HOME
MAPS
ARHIVES
LINKS
CONTACT US
..
НАУЧЕН ЖИВОТ:     ЗАЩИТЕНИ ДОКТОРСКИ ДИСЕРТАЦИИ ПО СОЦИОЛОГИЯ (ЕКСПОЗЕТА)
ст.н.с. Таня Неделчева: 
Институт по Социология на БАН
София
Етническа, национална и културна идентичност 
.
Balkans'21 / volume 3 - 2003
ЕКСПОЗЕ
Централна тема на настоящото изследване е отношението идентичност - време, т.е. не само трансформация на идентичността, не само вътрешната времева структура на идентичността, но и идентичността, положена в различни времеви контури - личностното време като социалнопсихологически и екзистенциален феномен, социалното време, политическото време, историческото време, "спрялото" време и т.н. Следователно тук се очертават два основни релефа на идентичността - вътрешната времева анатомия на идентичността и идентичността като структура, "потопена" в специфична времева "вещественост", която обхваща не само големи исторически панели, но и елементи от частната личностна динамика. Такова многообразие и комплексност на изследвания феномен налага и уплътняването на доминиращия социологически подход с други подходи и методи, които се "движат" в широк диапазон - от феноменологичен до социалнопсихологичен и психологичен. Макар че не винаги анализът е насочен пряко към българското общество, основният, водещият мотив е то, имат се предвид процесите в него и преди всичко модификациите на българската национална идентичност, което е едно от базисните понятия на разработката. Основният въпрос е: Какво се случва през последните десетина години с българската национална идентичност? Какви са основните параметри на нейните структурни и функционални промени? Как се проявява историчността при българската национална идентичност? и т.н. Естествено е, че пълните отговори на тези въпроси изискват серия от изследвания и в случая само се щрихират основни моменти,  концептуализират се някои съществени промени, очертават се основните "панели" в българската национална идентичност. Това определя и основната цел на изследването - анализ на трансформациите на българската национална идентичност и връзките им с етническата и културна идентичност. Изхожда се от хипотезата, че съществува процес на такава трансформация на националната идентичност, която води до конституирането, структурирането и функционирането на културна идентичност. В основната на концептуализацията са идеите за идентичността в когнитивната социална психология на Анри Ташфел, Джон Търнър и в социологията на Антъни Смит, Ърнест Гелнър, Бенедикт Андерсън, Георги Фотев и др. Основната теза, която се защитава е: националната идентичност в резултат на структурните и функционални промени на националната държава преконфигурира компонентите си по посока на преход към културна идентичност. 
Използва се разширено разбиране на националната идентичност, която е съотнасяне с определено политическо, държавно, културно пространство, в което се споделят общи митове и исторически спомени, масова публична култура, бит, юридически права и задължения на всички, икономика и териториална мобилност, език (езици), доминираща религия, която задава културния модел на дадена нация, национална валута като средство за обмен, национални държавни символи - знаме, герб, химн, историческа съдба и отговорност за бъдещето, менталност и самосъзнание, национален психокосмос (Смит, 2000: 26).
В разработката се представят "теоретични щрихи", които подчертават евристичността на една релационистка и същевременно автопойезисна методологична стратегия. Изхожда се от постановката на Пиер Бурдийо, отбелязана в "Практическият разум", че философията на всяка модерна наука е релационистка, но тя много рядко се използва в социалните науки, "... защото се противопоставя твърде директно на рутината на обикновеното (или полунаучно) мислене за социалния свят, много по-лесно привързващо се към субстанциални "реалности", индивиди, групи и т.н., отколкото към обективни отношения, които не могат нито да бъдат показани, нито докоснати с ръка и които трябва да бъдат овладени, конструирани и валидизирани чрез научния труд". П. Бурдийо и Л. Ж. Д. Вакан и във "Въведение в рефлексивната антропология" подчертават ефективността на релационизма. Конкретизация на тази постановка е нейното обвързване с автопойезиса. Подобен подход може да се определи като първи етап от осмислянето на идентичността като специфична самовъзпроизвеждаща се социална система, което в някакъв смисъл се разглежда като първа нейна "родова" характеристика. Идентичността е подобна на магнитното поле, "което представлява структурирана от обективни сили система, релационна конфигурация, снабдена със специфична гравитация, която то е способно да наложи на всички обекти и агенти, проникващи в него". 
Пресичането на релационното схващане с идеята за автопойезиса при трактовката на идентичността много ясно прозира от самото определение на затворена операционална система в смисъла на Матурана и Варела: "една операционално затворена система преживява външните пертурбации, реагирайки с промени в структурата си (структурно дрейфувайки, така да се каже), но запазвайки инвариантността на своята организация... Тук е важно да акцентираме отново, че въпросните структурни промени не се специфицират от въздействията на средата. Единствено строежът на системата е този, който определя кои точно конфигурации от външните въздействия ще изиграят пускова роля за процесите на структурната промяна.”.
Трансформирането, модифицирането, снемането на елементите от една идентичност в друга, а в случая от етническата, през националната към културната е израз на автопойезисното движение на идентификационния схематизъм. 
Обосновава се необходимостта от т.нар. трансцендентална гледна точка към идентичността, която е необходима за по-ясното артикулиране на времевостта на идентификационните схеми. В тази връзка се формулират с помощта на категориалния апарат на Хусерл определени интуиции, свързани с протоидентичността. Трансценденталността налага приемането на такива структури, които не са свързани с емпиричното битие на психичните състояния, но които правят възможен емпиричния опит или всяка идентичност, която се проявява. За да не се получи объркване, може да се приема само като работна позиция разглеждането на протоидентичността като условие за всяка идентичност.
back
 Web-design: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
 next