HOME
MAPS
ARHIVES
LINKS
CONTACT US
..
РЕЦЕНЗИИ, АНОТАЦИИ, ФАКСИМИЛИЕТА
  д-р ВЯРА ГАНЧЕВА
Институт по Социология на БАН
София
ДЪРЖАВНИ СТРАТЕГИИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 
НА СОЦИАЛНИ РИСКОВЕ
(автор Елисавета Игнатова) 
.
Balkans'21 / volume 3 - 2003
 Може ли социалната политика да бъде разглеждана като управление на рискове? Ако да – то какви видове държавни стратегии могат да се обособят? И с какво подобен подход би обогатил теорията ? А практиката – тук и сега?
 Читателите на малката, но съдържателна и интересна студия на Елисавета Игнатова,  позната в научните среди като дългогодишен сътрудник в Института по социология, няма да останат разочаровани. Авторката предлага нов подход в анализа на социалните рискове, обвързващ управлението им с отговорностите на държавата. Тя концентрира вниманието си върху три вида държавни стратегии за управление на социални рискове /с.13/. 
 Първият вид стратегии имат превантивна роля. Те предотвратяват социални рискове - насочени са към намаляване на вероятностите за възникването им. Целта им е да се създадат условия за икономическа и институционална стабилност на държавата: устойчив икономически растеж, увеличаване на БВП, целенасочени дълготрайни инвестиции, силни институции, адекватна законова база... Дефинирайки безработицата като основен социален риск за нашата страна, Елисавета Игнатова обръща внимание в тази глава основно върху  държавната политика по заетостта.
 Вторият вид държавни стратегии, според използваната от авторката класификация, са насочени към смекчаване на рисковете.  Системите за социално осигуряване, които най пълно представят този вид стратегии, са в центъра на вниманието. Тук са анализирани както новата пенсионна система за осигурителен стаж и възраст, така и здравното осигуряване. 
 Третият вид  са стратегии за справяне със социалните рискове. Те предполагат постигане на поносим резултат от рискове, които не са предвидени в стратетиите за смекчаване, т.е. попадат извън осигурителните фондове. Тук е мястото на социалното подпомагане.
 Анализът на трите вида държавни стратегии за управление на рискове, предложен в студията, е принос не само в социологическата интерпретация на ролята и отговорностите на държавата. Той допринася и за верификация на хипотезата на авторката за недостатъчната ефективност на социалната политика в нашата страна, довела през годините на трансформация до рискове с висок интензитет.  Заедно с това новаторската научна стойност на студията не се изчерпва с приемането от авторката едновременно както на теоретически, така и на практически предизвикателства на прехода /особено място е отделено на усъвършенстване на държавните стратегии за управление на социални рискове- с.59/. Илюстрираната с много богат емпиричен материал работа осмисля различни социални факти през призмата на задълбочен теоретичен модел и разкрива богатия потенциал на приетия подход. Последното е особено важно, доколкото вероятно в началото на новия век сме изправени пред необходимостта от нова парадигма на управление както в глобален, така и в национален и в регионален аспект. 
Вярно е, че предложената на вниманието на читателите студия е първата стъпка по пътя към въпросната нова парадигма. Но както казват китайските философи: “Дългият път започва с първата крачка...”
back
 Web-design: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
 next