HOME
MAPS
ARHIVES
LINKS
CONTACT US
..
ГЛОБAЛИЗЪМ  И  РЕГИОНАЛИЗЪМ
ст. н. с. д-р Борис Колев
Зам.директор на
Географски институт – БАН
тел. 979 33 68 
e-mail: btkolev@mail.bg
Принципите за устойчиво развитие 
на европейския континент и 
трансграничното сътрудничество 
между България и Македония
.
Balkans'21 / volume 3 - 2003
  Независимо от немалките разлики в степента на социално-икономическо развитие между отделните части на Европа, географското единство на нашия континент, все повече, ще налага, наред с редица други фактори, сближаване и интегриране на всички европейски държави. Като страна, кандидат за член на Европейския съюз, Република България е задължена да хармонизира законодателството си и прилагащите го практики към утвърдените в съюза. Това се отнася и за Глава 21 “Регионално развитие”. В изпълнение на тези изисквания беше приет и нов Закон за регионалното развитие, в който бяха обособени два типа райони, отчитащи спецификите и различията в ресурсния, инфраструктурен и т.н. потенциал на отделните части на страната. Преди да се премине накратко към тяхното разглеждане, е целесъобразно да се споменат някои основни положения, произтичащи от важни органи и документи на Съвета на Европа и Европейския съюз.
С оглед осигуряване на устойчиво и балансирано регионално развитие на нашия континент, още през 1983 г. в Торемолиньос (Испания) беше приета Европейска харта за териториално развитие. С помощта на Конгреса на местните и регионални власти към Съвета на Европа бяха утвърдени още няколко важни документа, задължителни за 41-те страни-членки на тази най-стара общоевропейска организация. Сред тях са:
- Европейска харта на селските територии;
- Европейска конвенция за опазване на ландшафта /Тук е уместно да се отбележи, че през 1998 г. беше приета Харта за устойчиво развитие на българските ландшафти/;
- Европейска харта на планинските райони и т.н.
Наред с всички други действия, насочени към прилагане на принципите, залегнали в споменатите документи, много важна роля за регионалното устойчиво развитие на европейския континент, играе СЕМАТ (Европейска конференция на министрите по териториално-устройствено планиране), чиито заседания се провеждат през 2-3 години. На заседанието на СЕМАТ в Страсбург през 1999 г. стопански усвоените територии на континента бяха разделени на:
- културни ландшафти;
- градски зони;
- селски райони;
- планински райони;
- крайбрежни и островни региони;
- речни басейни и алувиални долини;
- зони на реконверсия;
- гранични райони.
Отчитайки тези и други общоевропейски принципи и съобразявайки се с националната специфика, българският Закон за регионално развитие, заедно с основните положения на формиране и провеждане на регионалната политика на страната, определи и два типа райони.
Първият тип са 6 района за планиране, отговарящи на равнище NUTS-2 на ЕВРОСТАТ и обединяващи по няколко административни области (Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Южен централен и Югозападен).
Вторият тип са т.нар. “райони за целенасочено въздействие”, в които се включват:
- райони за растеж;
- райони за развитие;
- райони за трансгранично сътрудничество;
- райони със специфични проблеми.
Последният вид се подразделя на два подвида:
- райони в индустриален упадък и
- изостанали селски райони.
С изключение на първите два вида, голяма част от общините, включени в районите със специфични проблеми и в районите за трансгранично сътрудничество, са разположени предимно в планинските и полупланинските части на страната. Такива са общините и районите и по българо-македонската граница. Така по тази граница от българска страна е оформен един по-голям неформален район, в който са обхванати, според проучванията на Националния център за териториално развитие, всички общини от областите Кюстендил и Благоевград, както и община Радомир от област Перник. В този териториален обхват от около 10 700 кв. км живеят около 640 хил. души. Той се отличава с предимно планински релеф, с много котловини и речни долини. Тук влизат българските части на планините Осогово, Влахина, Малешевска, Огражден и Беласица. Полезните ресурси включват кафяви въглища, железни и оловно-цинкови руди, мрамори, строително-облицовъчни материали, много минерални извори, широколистни букови и горунови гори и други природни дадености. Гъстотата на населеинето е 59,3 д/кв. км, т.е. тя е под средната за страната. Съотношението градско-селско населеине е 60:40 в полза на 21 града. Активното население е около 290 хил. души. Първичният сектор е представен от развито земеделие – зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство, тютюнопроизводство, въгледобив, рудодобив и горско-стопанска дейност. През тази територия минава и част от транспортните коридори № 4 и № 8. Вторичният сектор включва машиностроене и металообработване, хранително-вкусова, текстилна, трикотажна, шивашка и някои други видове промишленост. Третичният сектор обхваща дейности, свързани с използването на курортно-туристическия потенциал и други обслужващи дейности. За осъществяването на трансграничното сътрудничество с Република Македония функционират 3 ГКПП (Гюешево, Станке Лисичково и Златарево). Предстои откриването на още 3 пункта при Струмяни, Симитли и Невестино. Като заключение на този кратък преглед могат да се определят основните потенциали за развитие на тази територия:
- Природна среда със запазени екологично чисти компоненти, големи термоминерални ресурси, много добри условия за зимен туризъм, зимни спортове, запазени културно-исторически и архитектурни обекти.
- Развитие на земеделско производство, главно ранни и средноранни зеленчуци и плодове, развитие на винарското производство.
- Възможности за развитие на инфраструктурата и създаване на нови ГКПП.
- По-нататъшно развитие на висшето и средно специално образование въз основа на съществуващата база.
- Възможности за още по-широко сътрудничество с Македония въз основа на езиковата, културно-психологическа и народопсихологическа близост.
От македонска страна граничният район за непосредствено трансгранично сътрудничество обхваща 16 общини с обща площ около 3800 кв. км (15 % от страната) с население около 218 хил. жители (11 % от населението на Македония). Гъстотата е 57 д/кв. км, т.е. тя е равна на тази в българския район. Най-голямо селище е гр. Струмица (34 хил. жители), следвано от Кочани, Крива паланка, Виница, Делчево и Пехчево. Населението живее основно в малки населени места с много махали. По отношение на релефа, районът обхваща македонските части на Осогово, Малешевска и Влахина планини, Огражден и Беласица с малки котловини и речни долини между тях. От природните ресурси могат да се посочат железни и оловно-цинкови руди в Осогово и около Пехчево, много минерални извори (Кочани, Струмица и др.). Активното населеине е около 100 хил. души. Заетостта му е висока поради значителния брой промишлени обекти и интензивното и трудоемко земеделие. 
Първичният сектор е представен от рудодобив и горско стопанство, както и от развитото земеделско производство, особено на ранни зеленчуци.
Вторичният сектор обхваща текстилна, хранително-вкусова, мебелна и хартиена промишленост.
Третичният сектор включва разнообразни транспортни, туристически и инфраструктурни дейности, както и образование, здравеопазване и др.
Трансграничното сътрудничество с Македония има кратка история и началото му беше поставено с обявяването на страната за независима държава. Съществува значителен интерес за развитие на това сътрудничество. Потенциали за това са сходни с тези на българския крайграничен район. Правна основа за това са немалкото междудържавни документи като Програмата за трансгранично сътрудничество за периода 1999-2003 г., Спогодба за свободна търговия между двете страни, Протокол от Първата сесия на междуправителствената българо-македонска комисия за търговия и икономическо сътрудничество (30.ІV.1999 г.), Спогодби от 15.VІ.1999 г. за откриване на два нови ГКПП при Берово-Симитли и Сандански-Пехчево и други. В изпълнение на тези и други договорености са осъществени или се реализират в определена степен редица проекти от българска страна. Вече са определени до 30 вида стоки за безмитен обмен. В рекапитулативните таблици за проектираните обекти по коридор № 8 са записани няколко, които трябва да се реализират и да спомогнат за задълбочаване на сътрудничеството с Македония – реконструкция и разширение на път Е-871 (1-6) в участъка Радомир-Кюстендил-Гюешево, жп връзката с дължина 2,5 км от гара Гюешево до границата, както и цялостна реконструкция на жп линията Радомир-Гюешево с дължина 88 км. Проблем, все още, е осигуряването на необходимите средства, както за българския, така и за македонския участък от тази жп линия. В това отношение много се разчита на Италия, която, съгласно Декларациите на ІІ и ІІІ общоевропейски конференции на министрите на транспорта, проведени в Хелзинки (1997 г.) и Крит (1999 г.), е поела инициативата в това отношение. 
Сред извършеното досега в практическо отношение могат да се посочат свързването на електропреносните мрежи на двете страни, проектирането на нефтопровода АМБО от Бургас през София за Скопие и Дуръс (Албания), прокарването на втори оптичен кабел, проектирането на газопровод от Петрич за Струмица и други. На общинско равнище се извършва също немалко. Провеждат се срещи на бизнесмени, обмен на туристи, съвместни културни прояви и други.
Значението на трансграничното сътрудничество с Македония може да бъде задълбочено и чрез някои програми на Европейския съюз като Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ІІІ В и Гърция като общ съсед на двете страни провежда някои мероприятия в това отношение. Има и редица предложение за създаване на нови форми на такова сътрудничество като общо митническо обслужване на ГКПП, създаване на тристранен трансграничен природен парк “Беласица” и т.н.
back
 Web-design: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
 next