HOME
MAPS
ARHIVES
LINKS
CONTACT US
.
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ  –  АЛТЕРНАТИВИ  НА  ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА
Живко Недев
Институт по социология - БАН София 
Тел./факс: (+359 2) 980-90-86
България и Македония
в контекста на глобализацията
и евроинтеграцията

Balkans'21 / volume 2 - 2003

    България и в Македония живеят с един твърде скъсен времеви хоризонт. Това ограничение е наложено от
състоянието, в което се намират и гражданите, и институциите на двете държави. Гражданите са насочили основните си
усилия към ежедневното си оцеляване, а политиците обикновено търсят временни решения на връхлитащите ги един след
друг проблеми. Нито едните нито другите имат възможност, а може би и желание да потърсят стабилно решаване на
своите проблеми в дългосрочна перспектива. Същевременно  сред политическите кръгове на двете страни се приема като
аксиома, че присъединяването към наднационални структури като Европейския съюз и НАТО е едва ли не “панацеята” за
разрешаване на всичките проблеми. Макар, че понастоящем България и Македония се намират в различни изходни
позиции по пътя към двете организации към това присъединяване са насочени основните усилия на държавните
учреждения и на двете страни.
Без да се пренебрегва значимостта на интегрирането в европейските и евроатлантическите структури от съществено
значение е да се анализира и влиянието на редица глобални процеси и промени, обозначавани със събирателния термин
“глобализация”, които влияят дълбоко и дългосрочно не само върху развитието на Балканите, но в не по-малка степен и
върху бъдещата съдба на Европейския съюз и на НАТО. При многообразието и интензивността на промените в света е
рисковано да се правят прогнози и още по-рисковано е да се дават рецепти за изграждането и провеждането на политика.
Насочването на вниманието към природата и влиянието на някои от тях, обаче, би била една малка, но полезна стъпка към
по-дълбокото осмисляне на социалните процеси и на възможните насоки за тяхната направлявана промяна.
Опитите да се определи понятието “глобализация” най-често се насочват към динамичните характеристики и към
последиците на многообразните процеси, които то включва. Набляга се на разширяващата се, задълбочаваща се и все
по-интензивна взаимообвързаност на всички аспекти на живота. Тя се изразява в създаването устойчиви мощни
междурегионални и трансконтинентални потоци на стоки, капитал, хора, информация и идеи. Тези потоци изграждат
сложни и динамични мрежи от социални взаимодействия, които обвързват и влияят върху хора, социални групи и
институции в териториално силно отдалечени части на света (Global Transformations, 1999). Изгражда се своеобразно
глобално социално пространство с унифицирани норми на поведение, включващо например международната политика,
финансовите пазари, дифузията на иновации, масова култура (Riggs, 2000).
Сред процесите, които се включват в събирателното понятие “глобализация” заслужава да бъдат откроени три
направления на промяна, които най-вероятно ще окажат дълбоко противоречиво въздействие върху развитието на
Балканския регион за  десетилетия напред. Това са включването на Балканите в глобалната инфраструктура, ерозирането
на държавния суверенитет и миграционните процеси.

Включване в глобалната инфраструктура

Глобалната инфраструктура включва транспортната система (наземен транспорт – пътища и железопътни линии,
воден транспорт и въздушен транспорт), системата за пренос не енергия и енергоносители (електропроводи,
петролопроводи и газопроводи) и телекомуникациите (фиксирани и мобилни мрежи). В инфраструктурата се включват и
обслужващите звена като летища, пристанища, телекомуникационни съоръжения, системи за поддръжка и за охрана.
Глобалната инфраструктура представлява постоянно усъвършенствана високотехнологична система, в която се
концентрират съществена част от съвременните иновации и представлява най-мащабното до сега творение на
техническия
гений на човечеството. В същото време трябва да се подчертае, че нейната роля в развитието на света е двойнствена. От
една страна, тя позволява все по-свободното, все по-масовото и все по-бързото движение на капитали, материални
ценности, хора и информация, като по този начин стимулира развитието на световната икономика и разпространението на
технологични и културни иновации. От друга страна, нейното развитие създава благоприятна среда за разгръщането на
трансграничната организирана престъпност, улеснява тероризма, създава възможности за рязко засилване на
неконтролирани миграционни вълни.
Включването на балканските страни в глобалната инфраструктура предполага изграждането на всички нейни
съставки. Това се обуславя както от местните потребности за развитие, така и от особеното геостратегическо положение
на Балканския полуостров. Така например от десетте паневропейски  коридора шест преминават през него. А за мястото
на България красноречиво говори факта, че пет от тях пресичат територията й:

  • Коридор № 4 – от Берлин до Истанбул;
  • Коридор № 6 – по река Дунав;
  • Коридор № 8 – от Врана до Дуръс (основната му част все още не е осъществена);
  • Коридор № 9 – от Хелзинки до Алекандруполис;
  • Коридор № 10 – от Залцбург до Солун (с разклонението си от Белград през Ниш и София до Истанбул).
  • Три от тези коридори - № 8 и № 10 – минават през територията на Македония (Basic Infrastructure Investment…,1999).
    Тези факти показват значението на Балканите вкл. на България и на Македония като ключов общоевропейски
    транспортен възел. Доизграждането и модернизирането на тази транспортна мрежа се очаква да има дългосрочен
    положителен икономически ефект върху всички балкански държави.
    Територията на България включва и други съставки на инфраструктурата, които имат значение за развитието на
    Балканите. Такива са електропреносната мрежа, газопроводите и телекомуникациите.
    Но с най-голямо международно значение могат да се окажат проектираните петролопроводи, които трябва да
    пренасят петрол от Каспийския регион. Това са направленията “Бургас – Александруполис” (на територията на България и
    Гърция), “Бургас – Дуръс” (на територията на България и Македония) и “Констанца – Триест” (на територията на Румъния,
    Сърбия и Хърватия). Техен евентуален конкурент е проекта за петролопровод преминаващ през територията на Турция
    “Баку –Джейхан” (George, 2001).
    Именно евентуалното изграждане на тези петролопроводи поставя пред балканските страни и в частност пред
    България и Македония редица сложни проблеми. Положителните страни от тяхното построяване са ясни – даване на
    тласък на местните икономики и създаване на нови работни места за периода на строителството, приходи от преноса на
    петрол, усвояване на модерни технически знания и управленски умения.
    Проблемите идват от факта, че допускайки изграждането на такива нефтопроводи на своя територия и България, и
    Македония се въвличат в сложната и ожесточена геостратегическа борба между мощни съперници за влияние върху
    доставките на петрол от Каспийския регион. Това са основните “играчи” на енергийния пазар в света - САЩ, Западна
    Европа, Русия, ОПЕК и другите участници във веригата "производители-доставчици - потребители". Така например САЩ
    подкрепят изграждането на трасетата “Баку – “Джейхан” и “Бургас – “Дуръс”. Преобладаващо западноевропейски
    интереси стоят зад осъществяването на проекта “Констанца – Триест”, а Русия заедно със представители на Западна
    Европа проявява интерес към трасето “Бургас – Александруполис”. България може да бъде изправена пред крайно
    сложната и опасна необходимост да избира между Западна Европа, Русия и САЩ, респективно между проектите “Бургас
    – Александруполис” и “Бургас – Дуръс”, защото едва ли ще бъде икономически изгодно да се изградят и двата
    петролопровода. През следващите  5 – 10 години ще са решаващи за нейното присъединяване към Европейския съюз.
    Проблемът се усложнява и от факта, че страните, които искат да изградят петролопроводите разчитат не само на
    икономически изгоди, но и на геостратегическо влияние чрез контрола на нефтените доставки за други страни и региони.
    Геостратегическата роля на транспортната система и на телеко-муникациите също могат да бъдат източник на
    проблеми с оглед тяхното потенциално военно приложение и близостта на Балканите до райони на реални и потенциални
    конфликти като Каспийския регион, Кавказ и района на Персийския залив, към които САЩ, Европейския съюз и Русия
    имат свои противоречиви аспирации (Crow, 2001).
    България и Македония имат възможности както за сътрудничество, така и за противопоставяне при изграждането на
    балканската инфраструктура. Общ интерес представлява изграждането на транспортен коридор № 8 поне в частта му,
    която ще свърже по тясно транспортните системи на двете страни. Но досега дори минималното - изграждането на ж.п.
    връзка между двете столици - не се очертава да се осъществи в обозримото бъдеще. Добри и взаимно изгодни
    възможности се очертават в областта на електроснабдяването и доставките на електроенергия от и през България за
    Македония.
    В същото време Македония и България донякъде си съперничат по направлението Север - Юг.  За Македония е
    изгодно да се включи в транспортното направление от Солун към Белград. Докато за България предпочитаното
    направление е от Истанбул към Белград. Вероятно за двете страни ще бъде по-изгодно да привлекат инвеститори за
    изграждането на инфраструктурата от балканско значение и да отложат участието си в по-амбициозните проекти за
    нефтопроводи за периода след окончателното им включване в Европейския съюз.

    Ерозиране на държавния суверенитет

    Включването в глобалната инфраструктура поражда и други съществени проблеми. Те произтичат от нейното ерозиращо влияние върху силата и функциите на държавата. 
    Глобалното инфраструктура се изгражда и използва от нов тип глобални организации, които си служат с нея като инструмент за постигане на своите цели. Нарастващият брой глобални организации се различават по своя състав, ресурси, организация, област на действие, цели, роля в обществата - като се започне от организации с подчертано хуманитарна
    ориентация и се стигне до организираната престъпност и международния тероризъм. Възможностите за бързо общуване и
    пренос на материални ценности позволява на тези организации, съставени от неголеми групи от хора да държат под свой
    контрол огромни ресурси и власт, да бъдат много гъвкави и маневрени като направляват движението на огромни
    информационни, финансови и човешки потоци вкл. и бързо да ги пренасочват в различни части на света и така да
    реорганизират дейността и ресурсите си за постигане на своите цели.
    Глобалните организации имат противоречиво влияние върху живота на отделните общества. Чрез тях най-ефективно
    се разпространяват иновациите (вкл. и новите идеи и новите продукти на материалната култура). Те улесняват и
    движението на хората. Същевременно със своята дейност тези организации често внасят съществени дисфункции в
    дейността на локалните общности и улесняват процесите на тяхната социална дезинтеграция. Това се дължи най-вече на
    факта, че глобалните организации преследват свои цели, които твърде рядко съвпадат с дългосрочните цели на локалните
    общности. Тези организации притежават достатъчно ресурси и умения, за да ги наложат включително като привлекат
    определени сегменти на отделни общности за своята кауза и така ги противопоставят на останалите съставки на
    съответните общности. Не трябва да се пренебрегва и факта, че глобалните организации преследват различни, често
    конкуриращи се средства и използват нерядко несъвместими средства и стратегии.
    Всичко това води до подронване ролята на националните държави. Ефективното действие на глобалната
    инфраструктура предполага лесното преодоляване на изградените държавни граници –  в т.ч. и на националните системи
    за тяхната охрана. Стремежът е държавите да имат възможно най-малкия контрол както върху преминаващата през
    тяхната територия инфраструктура, така и върху влиянията й върху процесите вътре в държавата. Глобализацията все повече ограничава възможностите на държавата да взема и провежда самостоятелни решения по основните проблеми на своето общество за сметка на нарастване на ролята на наднационалните структури, на глобалните организации и на
    транснационалните корпорации (ТНК). Отслабването на националните държави създава предпоставки за отслабването на
    техните системи за социален контрол, за намаляване на социалната кохезия и за разпадането им на относително
    затворени в културно и в социално-икономическо отношение общности. Особено остро това се проявява в общества, които по своята природа са все още фрагментирани. Такива са редица държави в Африка и Азия основани на родова, кланова,
    племенна или друга традиционна социална структура. Силно негативно е и влиянието върху общества, обхванати от
    изявени или латентни конфликти между съседни териториално компактни социални общности.
    Два типа организации, имат водеща роля при изграждането и използването на глобалната инфраструктура. Първия тип
    са междудържавни организациите с планетарно влияние като Световната търговска организация, Международния валутен
    фонд и Световната банка. В тях водеща роля има “триадата” САЩ, Европейски съюз и Япония. Втория тип обхваща
    транснационалните корпорации (ТНК). За тяхната мощ говори фактът, че сред стоте най-големи икономики на света 51 са
    транснационални корпорации. В същото време 99 от стоте най-големи ТНК са от индустриализираните държави, а две
    трети от всички ТНК са базирани в САЩ, Западна Европа и Япония ( Corporate Globalization Fact Sheet, 2001). При това
    положение изграждането и дейността на глобалната инфраструктура се осъществява предимно в интерес на западните
    индустриални общества, увеличавайки тяхното богатство и влияние върху останалата част от човечеството.
    Доминирането на западните общества в процеса на глобализацията проличава и в значително по-малката степен, в
    която развитието на глобалната инфраструктура ерозира техните държави в сравнение със страни като България и
    Македония.
    Нееднаквото влияние на глобализацията върху държавите е отражение на тяхното дългосрочно разслояване на три
    “свята” - център, полупериферия и периферия (Проданов, 1999: 139 – 150). Степента, в която едно общество може да се
    самоуправлява чрез избраните от него органи на държавната власт е съществен показател за това към кой “свят” то
    принадлежи.
    Възможностите на българската държава да взема самостоятелно решения по възлови за обществото проблеми са
    ограничени от  споразумения със Световната банка и с Международния валутен фонд, от преговорите за приемане в
    Европейския съюз и от изискванията към страната за евентуално получаване на покана за членство в НАТО. Отслабената
    позиция на България и на Македония проличава и в меморандума за разбирателство, подписан между техните
    правителства и англо-американската икономическа групировка АМБО, която ще изгражда петролопровода “Бургас –
    Дуръс”. В него на АМБО се дават изключителни права да преговаря за инвеститори и кредитори (Chossudovsky, 2001).
    На Балканите се установяват и много по-категорични форми на външна зависимост, намерили израз в създаване на
    протекторати. Босна и Херцеговина, а след това и Косово станаха типични примери за тази това тенденция. След намесата
    на Запада в конфликта между албанските въоръжени формирования и македонските сили за сигурност Македония се
    намира в състояние на  de facto “полупротекторат”.
    Появата на протекторати задоволяват два типа потребности. Първият е да намалят до приемлив минимум процесите на
    конфликти и дестабилизация в съответните държави. Вторият е да насочват тяхното поведение в насока, изгодна за
    доминиращите в света сили.
    Макар, че в краткосрочен план новите протекторати в значителна степен изпълняват поставените цели - вкл. и до
    известна степен и в полза на локалните общности - практиката показа, че в този си вид не изглеждат перспективни в
    дългосрочен план. В Босна и Херцеговина и в Косово се видя, че макар да бяха потушени драматичните и жестоки прояви
    на конфликтите техните дълбоки основи не само остават, но и в някои отношения се задълбочават. Една от най-ярките
    прояви на социална дестабилизация и дезорганизация - развитието на организираната престъпност - не беше пресечено.
    Твърде вероятно е, че ако бъде оттеглена наложената отвън администрация и бъдат оттеглени поддържащите я военни
    сили конфликтите могат да пламнат с нова сила.
    Пред България и Македония стои въпроса как всяка една от тях ще излезе от формата на зависимост в която се
    намира. Като го направят така, че шокът от излизането да не бъде по-голям от шока, породен от изпадането в такава
    зависимост.

    Миграционни процеси

    Процесите на глобализация стимулират презграничната миграция на все по-големи количества от хора. Главните
    мотиви са търсенето на по-добър стандарт на живот и търсене на закрила от преследвания и репресии. Това определя и
    посоката на миграция – от бедните и раздирани от конфликти или екологични бедствия райони към по-богатите и
    по-стабилни страни, съсредоточени преди всичко в индустриализирания свят.
    Процесите на масова трансгранична миграция отразяват не само различните нива на икономическо развитие и
    социална стабилност в отделните части на света. Те са повлияни и от безпрецедентните демографски промени, засягащи
    съвременното човечество. Бързият ръст на населението на планетата е съпроводен със засилващи се дисбаланси в
    различните региони. Слабо развитите и развиващи се страни от Азия, Африка и Латинска Америка дават основния принос
    за бързото увеличаване на населението по света. От своя страна държавите в Европа, Русия и Япония бележат трайни
    тенденции към намаляване на населението и увеличаване дела на хората в пенсионна възраст. Прогнози показват, че за
    периода от 2000 г. до 2050 г. населението в Европейския съюз ще намалее с 10, 9%. Като се изключат Ирландия и
    Франция, където се очаква увеличение съответно с 30,5% и 3,2% в останалите части на  ЕС се предвижда намаление.
    Най-голямо се очаква да бъде то в Южна Европа (съответно Италия - 28,2%, Гърция – 21,5%, Испания – 23,6% и
    Португалия – 17,4%) (European Union, 2000). Очертава се дългосрочен недостиг на работна сила в ЕС, която е
    необходима да поддържа възможностите за икономическо и социално развитие на неговите членове.
    Най-реалистичната алтернатива за решаването на този проблем е привличането на големи количества млади емигранти
    от други части на света. Направени оценки показват, че за да се запази сегашното ниво на населението ЕС се нуждае
    ежегодно от над 850000 емигранти т.е. толкова, колкото Съюзът е приемал ежегодно за периода 1990 – 1998 г. За да се
    запази броя на хората в трудоспособна възраст са необходими двойно повече имигранти. А за да се поддържа сегашното
    съотношение между работещи и неработещи ЕС се нуждае ежегодно от 15 пъти повече имигранти отколкото приема сега
    (European Union, 2000).
    За да приемат такова решение на проблемите си страните от ЕС трябва основно да променят отношението си съм
    имиграция и към имигрантите. През 50-те и 60-те години но миналия век западноевропейците поощряват емигрантски
    потоци (Global Transformations, 1999) към себе си, за да попълнят тогавашен недостиг на работна сила, възприеман като
    временен. В очите на местните жители тези имигранти са със статута на “гостуващи работници”. И въпреки, че редица от
    тях се заселват постоянно това се възприема от страните домакини като нещо повече или по-малко неприемливо. За това
    отношение допринася и факта, че в редица страни дори родените там второ и трето поколение на имигрантите имат
    съществени затруднения за интегриране в местното общество – например турците в Германия, арабите във Франция,
    емигрантите от Азия във Великобритания. Много често тези общности живеят в свои повече или по-малко затворени
    квартали, придържат се към културни традиции съществено различни от местните. Тяхното средно материално положение
    е най-често по-ниско от средното за страната. Съществуващото социално-икономическо и културно отчуждение поражда
    взаимна агресивност. Това показва съществените трудности за взаимното приспособяване на хора, принадлежащи към
    твърде различни културни традиции.
    Възниква въпросът – дали при това положение западноевропейците няма да бъдат изкушени да привличат като
    имигранти представител на страни, които в културно отношение са възможно най-близко до тях? И тъй като едва ли може
    да се очаква наплив от емигранти от САЩ или Австралия то най-близката възможност са европейските страни,
    принадлежащи към бившата социалистическа система. Практиката показва, че тези емигранти, макар и не безболезнено,
    се приобщават към местните културни стандарти по-лесно отколкото имигрантите от други части на света.
    Как би се отразила една такава възможност върху ситуацията на страните в преход от Балканите и в частност в
    България и в Македония?
    Балканските страни, макар и много по-бедни от своите западноевропейски съседи също се намират в тежка
    демографска криза. Прогнозите показват, че за периода 2000 – 2050 г. най-голям спада се очаква в България  и Румъния
    съответно с 35% и 14%. Значително по-малък спад се очаква в Сърбия и Черна гора – с 4%, а в Македония се очаква
    ръст с 3% (World Population Data Sheet, 2000) . Вероятно обаче тези стойности се дължат най-вече на включения прираст
    на албанското население в Македония и на албанците в Косово.
    Тези данни показват, че дори една относително малка за нуждите на ЕС емиграция от района би имала много
    сериозни последици за местното население. Тъй като емигрантите са обикновено хора от по-младите възрастови групи
    това означава по-нататъшно влошаване на възрастовия състав на населението и на съотношението между населението в
    и извън трудоспособна възраст. Естествено, за да оцелеят тези общества ще трябва също да разчитат на емигранти.
    Освен от глобалната емиграционна вълна в района на самите Балкани има два мощни източника на бъдеща
    имиграция. Това са Турция и Албания. Според прогнозите за периода 2000 – 2050 г. тяхното население ще нарасне
    съответно с 47% и с 51%. Най-вероятно демографските тенденции на албанските популации в Македония и Косово ще са
    близки до тази на Албания. Следователно е налице източник на имигранти от страни, с които и България и Македония имат
    доста комплицирани исторически отношения. Такава миграция би дала нова сила и самочувствие на турското и албанско
    население, което живее постоянно съответно в България и в Албания. От своя страна привличането на имигранти от други
    райони (за Европа досега главните източници са от Северна Африка, Близкия Изток и Южна Азия) също ще поражда
    множество проблеми, които могат да поставят на непосилно изпитание приспособителните способности на днешните
    балкански общества и в частност на България и на Македония.
    Счита се, че масова имиграция  в такива страни ще подложи на огромен натиск икономическия потенциал и местната
    инфраструктура и може да доведе до дестабилизиращи вътрешни конфликти (GLOBAL TRENDS 2015, 2000).

    *   *   *

    Маркираните три проблема засягат най-дълбоките устои на обществата в България и В Македония. Тяхното
    осъзнаване и търсенето на възможно най-добрите за страните решения е неотложна необходимост. Защото те трябва да
    имат достатъчно сили, за да решат други свои жизнени стратегически задачи като отвоюване на по-добри позиции в
    световната икономика, съхранение и развитие на националните култури и опазване и рационално използване на
    природните ресурси.
    Внимателният анализ и намирането на подходи за решаването на щрихираните в текста проблеми има много важно
    значение и с оглед на евентуалното приемане на двете страни в Европейския съюз. Дали биха били приети в него ако се
    обвържат в геополитически спорове за пътя на каспийския петрол, ако двете държави са отслабени и неспособни да
    изпълняват основните си задължения и ако се окажат наводнени от емигранти, които западноевропейците не биха желали
    да допуснат в своите страни?

    Литература:

    ПРОДАНОВ, В. (1999) Глобалните промени и съдбата на България. София: Издателска къща “Христо Ботев”
    BASIC INFRASTRUCTURE INVESTMENT IN SOUTH-EASTEN EUROPE (1999)
    www.balcanica.org/content/BFP/sou5.doc
    EUROPEAN UNION (2000) www.un.org/esa/population/publications/migration/eu.pdf
    CORPORATE GLOBALIZATION FACT SHEET (2001)
    www.corpwatch.org/issue/PID.jps?article=378
    CHOSSUDOVSKY, M. (2001) America at War in Macedonia
    www.transnational.org/forum/2001/
    chossudov_AMBOMacedonia.html
    CROW, R. (2001) Fanning the Flames of Ethnic War in Macedonia
    www.randycrow.com/073001.html
    GEORGE, M. (2001) “Where`s the 8th Corridor? The Pan-European Network (PAN) and the Economic Significance of Eastern Europe and the Balkans”. In: Current Conserns 9/10
    www. сurrentconcerns.ch/archive/20010907.php
    GLOBAL TRANSFOMATIONS (1999)
    www.polity.co.uk/global/executive.htm#intro
    GLOBAL TRENDS 2015: A DIALOG ABOUT THE FUTURE WITH THE NONGOVERNMENT EXPERTS (2000)
    www.eurplace.org/fresh/globaltrends.htm
    McCLURE, G (2000) “The Role of Interpol in Fighting Organized Crime”. In: International Police Rewiew N 48
    www.interpoi.int/Public/Publications/ICPR/ICPR481_1.asp
    POLITI, A. (1997) European Security: The New Transformation Risks
    www.1ss-eu.org/chaillot/chai29_e.html
    RIGGS, FRED.W., (2000) Globalization. Key Concepts
    webdata.soc.hawaii.edu/FredR/glocon.html
    TACTAQUIN, C. (2001) Immigration and Globalization: The UN Conference Against Rasism Takes on Migrant Issues
    www.prb.org
    WORLD POPULATION DATA SHEET (2000) www.prb.org/Content/NavigatorMenu/Other_report/2000-2002/sheet1.html
    back
     Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
     next