Електронно списание БАЛКАНИ 21
HOME
MAPS
ARHIVES
LINKS
CONTACT US
.
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ  –  АЛТЕРНАТИВИ  НА  ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА
Петко Петков
о.з. полковник,
специалист  в Институт по социология - БАН
АРМИЯТА И КРИЗАТА В МАКЕДОНИЯ

Balkans'21 / volume 2 - 2003

1. Етносите и промените в света
В целия свят сега живеят около 5000 етноса и 90% от тях са в състава на мултинационални политически образувания. Ролята на етническия фактор в последните години на миналия век значително нараства. Тя не е еднозначна за различните части на света. Интересът към корена у отделни хора и цели народи се проявява в най-различни форми. Започва се от опити да се възстановят старинни обичаи и традиции, фолклор и се стига до искания за създаване или възстановяване на собствена държавност. Голяма част от почти 40 актуални въоръжени конфликта на планетата имат и етническа характеристика. 
Най-често това се обяснява с: 
- Реакцията на изостаналите в етно-културното разделение на труда народи, породило икономическа и технологична експанзия от страна на по-развитите;
- Световната конкуренция, интензифицирала вътрешно етническото социално взаимодействие въпреки унификацията на материалната и духовната култура в глобализацията;
- Нарастване влиянието на големите социални групи в икономиката и политиката и облегчаване процесите на сближаването им чрез средствата за информация.
Стремежът към идентичност води до кръвопролитни конфликти, до войни. Това е една от заплахите, изведена сред най-значимите нови рискове на века. И заради това става обект на много изследвания по управлението на кризи и конфликти с различна интензивност. 
2. Какво се случи в Република Македония ?
В Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН определение за кризата там няма. Но в т. 1 се изтъква: “Осъжда остро екстремисткото насилие, включващо терористична дейност в някои части на Бивша Югославска република Македония и в някои общини на Южна Сърбия, Съюзна република Югославия и подчертава, че това насилие се подкрепя от етнически албански екстремисти извън тези области и то представлява заплаха за сигурността и стабилността в региона” (Резолюция 1345 на Съвета за сигурност на ООН, 2001).
В декларацията на Европейския Съвет от 23-24 март от Стокхолм, събитията се определят обаче като криза. На тази основа се препоръчва и декларира: “...Всяко предприето действие би трябвало да предотвратява ескалацията на военна активност. Поддържаме суверинитета и териториалната цялост на Бивша Югославска Република Македония и ненарушимостта на нейните граници в съответствие с принципите на ОССЕ “ (Декларация за Бивша Югославска Република Македония, 2001).
На 80-тата Сесия на Събранието на Републиката /3 септември 2001/, Министър-председателят Л. Георгиевски декларира : “Значи ние можем ясно и гласно да заявим, че Република Македония през шестте месеца беше обект на военна агресия, независимо от участието на голям брой местни албанци” (www.assembly.gov.mk). Той заявява, че никога не е мислил, че причина за кризата е Конституцията. С нея не може да се оправдае “агресията от страна на Косово”.
По повод на кризата на пленарно заседание на българското Народно събрание на 7 март 2001 година тогавашният премиер на Република България Иван Костов във връзка със събитията в Танушевци заявява: “Тези нападения не са плод на междуетническия конфликт в Република Македония, а агресивен акт, преследващ целта да се предизвика конфликт на нейна територия” (www.parliament.bg).
Данните от социологическо изследване, проведено през месец май 2001 г. под ръководството на д-р Я. Янакиев “Кризата в Македония и българското обществено мнение” (с 1225 изследвани лица) показват, че за българите сериозна заплаха за сигурността у нас е “пристигането на голям брой бежанци от Македония”.
Фиг.1 
Пристигането на голям брой бежанци от Македония представлява ли заплаха 
за сигурността на Р България?
Сред деветте позиции на скалата респондентите поставят на четвърто място по степен на значимост възможността за “териториални претенции от страна на Македония”. Разпределенията на отговорите са:
Фиг. 2
Териториални претенции от страна на Македония заплашват ли сигурността на България?
Ситуацията в Македония след отделянето й от Югославия по експертни оценки налагаше: 
  • Мерки за намаляване на напрежението и предотвратяване криза на сигурността и стабилността в Македония и региона, известен като “барутния погреб” на Европа;
  • Гражданска и военна готовност, според динамиката на кризата с ангажиране националните и международни потенциали;
  • Контрол на ответните действия, ако се трансформират във въоръжени;
  • Предотвратяване на ескалацията;
  • Международна намеса за прекратяване въоръжените действия и възстановяване на реда.
Водещата теза на НАТО (също по експертни оценки) е предотвратяването на конфликта чрез контролирани ответни действия и готовност за такива при развитие на криза от всички нива и интензивност. 
3. Основни понятия. 
Има различни подходи при дефинирането на понятията. Отсъствието на единен подход и неефективното ангажиране на ООН позволи преследване на национални и коалиционни интереси. Проявиха се тревоги за налагане господство на силните върху слабите. Съмненията в уважението интересите и националните идеали на страните остават трайни. 
Възприемането на етническите признаци се изменя в зависимост от особеностите на историческата ситуация. Значението им зависи от равнището на консолидация на етноса и от особеностите на обкръжението му. Преди всичко това е общност на представите за признаците, а не толкова за културните различия. Унификацията и интензивното общуване с други по-близки или по-далечни култури намалява етнодиференциращите параметри. То не изключва обаче кризисно развитие на междуетническите взаимоотношения.
В рамките на социологическото изследване “Перцепции на новите рискове за националната и международната сигурност и участието на контингенти от Сухопътни войски от Българската армия в мисии, различни от война под егидата на ООН или други оторизирани международни организации” (юни 1999 г.) бяха предложени няколко алтернативни определения на 55 офицери от поделение на Българската армия с най–много участници в миротворчески мисии (в качеството им на експерти). 
Под криза те разбират: 
1."национална или международна ситуация, при която има заплаха върху приоритетни ценности, интереси и цели на участващите страни." Най-приемливо за офицерите е именно то: 80,0% (“напълно съвпада с мнението ми”- 36,4% и “в голяма степен съвпада с мнението ми” - 43,6%). 
Предложените още три варианта, алтернативни на горното определение получават следната подкрепа от респондентите:
2."... последователност от действия на две или повече суверенни правителства в състояние на остър конфликт, който не е прераснал във война, но съдържащ признаци на опасно голяма вероятност за война." - 72,7% (“напълно” - 34,5% и “в голяма степен”- 38,2%).
3." промяна на ситуацията, която се характеризира с увеличаване на интензивността на неприятелските действия между два или повече противника при висока вероятност за извършване на враждебни военни действия" - 72,7% (“напълно” - 32,7% и съвпада “в голяма степен” - 40,0%).
4."...бързо развиващи се събития, които увеличават влиянието на дестабилизиращите сили върху международната общност или нейни подобщности значително над нормалните нива и увеличават вероятността за насилие - 70,9% (съвпада “напълно” - 34,5% и “в много голяма степен” - 38,2%)"
4. Защо и как това се случи ?
Независимо от процесите на интеграция на Европейския континент и глобализацията, националната държава остава основна форма на политическа организация. Въпреки твърденията, че пречи на интеграционните и глобализационни процеси, понятието продължава да бъде основна аналитична единица в сравнителните изследвания и документите на ООН и редица международни организации.
Управляващите елити на новите независими държави в трансформацията след студената война се изправиха пред проблеми, решавани от развитите страни преди столетия. Сериозни обстоятелствата пречат и на младата македонска държава да се справи със задачите, отдавна решени от европейските демокрации:
  • Създаване на външни рамки, в които бързо и ефективно да протича културната, езиковата и икономическата интеграция;
  • Възникване на обща съдба на етносите, населяващи страната;
  • Създаване на обща идеология, отразяваща националните проблеми, идеали, интереси;
  • Културна дейност, спомагаща за формирането на нация /народ/ и дори инициатива за “национална” религия.
Твърде рано държавата се сблъсква с проблемите на разпределителните отношения и неудовлетвореността от правителствените решения за разпределение на материалните и други ресурси. Въпросът става важен в условията на трансформация. Трайните за социалните субекти последствия, ограничените блага и задълбочаващата се многомерна кризисна ситуация са причините.
Всичко това рязко засилва желанието за политическо участие в изграждането и управлението на държавата.
Трансформацията се съпровожда от разрушаване на дълго съществували културни, икономически и други връзки между етносите. А елитите в новите суверенни държави не оптимизират разпределението на ресурсите. Македонските правителства не съгласуваха адекватно интересите въпреки сериозната демократизация на управлението.
Опитите да се игнорират етносите, налагането на “доминираща нация” и подчиняването на всички интереси на националните, според експерти могат да доведат и нацията, и държавата, и елита до катастрофа.
При траен икономически интерес от утвърждаването на суверенната държава върху историческите традиции на съжителство, възраждането на етносите е съзидателно начало за баланса.
Обществото обаче трудно възприема тезата, че за такива цели могат да бъдат използвани полицията и особено армията.
Един от параметрите, водещ до намеса на силовите структури за овладяването е остротата на кризата. 
Като нова суверенна държава Македония търси бързо постигане на пълна идентификация. Правителствата й полагат големи усилия за това, използвайки и въоръжените си сили.
Остротата на една криза зависи от значението, придавано й от страните. Тя може да остане еднаква през цикъла на развитие. Концепцията е от значение за предприемане на ответните действия. Остротата на кризата не е основно неизвестно във формулата за управление на кризи. Но е индикатор за политическото решение за преход от мир към криза и обратно. След решението остротата на кризата престава да е от значение. По-важна става интензивността на кризата /висока заради общото ускоряване на социалното време/ за целия цикъл на развитие на кризата.
Цикълът на развитие от гледна точка на управлението й обикновено обхваща и в частност в Македония се проявява, както следва:
А. Несъгласие – включва динамиката на несъгласието между двете общности и ролята на вътрешната среда. Проявява се непосредствено след отделянето от Югославия като суверенна държава върху територията, анексирана от Сърбия през 1913 г. Създадена е от Берлинския конгрес през 1878 г. като единица с мултиетническа администрация. Съществува 35 години до разделянето й между България, Гърция и Сърбия. 
Още при гласуването на 17 ноември 1991 година лидерите на албанската общност заявяват неудовлетворението си от текстове на Конституцията. Съществено искане е признаването на албанския етнос като конституиращ нацията с всички последствия. Но техни представители участвуват в мултиетническо правителство, заменено демократично с мултиетническа коалиция. Въпреки сложната ситуация на север и натиска от юг, суверинитетът и териториалната цялост на републиката са запазени.
Възраженията намират решение в Охридския рамков договор, подписан на 13 август 2001 година. Признават се правните норми, предложени от Франция в проект за конституция на новата суверенна държава.
Избраният през 1998 г. Президент на Републиката получава подкрепата и на електората от албански произход. Етническите албанци нямат достатъчно представители в държавната администрация, полицията и армията. Етническите партии на албанците нямат институционални връзки с европейските политичес-ки субекти. Развитието на несъгласието е документирано в Република Македония и се отчита при анализа на консенсуса; 
Б. Конфронтация – представлява развитието на противопоставянето до конфронтация, преминаването на стабилната ситуация в проблемна. Отначало конфронтиращите се страни не са избистрени, както и в Косово. В Македония лидерите на албанските партии се дистанцираха от терористите. Такива бяха и настойчивите искания на международната общност. 
Критичен момент възниква през лятото на 1997 година след осъждането на кметовете на Тетово и Гостивар, развяли албан- ското знаме до македонското над кметствата в двата града. 
Друг критичен момент е масовото нахлуване на албански бежанци от Косово през 1999 година. Сред тях се запалва искрата на въоръженото насилие;
В. Въоръжен конфликт - характеризира конфронтацията по интензивност, използвани средства, параметри, цели. 
Първите стрелби и жертви в Македония остават с неясен извършител. Има подозрения за лъжа и режисура на конфликта. 
Началото на въоръжените сблъсъци е през месец март 2001 година в Северна Македония по продължение на границата с Косово. Голямата й част е трудно проходима поради планинския релеф и естествено е трудно охраняема от македонска и от сръбска страна. В това време Република Македония е с много проблеми и с малко възможности на въоръжените си сили. Не се допускат и сръбски войски от страна на КФОР. Те са отстранени от цяло Косово и от зоната за сигурност - на 5 км навътре от границата в Сръбска територия. Официално няма документ за точното ситуиране на границата. Той е подписан едва на 22 февруари 2001 година между Съюзна Република Югославия и Република Македония. Срещу акта веднага се обявяват албанските лидери с аргумента, че югославското ръководство няма право да преговаря за границите на Косово. Възраженията остават в сила и през 2002 г.
Въоръжени лица, идентифицирани като членове на “Армията за национално освобождение“ шест дни преди това, на 16 февруари 2001 година задържат екип на Македон- ската телевизия в Танушевци и конфискуват оборудването му. Обстановката бързо се променя. Зачестяват сблъсъците с КФОР и македонските сили. На 3 март с.г. са убити трима македонски войници. ЕС и НАТО препоръчват “ограничени действия”.
На 12 март 2001 година село Танушевци е освободено от Македонската армия. На следващия ден насилието се пренася в планинския район около Тетово, център на територия с албанско население и втори по големина град в републиката. Армията за национално освобождение не е търсила контрол над Тетово. Целта не е била и Велика Албания според лидерите й. 
На 22 март двама етнически албанци са застреляни от македонската полиция /инцидентно/ под предлог, че се канят да хвърлят гранати. Убийството става пред международни журналисти и е показано по телевизията. Версията не се възприема от всички. Има съмнения в правомерността на полицейските действия. На 29 март британски журналист е убит при обстрел с минохвъргачка на границата с Косово (неизвестно от кого). 
По това време обществената стабилност е под въпрос. Албанските лидери не приемат, че убитите са използвали ръчни гранати. За македонците всички албанци са потенциални бунтовници и борци за Велика Албания;
Г. Намаляване на напрежението. Охридският рамков договор, който отразява исканията на албанската общност, донася успокоение. Започва бавно намаляване на напрежението. Остава въпросът: колко трайна е стабилността? 
Д. Нова стабилност. Тя предполага и се изразява като очертаване на характеристиките и перспективите за развитие на ситуацията при новия хомеостазис. Приети са исканите поправки в основния закон на страната. При много съмнения в ефективността се събират няколко хиляди единици стрелково въоръжение. Основно внимание се отделя на Закона за местното самоуправление, на Закона за град Скопие, на Закона за местното финансиране, на Закона за преброяване на населението, на Закона за избора на депутати, на Закона за употреба на езиците, на Закона за организацията и работата на органите на държавната власт, на Закона за държавните служители, на Закона за вътрешните работи, на Закона за издаване на лични документи, на Правилника за Събранието на Република Македония, на Решението за основаване на комитет за отношенията между страните, на Решението за разпускане на Събранието.
Съветът за сигурност на ООН реагира на ставащото в Македония с Резолюция 1345 (2001), приета на 21 март 2001 година, а Европейският съюз - с Декларация за Бивша Югославска Република Македония, приета в Стокхолм на 23 – 24 март 2001 година (Анекс ІІІ, Заключения от Срещата на Европейския съвет). 
Стабилността според ЕС може да се постигне чрез резултатни вътрешни политически реформи и действителна консолидация на мултиетническо общество.
5. От какво зависи ефективното управление на кризата? 
Визията за кризата и нейното ефективно управление предполага прецизно разпределение на компетенциите, дейностите и задачите между ангажираните структури. Добрата версия е за всяка криза да се формира адекватен екип, отговарящ на актуалните и очаквани параметри на кризата. Готовността за реакция на неочаквани посоки в развитието е безусловна. 
Това не се получи в Република Македония. 
Различията между политическите субекти на македонците бяха по-изразени, отколкото при основните партии на албанците. Взаимните обвинения блокираха координираното и ефективно въздействие срещу ескалацията. Отражение има и при използването на силовите структури – МВР и армията. Тяхното изграждане не е приключило. Особено относно армията – непопълнени с личен състав, въоръжение и бойна техника части и подразделения, отсъствие на опит за борба с тероризъм и с подготвен противник на собствена територия. 
Формираното неблагоприятно обществено мнение оказва силно влияние върху изпълнението на задачите, формулирани от политическото ръководство. ...
back
 Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
 next