HOME
MAPS
ARHIVES
LINKS
CONTACT US
..
НАУЧЕН ЖИВОТ:     ЗАЩИТЕНИ ДОКТОРСКИ ДИСЕРТАЦИИ ПО СОЦИОЛОГИЯ (ЕКСПОЗЕТА)
доц. Георги Найденов 
Технически Университет -
София
 Държавният капитализъм: 
произход, същност, идеологеми 

Balkans'21 / volume 3 - 2003

Георги Ненев Найденов е доцент по социология в Стопанския факултет на ТУ-София. Доктор е по философия от 1982 г. и доктор на социологическите науки от 2002 г. Ръководител е на специалност "Публична администрация" в Свободния факултет на ТУ-София и на магистърската степен по "Публична администрация" в Стопанския факултет. Ръководител е на специалност "Политология" в Центъра за обучение - София към Великотърновския Университет. Чете лекционни курсове по обща, икономическа и индустриална социология, а също и по политология, сравнителни политически системи и режими, организационно поведение, индустриални отношения, стопанска история и др. Има повече от 60 публикации в България, Франция, Швейцария и Русия. Член е на Българската социологическа асоциация, на секцията по социология към Съюза на учените в България, на Българската асоциация по политически науки, на Association Internationale des Sociologues de Langue Francaise и др.
 ДЪРЖАВНИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ - ПРОИЗХОД, СЪЩНОСТ, ИДЕОЛОГЕМИ

Рецензенти: 
1. проф. д.ф.н. Стефан Дончев
2. проф. д.с.н. Николай Генов
3. доц. д-р Духомир Минев
 В дисертациата се изследва произходът, същността и идеологемите на обществата с централизиран национален капитал и еднопартийна политическа система.
 Подлага се на критичен анализ създадената от Ленин и утвърдена в обществените науки и масовото съзнание парадигма: "социалистическа революция, социализъм, обществена собственост". Изследва се генезиса и функциите и като основна стратегическа идеологема на болшевизма. Разглеждат се основните концептуални ядра в полето на тази парадигма - теорията за "верния" модел, за "грешния" модел, за "сбъркания" модел, и за "другия" модел. Предлага се алтернативна парадигма: "буржоазна революция, държавно-монополистичен капитализъм, социално-групова собственост".
 Основната теза е, че така наречените "социалистически" революции, всъщност са вторични буржоазни революции - революции, утвърждаващи капиталистическия начин на производство. Те са характерни за слаборазвити страни, които се намират в неизгодно положение в международното разделение на труда. Техните националните елити в значително по-голяма степен, отколкото при страните от първия ешалон на капитализма, използват силата на държавната власт за провеждане на бърза централизация на националния капитал, като благоприятно условие за неговото натрупване и конкурентоспособност. Централизацията се извършва обикновено от най-радикалната фракция на политическия елит, която обединена под знамето на комунистическата идеология, заграбва властта и установява стабилен авторитарен политически режим. Чрез всеобхватна национализация тя става собственик на целия национален капитал. Това позволява много бързо да се решат задачите на генезиса на капитализма - експроприира се дребната частна собственост, разкъсва се връзката на непосредствения производител с неговите средства за производство и той се превръща в наемен работник. Възникналият държавен капитализъм е естествена фаза в утвърждаването и развитието на капиталистическия начин на производство.  Изследват се икономическите, политическите, идеологическите и социално-психическите причини за възникването и утвърждаването на този тип общество.
 Показва се, че доминиращата в тези общества държавна собственост не е обществена собственост, а е вид социално-групова собственост. Собственик на средствата за производство при държавния капитализъм е партийно-държавният апарат. Доказва се, че двете основни харастеристики на предприемачеството - стремежът към печалба и постигането на печалба чрез рационална организация на производствения процес, са същностно присъщи на новия собственик - номенклатурата на комунистическата партия.
 Изследва се как в периода на екстензивно развитие съвкупният капиталист при държавния капитализъм успешно играе ролята си на предприемач. Но, осигурявайки си максимално благоприятни условия за набъбването, за концентрацията на капитала, класата на съвкупния капиталист подготвя и условията за срив в това самонарастване, условията за икономическа криза. Анализира се динамиката на две противоречия - между съвкупния капиталист и съвкупния работник и между централните органи и стопанската номенклатура, като основна причина за кризата на централизираната икономика. Изследват се проявленията на кризата - дисфункциите в потреблението и паричния оборот. Разкриват се причините за дефицита и делегитимация на икономическа власт на съвкупния капиталист. Разглеждат се трите опита на номенклатурата на БКП (1980, 1988 и 1990 г.) да реши натрупаните икономически противоречия чрез нанасянето на ценови шок срещу спестяванията на българското гражданство. Тези опити са неуспешни и в края на осемдесетте години управляващата класа изпада в банкрут като собственик на националния капитал - правителството на А. Луканов през 1990 г. обяви мораториумът върху плащанията по външния дълг. Икономическият банкрут доведе до политическа криза и до преврата на 10.11.1989 г., с който се стартира началото на социалната промяна в България.
 Изследва се възможната "оптимална" стратегия на социално-икономическа трансформация - да се обяви фалит на банкрутиралия съвкупен капиталист и чрез бърза приватизация да се изплати неговия външен дълг, да се създадат пенсионни и социално-осигурителни фондове, да се реституира национализираната собственост и се изплатят пропуснатите ползи и т. н. Анализират се причините, поради които новият "червен" и "син" политически елит стартираха възможно най-лошата стратегия на трансформация - стратегията на ценовите шокове. Чрез нея те източваха спестяванията на населението и оборотният капитал на дребния и средния бизнес и трупаха "първоначалния" си капитал. Прави се сравнителен анализ на ценовите шокове през 1991 г. и 1997 г.
 Изследват се идеологемите, които управляващата класа използва в периода на държавния капитализъм, а също и в периода на социалната промяна след 10.11.1989 г. Анализират се причините за съществуването на двата квазиетноса - "червеният" и "синият", а именно смяната на социалната роля на големи групи от населението в двата възлови периода - след 9.09.1944 г. и след 10.11.1989 г. Преобръщането на социалната роля и смяната на властовите позиции определя коренно различната оценка и съответно електоралните предпочитания на двата квазиетноса. Начинът на мислене, оценъчния подход на двете твърди ядра е един и същ. Разглеждат се методите, чрез които двата елита използваха предубежденията, стереотипите, взаимните омрази на двата квазиетноса, манипулираха тяхното съзнание, насъсваха ги един срещу друг, водейки скрита икономическа война срещу тях.

back
 Web-design: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
 next