Електронно списание БАЛКАНИ 21
HOME
MAPS
ARHIVES
LINKS
CONTACT US
..
Петко Петков:  АРМИЯТА И КРИЗАТА В МАКЕДОНИЯ
6. Българските военнослужещи и кризите 
 Във връзка с ангажименти на политическото ръководство на Република България и възможността български военнослужещи да се изправят пред евентуални проблеми. Българската армия прие комплекс от  мероприятия. 
За оценка нагласите и готовността на личния състав за участие в управлението на кризи се проведе социологическо изследване в основния вид въоръжени сили – Сухопътни войски. За сравнение и размисъл ще приведем данни за едно от поделенията с опит в това отношение. Част от анкетираните са участвували в мисии на ООН в кризисни райони по света. Някои повече от един път. Една от целите бе да се оценят основни положения на концепция (модел) за управление на кризи (конфликти с различна интензивност, разпознаване и овладяване на новите рискове) в национален и смесен (коалиционен) състав.
Таблица 1
Оценка за влиянията върху  управлението на кризи
Степен на важност на дейности по управление на кризи според изследваните лица 
по основни видове /само позиция “много важна “ в проценти/:
Наименование на задачите 
/дейностите/
много важна %
Дипломатически  
Обнародване на правителствени изявления - предупреждения към страните създаващи рискове
34,5
Дипломатически ходове спрямо създаващия риск
60,0
Международни инициативи, подкрепа на подходящи мерки на ООН, ОССЕ 
54,5
Отзоваване на дипломати за консултации или продължително отсъствие от поста 
30,9
Икономически  
Предупреждения, които могат да се отразят върху движението на стоки и услуги
36,4
Израз на загриженост за неблагоприятният ефект върху икономическите отношения
36,4
Прилагане на квоти и други условия на търговски споразумения
32,7
Отмяна на официални търговски взаимоотношения (посещения.....)
29,1
Въвеждане на строг търговски и валутен контрол
41,8
Прекратяване на правителствени гаранции и заеми за експорт
36,4
Военни  
Военен обмен (консултации) със заплашените страни
43,6
Провеждане на инспекции и посещения за оценка
34,5
Искания за провеждане на консултации относно необичайни военни действия, инциденти
34,5
Според анкетираните офицери най-значимо влияние върху управлението на кризата оказват:
А.Установяването на мир, съпроводено с уточняване на взаимно приемливи действия и план за постигане на желаната следкризисна ситуация (70,9%  от анкетираните го оценяват като много важно). Тук влизат разговори между враждуващите страни за уточняване взаимно удовлетворяващи план и действия, водещи до приемлива следкризисна ситуация. Не са изключени едностранни действия. При такива се оценяват рисковете и последиците. Това са едни от най–важните дейности и се поверяват на политици, диполомати и военни с голям интегрален опит. Нуждата се потвърждава особено на Балканите, а и навсякъде по света (Р.Холбрук, Фр.Леотар, Дж.Пардю). 
Колко драматично протичат преговорите може да се съди от отношенията към и между македонските лидери след приемането на анексите към Конституцията и законите, предвидени по договореностите.  Разработени и проверявани по света са различни по форма, съдържание и продължителност модели. Но почти винаги с контингенти, гарантиращи спазването на договореностите. Решават се основни и второстепенни задачи – например изземване на въоръжения, недопускане на контрабанда, въвеждане на ембаргов режим. Възлагат се задачи по административното обслужване, където е невъзможно възобновяването дейността на старата администрация. 
Македонската армия не е поставяна пред такива проблеми, но с новия Закон за местното управление и след предстоящите избори значителна част от държавната администрация вероятно ще претърпи изменение. Това (като работна хипотеза) ще повлияе и върху изпълнението на нейните задачи – пряко и косвено.
Установяването на мир и компромисното решение се усложнява от участието на много субекти с конкурентни интереси и поведение. Също и заради дефицита на ресурси и решаването на екстремални проблеми в демократизираща се в страната и извън нея среда. След събитията в Косово не са взети нужните мерки. Така се стига до продължително и трудно примирие и спиране на въоръжените стълкновения в Република Македония.
Б. Прекратяване на враждебните действия и дефиниране на желаната ситуация – “много важно” според 56,4% от респондентите. 
ООН и НАТО имат натрупан значителен опит в тази посока. 
В Европа обаче поради неотдавнашното блоково разделение и възможностите за прераствяне на локален конфликт с ниска интензивност  до криза с големи мащаби не са все още надеждно “отработени”. 
Показателното в случая и при другите Балкански конфликти е, че арбитрите са външни -  не от Балканите, не и от Европа. 
Урегулирането на ситуациите започва с нарастващото ангажиране на Съединените щати. 
Актуализира се дискусията по новата архитектура за европейска и глобална сигурност. Активираха се съмненията, че съществуващият и насърчаван дисбаланс в силовите потенциали на Балканите е полезен за стабилността и спокойствието в района. Ситуацията се овладя благодарение на външни фактори и едностранни отстъпки от  македонското население. Не е спряно постепенното превръщане на мултиетническите територии в моноетнически. Интензифицират се  процеси на “капсулиране” на етносите. 
В. Координацията със съюзници и трети страни при управлението на криза, е “много важно” според 56,4% от изследваните лица. 
Конкретно чрез съответната нормативна уредба е указано какви компетенции се възлагат на различните звена от военната система. Първо се реализира перфектна координация между националните структури. Координацията протича лесно между коалиционни партньори с единни методики и съгласувани законови норми по управлението на кризи. (Предстои приемането на такъв Закон и в Република България).

 За да е възможна ефективна реакция са нужни изчерпателни мерки за действие, които да се използват по необходимост. Могат да са политически, дипломатически и военни. Прилагат се поотделно или заедно. Важно е да позволяват използването им при ескалиращи ситуации, да позволяват гъвкавост на действията. Това беше категорично потвърдено от развоя на събитията в Република Македония.
Г. Наблюдаване на ситуацията, включващо рутинно разузнаване, събиране на информация, анализ и изграждане на представа за ситуацията се определя като “много важно” от 54,5% от изследваните военни. Опитът в Македония потвърди, че само САЩ разполагат с нужните ресурси и ги активират в такива ситуации. Това е една от посоките за утвърждаване на  европейските ангажименти и гаранции към сигурността на континента. 
Д. Ясното признаване на националните и организационни цели определя военно-политическите взаимовръзки, в рамките на които става управлението на кризата. За Македония основното е оцеляването на новата държава. Атаките срещу нея не се изключват. В интервю по телефона за “ Дойче веле” пълномощникът на Евросъюза Франсоа Леотар заявява : “Да, Македония се оказа на границата на гражданската война, или даже на териториалното разпадане. От друга страна, не трябва да се сравнява положението тук със ситуацията, която съществуваше преди в Босна, която досега съществува в Косово. В Македония има действащо правителство, има парламент. В Македония има закони, има накрая Президент на страната ...” (Радио “ДОЙЧЕ ВЕЛЕ”, 07.08.2001).
Очевидно, необходими са опит и знания в сферата на военната дипломация. Трябват нови концепции за адекватно и ефективно използване на въоръжените сили за целите на бързото разрешаване на криза. 

7. Барутен погреб ли са Балканите днес?
 Военните разходи в света през 2001 година са били 839 милиарда американски долара или средно по 137 долара на всеки жител на планетата по данни от ежегодника на СИПРИ /Стокхолмски международен институт за изследване проблемите на мира/ “Въоръжаване, разоръжаване и международна безопасност”. (http://www.rian.ru;13/06/2002/).
От всички регистрирани от Института конфликти, 15 са започнали като вътрешно държавни и 11 от тях са излезли извън националните граници. Също толкова са продължили осем и повече години. Това дава основание на предупрежденията на премиера на Р. Македония Л. Георгиевски, че с подписването на Охридския договор и промените в Конституцията няма да се сложи край на напрежението в републиката през близките 10 години. Според него поне 3 години още са необходими за умиротворяване на Косово  (www.assembly.gov.mk 03.09. 2001). 
Според СИПРИ  от 1997 г. сред най – големите вносители на въоръжение е Турция. Като процент от БВП тя заделя най–много на Балканите – 5,6% по данните за 1999 г., следвана от Гърция с 4,9% за същата отчетна година.  (CIA -The World Factbook, http://www.cia./publications/faktbook/geos).
Сред балканските страни най–високи военни разходи на жител от населението  в американски долари правят съответно: Гърция – 583,6; Кипър – 485; Словения – 192; Хърватия – 133 и Турция – 84,2. (CIA-The World Factbook, http://www.cia./publications/faktbook/geos).
Ориентировъчна представа за състоянието на военните потенциали на Балканските страни се предлага в следващата таблица 2.
Военен потенциал на Балканските страни**
  Въоръжени
сили
Военни ресурси
/н.в/
Военни ресурси
/моб.в./
Военни ресурси
/п.в.с./
Военни ресурси
/г.н./
Военни разходи
/$USA,г./
Военни разходи
/% БВП/
Албания СВ,ВВС и ПВО, части на МВР, Гранични 19
нав.год.
15 – 49
870768
15 – 49
712763
35792 Млн.$ 42
FY99
1,5%
FY99
България СВ,ВВС,ВМС,
ГЗ,Вътр.в.
19
нав.год.
15 – 49
1891498
15 – 49
1581697
56104 Млн.$ 344
FY00
2,4%
FY00
Босна и 
Херцеговина
VF
VRS
19
нав.год.
15 – 49
1127146
15 – 49
895780
29757 Млн.$
NA
?
Гърция ГА,ВМС,ВВС,
НГ,РП
21
нав.год
15 – 49
2673539
15 – 49
2040227
77976 Млн.$ 6,12
FY99
4,9%
FY99
Хърватия СВ,ВВС и ПВО,ВМС 19
нав.год.
15 – 49
1085877
15 – 49
859621
30037 Млн.$ 575
FY01
3,8%
FY01
Кипър Кип.гърци
Кип.турци
18
нав.год
15 – 49
136147
15 – 49
136147
6616 Млн.$ 370
FY01
4,2%
FY01
Македония Полиция, Армия
(вкл.ВВС и ПВО)
19
нав.год.
15 – 49
548183
15 – 49
442053
17905 Млн.$ 76,3
FY00/01
2,1%
FY00/01
Молдова СВ,ВВС и ПВО,РС за сигурност, Гранични 18
нав.год
15 – 49
1164018
15 – 49
921210
42268 Млн.$ 6
FY99
1%
FY99
Румъния СВ(А),ВВС и ПВО,ВМС, ГО, Паравоенни 20
нав.год
15 – 49
5899536
15 – 49
4962807
179951 Млн.$ 720
FY00
2,2%
FY00
Словения Сл.А
(ВВС, ВМС)
19
нав.год.
15 – 49
523336
15 – 49
416237
14513 Млн.$ 370
FY00
1,7%
FY00
Турция СВ,ВМС(МА и МП),ВВС,БО,Ж 20
нав.год
15 – 49
18882272
15 – 49
11432438
674805 Блн.$ 10,6
FY99
5,6%
FY99
Югославия А(СВ,ГВ,ВМС,
ВВС и ПВО)
19
нав.год.
15 – 49
2600362
15 – 49
2088595
82542 Млн.$ 760
FY00
NA%
FY00

* Данните са от CIA – The World Factbook, http:// www. cia./pubiations/factbook/geos
** СВ- Сухопътни войски; ВВС- Военно въздушни сили; ПВО- Противо въздушна отбрана; ВМС- Военно морски сили; ГО- Гражданска отбрана; ГВ- Гранични войски; РС- Републикански сили; ГЗ- Гражданска защита; н.в.- наборна възраст; п.в.с.- подготвени за военна служба; г.н.- годишен набор; моб.в.- мобилизационна възраст; VF- Войски на Федерацията; VRS- Войски на Република Сръбска; FY- финансова година.

Какви са военните разходи на Република Македония до и по времето на кризата ?

Таблица 3
Бюджет за отбрана на Р Македония
/отчетено и планирано, в млн.динари/
Категория/год.
2000 г.
2001г.
2002г.
Заплати
21395
2288
2530
Операции, издръжка
20075
21065
2288
Комплектоване
4565
506
577,5
Изследвания и развитие
11
16,5
16,2
Друго 
27,5
27,5
33
Всичко
4,642
4,9445
5,445
Данните са от “Bela kniga za otbranata na Republika Makedonija”, Skopje, avgust 1998 g
От 1998 г.до 2002 г.частта за заплати се увеличава като относителен дял от бюджетните разходи от 45,2% на 46,5%.  През 2008 г. при запазване на благоприятните условия, се предвижда военният бюджет да достигне 6,999 млн. динари.
     8. Военната политика и армията на Македония в условията на криза 
Частите и подразделенията на Македонската армия се стремят да следват принципните цели на модерната  армия по време на криза. 
 Скоро след формирането, Армията на Република Македония се оказва в нова среда с политически субекти, преследващи различни цели. Различни са и подходите за постигането им. Страната се превръща от потенциално в актуално конфликтен район. Борбата се води при ограничени ресурси и неравни възможности за участие в разпределението им. 
 В условията на пазар собствеността е основен ресурс, а властта най– важното средство с което се осигурява. Борбата приема формата на въоръжен конфликт. Тя може да доведе до разрушаването на държавата, изградена и дълго време съществувала като пример за толерантно мултиетническо съжителство. 
Интеграцията в Европа и света активира паралелни процеси на конфликтност и сепаратистки тенденции както в новите демокрации, така и по техните граници. Активират се замразени в годините на блоковото разделение неправди. 
 За да запази  получената независимост без ресурси за справяне с политико–икономически средства, Македония бе принудена да прибегне до  насилието. 
 Армията е формирана като въоръжена сила на всички граждани и част от системата за отбрана през 1992 г. под заплаха от преместване на военните действия от север на юг. Започнато е структуриране и са създадени: Генерален щаб, 3 корпуса, Военно въздушни сили и Противовъздушна отбрана, няколко самостоятелни бригади и батальони и други обслужващи части (Ustav na Republika Makedonija, 1991; Zakon za odbrana na Republika Makedonija, 2001).
 Една от първите нейни задачи е охраната на границите. Има непрекъснат натиск за промяна и изземване на доминиращи естествени височини и отбранителни съоръжения по протежението й. Границата е масово и нелегално преминавана от лица с криминогенно поведение в т.ч. и от наркотрафиканти и пласьори на оръжие. 
Командванията (щабовете), частите и службите се изграждат според историческите традиции и опит преди всичко от Народоосвободителната антифашистка борба и Армията на СФРЮ. През тази фаза на изграждането, армията е осигурила запазването на държавата и нейната териториална цялост. Отговорила е на предизвикателствата на времето и е гарантирала успешното преминаване във втората фаза. 
Основното съдържание на тази фаза е материализирането на ориентацията към западните модели на организация на демократичните общества и интензивното участие в “ Партньорство за мир”. Актуалният мирновременен състав на македонската армия, като основа и на военновременния състав е проектиран на 22592 военнослужещи. От тях 1845 офицери; 1644 – подофицери, 2907 граждански лица и 14456 наборни войници и 1053 войници по договор (кадрови, наемни), 687 обучаеми (Bela kniga za odbranata na Republika Makedonija, Skopje,avgust 1998 ). 
Анализите на Министерството на отбраната на Република Македония са показали, че планираният брой наборни войници е нереален – годишно успяват да съберат до 10 000 войника. Само за охрана на границите от 861 км са ангажирани около 2153 войници и още 2500 войника - за охрана на обекти на постоянната инфраструктура в 18 гарнизона. Това  означава, че в тези дейности са ангажирани повече от една трета от квалифицирания войнишки потенциал. Ефективното затваряне и контрол на границата дори само с Косово е било трудно осъществимо поради недостатък на сили, средства и най–вече поради сложността на терена и неуточнената и необорудвана граница.
Като се отчита, че приемът в казармите става на всеки 3 месеца и това предполага непрекъснато наличие на 2500 напълно необучени бойци, то на практика за изпълнение на бойни задачи остават около 3000 войника, което налага извода, че сложните задачи, пред които е изправена армията са много тежки и трудно реализуеми. Освен че са малобройни, силите са пръснати по много гарнизони, за да се осигури по–голяма дълбочина на отбраната. Това  също зътруднява отразяването на евентуален “първи” удар.
Оптималното цялостно или частично разгръщане на мирновременните сили успешно би осигурило протичането на мобилизацията на около 100 000 (сто хиляди) запасни .
 Армията през този период е въоръжена със средства, отговарящи на изискванията за териториална отбрана. Постепенно се набавят и тежки въоръжения, самолети, вертолети, боеприпаси за оръжейните системи на пехотата, транспортни средства. 
 В двете фази на изграждането на Македонската армия централно място заема обучението на личния състав. 
 За подготовката на военни кадри може да се съди от данните приведени в Бялата книга за отбраната на Република Македония ( BELA KNIGA za odbranata na Republika Makedonija, 1998). Към август 1998 година във Военната академия са се обучавали 1– ва година – 89; 2– ра 147 и 3-та - 129 курсанти. Тогава започва подготовка на офицери за службите – завършили са 19 и се учат още 35 /24 жени и 11 мъже/. Подготвени са 129 подофицери за родовете войски и 19 за службите. Готвят се и 21 жени за подофицери (Bela kniga za odbranata na Republika Makedonija, Skopje,avgust 1998 ).
 * * *
Използването на военна сила в различни райони по света е имало различни цели с различни последствия. Общото за повечето случаи, е че армията е излизала от казармите не по своя воля и инициатива. Не е изключение и армията на Република Македония. Тя все още се изгражда. А се стреми към членство в НАТО...

Литература

ВЪОРЪЖАВАНЕ, РАЗОРЪЖАВАНЕ И МЕЖДУНАРОДНА БЕЗОПАСТНОСТ. Ежегоден доклад на СИПРИ за 2001 г. , http://www.rian.ru;13/06/2002/.
ДЕКЛАРАЦИЯ на Европейския съюз за Бивша Югославска Република Македония. Стокхолм, 23 – 24 март 2001 година (Анекс ІІІ, Заключения от Срещата на Европейския съвет). 
В. “ДНЕВНИК ”. (20 септември 2001 г. ), Република Македония.
Радио “ДОЙЧЕ ВЕЛЕ”. (07.08.2001), Телефонно интервю на пълномощника на Евросъюза Франсоа Леотар.
ЕМПИРИЧНО СОЦИОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ  “Перцепции на новите рискове за националната и международната сигурност и участието на контингенти от Сухопътни войски от Българската армия в мисии, различни от война под егидата на ООН или други оторизирани международни организации”. (1999), ръкопис.
РЕЗОЛЮЦИЯ 1345 (2001) на Съвета за сигурност на ООН. (21 март
2001 г.).
РЕЧ на Министър председателя на Република България пред Народното събрание (7 март 2001 г. ).
РЕЧ на Министър председателя на Р Македония пред 80–тата Сесия на Събранието на Републиката ( 2001).
ЯНАКИЕВ, ЯНЦИСЛАВ (2001).  Емпирично социологическо изследване  “Кризата в Република Македония и българското обществено мнение”, ръкопис.
BELA KNIGA za odbranata na Republika Makedonija. (1998), Skopje.
STRATEGIA  za odbrana na Republika Makedonija. (1998), Skopje.
Ustav na Republika Makedonija. ( 1991), Skopje. 
Zakon za odbrana na Republika Makedonija.  (1992), Skopje .
 CIA – The World Factbook, http:// www.cia./publications/factbook/geos

back
 Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
 next