.н.с. Таня Неделчева:
ЕТНОКУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ
ст.н.с. Нина Пехливанова:
КОМУНИКАТИВНО-ПОВЕДЕНЧЕСКИ МОДЕЛИ И ЕТНОКУЛТУРНО СВОЕОБРАЗИЕ
проф. Минчо Драганов:
ЕТНИЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ТРУДОВА РЕАЛИЗАЦИЯ
УВОД

Пиринският регион е контактна зона, в която се преплитат културни, политически, исторически, религиозни събития, съдби, интереси. На такива места е видимо съществуването на явления и протичането на процеси, свързани с многобройните измерения на националното, етническото, мултикултурното. Изначално е формирана някаква "постмодерна" ситуация, която се изразява в натрупването на различни стилове и социално-ценностни хоризонти на различни общности.

Изключително голямо е значението на училището при формирането на основните ценностни константи на личността, при задаването на основните параметри на духовното и интелектуално развитие на младия човек, доколкото разширява етническата култура като влючва в нея съзнаване на различието, на съществуването на другия, определен от същите вектори, които създават "нас" като налична социална даденост.

В анализа на резултатите от регионално представителното емпирично социологическо изследване "Етнокултурна идентичност и поведенчески модели (зрелостниците от Пиринския регион)" изследователското внимание е насочено към установяване на реалните параметри на отношението етнокултурна идентичност - поведенчески модели на учениците-зрелостници в специфична регионална среда в ситуация на формиране на ново отношение към другите етнокултурни идентичности, на нови съдържателни характеристики на етнокултурното самоопределяне, на съвременна степен на интегрираност.

Водеща идея е, че едновременно с възстановяването на традиционните механизми на взаимоотношения между различните етнически общности след периодите на етническа криза, започва изграждане на нови елементи, съобразени с ценностите на гражданското общество. В настоящия етап някои от етническите общности формулират наново или преформулират идентичността и положението си в българското общество, осъществяват културното си обособяване и еманципация. Комуникацията помежду им по-често е изградена върху очаквания, допускания, прогнози, а не върху интеркултурен опит. Актьорите налагат културно обособени интерпретативни схеми на значения и действия, които не са непременно свързани с обективните реалности и в конструкивистия си подход към социалната действителност използват по-скоро социално-групови категоризации, а не познания, придобити от личен опит. А разбирането на другия е вникване във функционирането на неговата култура отвътре и на собствената от неговите позиции. Това прави комуникацията възможна, елиминира недоразуменията, намалява значението на предразсъдъците.

При изследователските търсения се тръгва от типичната за региона отворена етнокултурна идентичност на младото поколение, която съхранява и възпроизвежда себе си чрез толерантно отношение към другия, от експлицираната трансформация на етническите предубеждения от конфронтационно състояние към приемане на различността, в който процес зрелостниците най-ясно манифестират общата тенденция към успокояване на етническите напрежения, преодоляване на етническата капсулираност, отчуждението и маргинализацията.


Таня Неделчева
ЕТНОКУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ

Използването в изложението на определени теоретични фигури налага тяхното експлициране:

    • За работно определение на социалната идентичност се приема съзнателното самоотнасяне към структурирано ценностно-нормативно жизнено поле, което включва основни атрибути и установки на съответната общност;
    • Структурираността се разбира като специфично конфигуриране на елементите в релационна мрежа с конкретна функционална натовареност като цяло и на всеки поотделно;
    • Анализът се разполага само в границите на отношенията на три социални идентичности: етническа - национална - културна;
Изхожда се от идеализационната представа, че всяка от трите идентичности - етническа, национална и културна, е вътрешно структурирана, с обединяващ център и подчинени. Така в идентификационното поле на етническата идентичност централната зона е общият произход, на националната идентичност политическото и на културната идентичност съ-преживяване-на-другостта.

Трансформацията на националната държава в глобализиращото се общество намира конкретизация в два реални процеса. От една страна, заедно с умаловажаване значението на държавно-юридическите й елементи губят досегашната си стойност същите параметри в националната идентичност и става все по-явна изтеглеността на централното й ядро към културните феномени, т.е. налице е преход от национална към културна идентичност. Това задължително повлиява етническата идентичност в смисъл на "размиване" на структурно-функционалните й измерения и значимостта на централното й ядро - реален или въображаем общ произход. От друга страна, промените в националните и етническите идентичности минимизират ролята на националните и етнически общности като референтни групи за личността. И доколкото изгубването на идентичност е социална смърт (Ериксън), личността възстановявайки целостта и тъждеството със самата себе си, се обръща отново към етническата си общност, но вече както като стратегически избор, така и като носител не толкова на знание и ценностна значимост на собствения й произход, а като културна уникалност и различност. В този смисъл трансформацията на етническата идентичност под влияние на различни фактори в променящата се национална държава прави възможно възникването на един специфичен, преходен тип идентичност, която може да се означи като етнокултурна. Поради някакви причини (икономически, социални, политически и т.н.) в етническата идентичност се променя акцентът на структурните отношения. Определящи са вече не родово-кръвни елементи и зависимости, а връзките между централната зона общ произход и културния слой на етноса като памет, историческо минало, специфична материална и духовна култура, морално-етични и естетически нормативи и ценности, които регулират всекидневните отношения и определят спецификата на битовои на "официално" ниво в етноса.

Идентичността, характерна за младите хора, не е чиста етническа, национална или културна, а в наличното си състояние е етнокултурна. Това е първата хипотеза. Основанията за нейното формулиране са свързани с възрастта им - те са в процес на социализация и следователно социалното, а оттук и националното Аз все още не е завършено. Втората хипотеза е свързана с мястото на етнокултурната идентичност, което е между националната и културната идентичност. Основната трудност е при интерпретацията на факта, че младите хора не преминават през национална идентичност и да продължават към етнокултурна. Единственото обяснение може да се основава на факта, че националната идентичност като възможност, т.е. като потенциална реалност съществува "до" учениците и това се изразява от общата ценностна и нормативна система, върху която са изградени структурата и функционирането на училището. Учениците преминават покрай тази идентичност, но не се спират на нея и поради динамиката на процесите в цялото ни общество, т.е. поради общите процеси на "вкризяване" на националната идентичност и нейното минимизиране (тук става дума за "твърдите" форми на национална идентичност, при които има силни връзки между централната зона и онези елементи от идентификационното й поле, които са свързани с държавността). За учениците етнокултурната идентичност създава по-голяма свободата, защото така те синтезират културните елементи от етническия идентификационен хоризонт и от националната идентичност. Именно защото стоят "върху" етнокултурната си идентичност младежката група е онази, при която много релефно се проявяват основните тенденции и по-конкретно - формирането на главните параметри на културната идентичност като изпреварваща. Сред учащите се етническата и националната идентичност актуално функционират с акценти върху културните елементи, а не върху онези, които дават възможност за "гипсиране" на твърди форми на етническа и национална идентичност и в този смисъл да са предпоставки за "раждането" на етноцентризъм или национализъм. Доминиращи са естествените форми на толерантност във взаимоотношенията и на преден план в реалната жизнена динамика излизат етноконсолидиращите, а не етнодиференциращите модели и стратегии на поведение.

Конкретен израз тези постановки намират в емпиричното верифициране в проведеното през 1998 г. регионално представително емпирично социологическо проучване "Етнокултурна идентичност и модели на общуване на зрелостниците в Пиринския регион", повторено през 2002 г. с поставяне на по-различен акцент - "Етнокултурна идентичност и поведенчески модели (зрелостниците от Пиринския регион)".

Етническата идентичност на учениците по принцип е отворена, но в нея има “сектори”, които остават непрозрачни и в някои ситуации определят по-друга стратегия на поведение. Отвореността на етническата идентичност се проявява в конкретните взаимоотношения, но е свързана с цялостната етноситуация в региона, в който като цяло доминира толерантността.

Относително спокойната етническа картина сред учениците в Пиринския край не означава отсъствието на ясно очертани етнически граници. Напротив. Етническата принадлежност е видима. Учениците от дадена етническа група носят знаците на тази група и изразяват етническата семантика. Най-ярко доказателство в това отношение са отговорите на въпросите, съставящи една от модификациите на скалата на Богардус:

Таблица 1. Бихте ли се омъжили/оженили за: (само отговорите "да")

 
Българи християни
Българи мюсюлмани
Турци
Цигани
 
1998
2002
1998
2002
1998
2002
1998
2002
Българин християнин
97,2
97
15,1
42,3
10,1
9,1
3
100
Българин мюсюлманин
50
14,1
82
97,1
54
2,7
6
25
Турчин
50
11,1
 
100
100
100
 
25
Циганин  
3,2
100
6,7
100
 
100
100

Очевидно е, че два факта са от значение поради явната промяна. Първият е увеличения брой българи мюсюлмани, които са съгласни да се омъжат/оженят за българи християни - повече от два пъти - от 15,1% съгласие през 1998 г. до 42,3% през 2002 г. Вторият факт се отнася до радикалната промяна в отношението на циганите - от пълно отрицание на подобно съжителство, до пълно съгласие - съответно от 3% през 1998 до 100% през 2002 г. Подобна промяна не може да се обясни само с усилената тенденция към интеграция на малцинство и мнозинство. Вероятно действат и вътрешни ситуативни фактори, които изследването не е могло да включи и улови. Но независимо от тях важното е, че движението е към намаляване на дистанциите, формиране на по-благоприятна етнокултурна социална среда, защото готовността на най-дискриминираното малцинство да съжителства с мнозинството показва нова ситуация, която позволява това желание да се мисли като възможно. В случая от теоретична гледна точка е интересен проблемът с увеличената дистанция между българи християни и българи мюсюлмани (през 1998 г. 50% са заявили готовност да се оженят/омъжат за българи мюсюлмани, а през 2002 г. този процент рязко намалява и спада до 14,1%) и между турци и българи мюсюлмани (от 54% през 1998 на 2,7% през 2002).

Същата тенденция от страна на българите християни (на увеличаване на дистанцията) се забелязва освен към българите мюсюлмани и към турците - ако през 1998 г. 50% са готови на съвместно съжителство, то през 2002 г този процент спада до 11,1%.

По отношение на турската етническа общност през 1998 г. се демонстрират големи социални дистанции от страна на българите мюсюлмани и циганите. Единственият "компромис" се прави от българите християни. Обаче през 2002 г. ситуацията е променeна - по-"отворени" са българите мюсюлмани и циганите, но българите християни са по-резервирани. Независимо от това като цяло и тук тенденцията към по-голяма чувствителност към другия се запазва и се приближава до фактическото положение. Доказателства за реалността са отговорите на въпроса "Имате ли приятели, които да са българи християни, българи мюсюлмани, турци, цигани?". 12,9% от турците имат приятели българи християни и 50,0% българи мюсюлмани. То показва много ясно разликата между отношението към етническата общност като цяло, в нейната абстрактна тоталност и към отделните представители на тази общност, персонифицирани като Ахмед, Али и т.н. На същия въпрос през 2002 г. разпределението на отговорите е: 36,7% от българите мюсюлмани, 20,5% от турците и 29,0% от циганите имат приятели българи християни.

Явно съществува много категорично отрицателно отношение от страна на българите християни към циганите през 1998 г. Но и тук промените четири години по-късно са по посока на реалното положение - намаляване на етноцентризма. Трябва да се има предвид, че това е израз на нормативното, на пожелателно ценностното, а не на фактическото състояние. Например на въпроса "Имате ли приятели?" циганите отговарят така: българи християни - 20,6%, българи мюсюлмани - 44,0%, турци- 100%. На същия въпрос през 2002 г. отговорите са: 75,0% българи християни, 25,0% българи мюсюлмани, 25,0% турци.

Тенденцията към разширяване на етнокултурното пространство между етническите общности в училище ясно личи от отговорите на въпроса:

Таблица 2. Бихте ли поддържали близко приятелство с:

 
Българи християни
Българи мюсюлмани
Турци
Цигани
 
1998
2002
1998
2002
1998
2002
1998
2002
Българин християнин
97,9
97,7
48,6
96,2
40
100
21
75
Българин мюсюлманин
86
65,9
88
96,2
74
81,8
46
25
Турчин  
49,9
100
74
100
100
100
25
Циганин  
31,6
100
48,1
100
81,8
100
100

Тук дистанцията се скъсява от времето на първото изследване и се увеличава "доброжелателността" на представителите на другите етнически общности към българите християни. Най-впечатляващо е пълното одобрение от турците на българите християни: ако през 1998 г. отрицанията са 60%, то през 2002 г. липсват каквито и да били отрицателни отговори.

Отношенията са много по-балансирани с българите християни, което показва засилена тенденция към интеграция, докато българите мюсюлмани и циганите са увеличили резервите си, т.е. евентуалното обединение по линията на чувството за малцинствена група вече не е такъв силен интегриращ фактор между различните етнически общности.

Тук най-нагледно се проявява дистанцията в отношението към общността като абстракция и реалното положение на нещата. Например българите християни на въпроса "Имате ли приятели?" 96,0% отговарят положително за българи мюсюлмани, 100% за турци и също 100% за цигани. За българите мюсюлмани данните са: българи християни - 23,4%, турци - 50,0%; цигани - 0%. Турците на същия въпрос се разпределят съответно: българи християни - 12,9%, българи мюсюлмани – 50%, цигани - 0%.

Таблица 3. Бихте ли искали да имате за съсед: (само отговорите "да")

 
Българи християни
Българи мюсюлмани
Турци
Цигани
 
1998
2002
1998
2002
1998
2002
1998
2002
Българин християнин
97,9
96,8
49,9
76,9
42,6
90,9
15,9
100
Българин мюсюлманин
92
54,8
88
97,1
70
72,7
44
25
Турчин
100
42,4
 
61,5
100
90,9
100
25
Циганин  
19,2
100
26
100
18,2
100
100

С отговорите на този въпрос се свива "ножицата" между нормативно и фактическо, защото за всички представители на изследваните етнически общности по принцип намаляват декларираните дистанции. Тази тенденция остава и при отговорите на въпроса "Бихте ли работили заедно в едно помещение?"

Таблица 4. Бихте ли работили заедно в едно помещение с:

 
Българи християни
Българи мюсюлмани
Турци
Цигани
 
1998
2002
1998
2002
1998
2002
1998
2002
Българин християнин
97,9
98,1
63,2
99
58,5
100
35,1
100
Българин мюсюлманин
88
75,5
90
94,2
78
81,8
56
50
Турчин  
62,9
100
76,9
100
100
100
25
Циганин
100
39
100
56,7
100
81,8
100
100

Интересно е отношението към циганите - дори в този период (на конфликта им с цялото общество) няма ксенофобия.

Таблица 5. Ако зависи от вас, бихте ли допуснали да живеят във вашето селище:

 
Българи християни
Българи мюсюлмани
Турци
Цигани
 
1998
2002
1998
2002
1998
2002
1998
2002
Българин християнин
98,9
97,8
57
81,7
47,5
100
34,4
100
Българин мюсюлманин
90
66,3
90
96,2
78
81,8
56
25
Турчин
100
52,9
 
40,4
100
72,7
100
100
Циганин  
40,7
100
40,4
100
72,7
100
100

Не са изненадващи отговорите на българите християни по отношение на циганите, което не може да бъде интерпретирано в светлината на останалите отговори и да се приеме за специфична флуктуация, която обаче показва наличието на някакви конкретни стаени напрежения между учениците и не само между тях, които могат да бъдат проблематизирани.

Таблица 6. Ако зависи от вас, бихте ли допуснали да живеят в България:

 
Българи християни
Българи мюсюлмани
Турци
Цигани
 
1998
2002
1998
2002
1998
2002
1998
2002
Българин християнин
98,9
97,4
59,1
93,3
43,7
100
40,9
100
Българин мюсюлманин
92
71
90
98,1
80
90,9
74
50
Турчин
100
49,9
50
80,8
100
100
100
50
Циганин  
47,1
100
66,3
100
72,7
100
100

И в случая се запазва флуктуационното отрицателно отношение на циганите към българите мюсюлмани и турците, което показва трайността на съществуващите макар и "зад кадър" негативни отношения между представителите на тези общности. Отношението на турците към българите мюсюлмани се променя към по-толерантно. Интересното в случая е, че не е "вярата" онова, което обуславя това отношение, което се "доказва от отговорите на други въпроси - избора на приятели, отношението към учителите, основанията за самочувствие. Данните доказват основната хипотеза за доминиране на културните елементи в националната идентичност и формиране на културна идентичност.

Като цяло от отговорите на въпросите от скалата на Богардус прозира позната ситуация във взаимоотношенията между отделните етнически групи, т.е. тук се отразява не толкова училищна атмосфера, а типичната за смесените региони етническа конфигурация. Става дума за следното. На видимия слой от взаимоотношенията между отделните етноси се запазва толерантност, взаимопомощ, зачитане. Но зад тази всекидневна хармония и балансираност се прокрадва скрито недоверие и съмнение, подозрителност и “неизказани” напрежения.

В същото време тенденцията към повишаване степента на съ-преживяване-на-другостта много ярко се откроява при констатирането на фактическото състояние на общуването, свързано с приятелството. Очевидни са промените в приятелските отношения при ромите. Ако през 1998 г. те нямат приятели сред турците и българите мюсюлманите, то след 2002 г. нещата се променят съществено - вече 25% от тях заявяват приятелски отношения с турците и българите мюсюлманите.

Фигура 1. Имате ли приятели, които са?
(само отговорите "да")

1998

2002

В развитието на приятелските отношения се забелязва специфична дуалистичност - толерантността е процес на засилена етнокултурна идентификация. Собствената идентификация активизира позитивните отношения с другите. Както много точно се изразява С. Аверинцев, "без моите приятели: евреи, латвийци, германци, англичани, какви ли не още, аз не бих разбрал, че съм руснак. Различието в нашите типове прави възможно разбирателството ми с тях, позволява по-добре да вникна в себе си и в другите".

Фигура 2. Какво е най-важно при избора на приятели?

1998

2002

Не може да не се подчертае една очевидност - всички "движения" в етническите общности в България стават все по-видими, т.е. все по-категоричната етнокултурна самоопределеност отваря етническата общност към другостта.

back
 Web-design: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
 next