HOME
MAPS
ARHIVES
LINKS
CONTACT US
.
доц. Георги Найденов
Технически Университет - София
Трансформации на собствеността в България 
през ХХ век

Balkans'21 / volume 2 - 2003
Резюме 
 В статията се изследват двете големи трансформации във формата на собственост в България през ХХ век – одържавяването на основните средства за производство след деветосептемврийската революция през 1944 година и приватизацията на държавната собственост след “нежната” десетоноемврийска революция през 1989 г. Предлага се нова визия за същността на тези трансформации. Доказва се, че те са естествени фази в утвърждаването и развитието на капиталистическия начин на производство в България; че държавна собственост не е "обществена" собственост, а е частна собственост, по-точно средствата за производство са собственост на номенклатурата на Българската комунистическа партия; че в края на осемдесетте години тази форма на собственост изчерпи възможностите си и съвсем закономерно се премина към следващата фаза на развитието на капитализма, свързана с доминацията на акционерната собственост. Разглежда се неефективността на модела на транформация чрез ценови шокове.
Съдържание
 1. Социално-икономически условия и причини за утвърждаване на държавната собственост в България в средата на ХХ век.
 2. Национализацията и кооперирането на земята - важен етап в утвърждаването на капиталистическия начин на производство в България. 
 3. Ограниченост на държавната форма на собственост.
 4. Двата модела на приватизация на държавната собственост. 
* * *
 През ХХ век собствеността в България претърпя две кардинални трансформации. Първата е след така наречената "социалистическа" революция на 09.09.1944 г., а втората е след "нежната" революция на 10.11.1989 г. В обществените науки е утвърдено схващането, че същността на двете трансформации е превръщането на частната в обществена собственост, в първия случай и  превръщането на обществената собственост, която се е оказала неефективна, отново в частна собственост, във втория случай.
 Моята теза е, че двете трансформации са естествени фази в трансформацията на традиционното, патриархално общество в капиталистическо; че утвърдилата се след деветосептемврийската революция държавна собственост не е "обществена" собственост, а е частна собственост, по-точно средствата за производство са собственост на номенклатурата на Българската комунистическа партия; че в края на осемдесетте години тази форма на собственост изчерпи възможностите си и съвсем закономерно се премина в следващата фаза на развитието на капитализма, свързана с доминацията на акционерната собственост.
 1. Социално-икономически условия и причини за утвърждаване на държавната собственост в България в средата на ХХ век.
 След Руско-турската освободителна война през 1878 г. и образуването на независима българска държава у нас започва с бързи темпове утвърждаването на капиталистическия начин на производство. Но утвърждаването на капитализма в България протича в неблагоприятни икономически условия. В началото на ХХ век българският национален капитал се намира в неизгодно положение в международното разделение на труда. България е слаборазвита страна, която в същото време е въвлечена в международното разделение на труда с развитите капиталистически страни. В период, когато страните от първия ешелон на капитализма се намират в стадия на монополизма, нашата страна се намира в етапа на първоначалното натрупване на капитала. През 1905 г. 82,55% от активното население се занимава със земеделие, селско стопанство, лов и риболов, а в индустрията и занаятите са заети само 7,00%.(Статистически годишник..., 1909; 76) През 1909 г. броят на индустриалните работници е едва 16 783 души.(Статистически годишник..., 1909; 234) Стойностно селскостопанската продукция превишава повече от осем пъти индустриалната продукция.(Статистически годишник..., 1909; 206,235) До 1900 г. включително, 69,52% от населението живее в общини с по-малко от 2000 жители - единственият град с повече от 50 000 жители е София.(Статистически годишник..., 1909; 20) В началото на века, няколко десетиления преди Деветосептемврийската революция, българското общество е традиционно общество, в което основното средство за производство – земята, е разпокъсана между многобройните дребни земеделци, в което доминира натуралното и простото стоково производство и което прави първите си крачки по пътя на капиталистическия начин на производство. Но в същото време България е въвлечена в международното разделение на труда. За четири петилетки - от 1889 до 1908 г. импортът нараства от 81 383 760 лв. до 123 045 124 лв., а експортът - от 77 760 258 лв. до 131 620 930 лв.(Статистически годишник..., 1909; 237) Общата сума на импорта и експорта е от една трета до половината на националния доход. Страните, с които България търгува са високоразвити капиталистически страни - Англия, Австро-Унгария, Германия. Голям стокооборот имаме и с Турция, но това е следствие на традиционните икономически отношения, които са имали нашите земи с другите части на Турската империя преди Освобождението.(Статистически годишник..., 1909; 238, 239) Износът на България е на земеделски и занаятчийски произведения, а вносът - на индустриални стоки.(Статистически годишник..., 1909; 240, 288) Нашето дребностоково производство и нашият национален капитал, поради слабата си производителност на труда, не са конкурентоспособни в международното разделение на труда. Времевата дистанция в утвърждаването на капиталистическия начин на производство между нашата страна и страните от първия и втория ешалон на капитализма е значителна. Ние не сме в състояние да преодолеем дистанцията и да се изравним по производителност на труда със страните от първия и втория ешалон на капитализма. Поради това в нашата страна трудещите се са подложени на двойна експлоатация, от една страна, от собствената си, зараждаща се буржоазия, а от друга - от международния капитал. В рамките на вече съществуващите и бързо развиващи се буржоазни отношения, социалното напрежение нараства извънредно бързо и класовата борба добива особено остри форми. Възниква контраелит - Българската комунистическа партия - който извършва революция, утвърждаваща капиталистическия начин на производство, под идейното знаме на комунизма. Тоест, в рамките на националния елит възниква фракция, която възползвайки се от слабостта на буржоазията, от неумението й да реши по традиционния начин основните задачи на генезиса на капитализма, от широкото народно недоволство, започва борба за заграбване на целия национален капитал. Избухва революция, чието основно съдържание е пълна централизация на националния капитал по политически път, за да се създадат по-благоприятни условия за неговото натрупване. Само за десет години - от 1948 г., когато се установява еднопартийната власт на БКП, до 1958 г., когато приключва колективизацията на земята, целият национален капитал е съсредоточен в ръцете на номенклатурата на БКП. Тази социална група се превръща в съвкупен капиталист, притежаващ капитал, съизмерим по своите мащаби с капитала на международните корпорации.
 Какви са основанията ми да твърдя, че чрез централизацията на националния капитал се създават по-благоприятни възможности за неговото натрупване?
 1. Пълната централизация на националния капитал, съсредоточаването на целия принаден продукт в ръцете на социална група, която е субект и на властта, и на собствеността, значително разширява инвестиционните възможности, т.е. създава по-големи възможности за крупни, мощни, целенасочени капиталовложения.
 2. Ликвидира се конкуренцията между съвкупния собственик на средствата за производство и съвкупния собственик на работната сила. Всякакви опити на работническата класа да се организира и да защищава икономическите си интереси се пресичат най-решително. Собственикът на националния капитал има възможност да присвоява не само принадения, но и значителна част от необходимия продукт.
 3. Социалните илюзии, че обществото, което се изгражда, води към всеобщото щастие и благоденствие, са особено силни и на практика създават нагласи за себераздаване и саможертва, както у собственика на националния капитал, така и у работническата класа.
 4. Унищожаването на една цяла класа-собственик - бившата буржоазия, създава вакуум в пространството на социалните привилегии. Повишават се възможностите за вертикална социална мобилност. Това интензифицира социалната динамика и през първоначалния период също играе положителна роля.
 5. Създават се благоприятни условия за масова кражба на чуждестранния научно-технически опит. Тъй като "Западът" е враг, то без да има морални скрупули, вместо да плаща лицензии, патенти и пр., управляващата класа предпочита, нарушавайки безброй международни договорености, да копира западните промишлени стоки. Копира не само промишлени стоки, но и много други неща.
 6. Благоприятно обстоятелство е и, че в средата на ХХ век, СССР, а впоследствие и Съветът за икономическа взаимопомощ, стават сериозен, алтернативен източник на евтини кредити и друга икономическа помощ за слаборазвитите страни, и в частност за нашата страна. В тезата на официалната комунистическа пропаганда, че икономическите отношения между България и СССР са изградени на взаимноизгодна основа, има голяма доза истина. В.Проданов много точно отбелязва, че отношенията между България и СССР имат квазиколониален характер. В тях нашата страна играе ролята на метрополия - внася на много по-ниски цени суровини и енергия и получава безвъзмездни заеми. Изнася преди всичко промишлена продукция на един необятен за нейните възможности пазар.(Проданов, 2000; 371, 372) Образуването на Съвета за икономическа взаимопомощ води до възникване на остров от страни, развиващи се сравнително изолирано от останалите капиталистически страни. Временното изолиране от системата икономически връзки, изграждащи световната икономика дава възможност на тези изостанали в развитието си, предимно аграрни страни, да проведат бърза индустриализация.
 Друг въпрос е, че тези предимства на държавния капитализъм за периода на индустриализацията се превръщат в своята противоположност, превръщат се в недостатъци след това, когато става обществено необходим преходът от екстензивно към интензивно развитие.
 Трябва да се отбележи, че комунистическият елит, централизирайки собствеността, всъщност използва вече отработени от елитите на развитите страни образци на икономическо поведение. В началото и средата на века държавният капитализъм, по-точно държавно-монополистическият капитализъм, е присъщ на почти всички страни от първия ешалон на капитализма. Освен това, в резултат на голямата икономическа криза (1929 - 1933 г.), най-напред в САЩ, а по-късно и в другите напреднали страни, започва да се прилага кейнсианската теория за намеса на държавата в регулирането на икономическите процеси. В средата на века националните елити от втория и третия ешалон на капитализма са имали пред себе си примера и опита на елита от първия ешалон на капитализма в използване на силата на държавната машина в регулирането на икономическите процеси. И те прилагат този опит още в етапа на първоначалното натрупване на капитали. Значителна част от тях - тези, в които властта се завзема от комунистически партии, отиват до край - осъществяват пълна централизация на националния капитал и абсолютен контрол на държавата в регулирането на икономическите процеси. "Комунизмът" се явява "съвършената" форма на държавен капитализъм.
 Какви са основанията ми да твърдя, че първата трансформация на собствеността - централизацията на целия национален капитал, е съществен етап в утвърждаването на капиталистическия начин на производство в нашата страна?
2. Национализацията и кооперирането на земята - важен етап в утвърждаването на капиталистическия начин на производство в България.
 Генезисът на капиталистическия начин на производство е свързан с експроприация на дребната частна собственост.
 "Към какво се свежда първоначалното натрупване на капитала, т.е. неговият исторически генезис?" - пита Маркс. И отговаря - "Доколкото то не е непосредствено превръщане на робите и крепостните в наемни работници, следователно доколкото не е проста промяна на формата (защото и такива случаи е имало - бел. моя.), то означава само експроприация на непосредствения производител, т.е. разпадането на онази частна собственост, която почива на собствен труд."(Маркс, Капиталът, 762) И по-нататък: "Неговото унищожаване, превръщането на лилипутската собственост на мнозина в едра собственост на малцина, т.е. експроприацията на земята, на средствата за живот и на работните инструменти на широките народни маси - тая ужасна и трудна експроприация на народната маса, образува предисторията на капитала... Експроприацията на непосредствените производители се извършва с най-безпощаден вандализъм и под нагона на най-подлите, най-мръсните, най-дребнавите и злобни страсти! Частната собственост, придобита със собствен труд и почиваща, тъй да се каже, на срастването на отделния, независимия производител с неговите средства на труда, се измества от капиталистическата частна собственост, която почива на експлоатацията на чужд, но формално свободен труд."(Маркс, Капиталът, 763)
 До деветосептемврийската революция 1944 г. експроприацията на дребната собственост в България и утвърждаването на капиталистическия начин на производство протича в неблагоприятни условия. След деветосептемврийската революция се създават максимално благоприятни условия за експроприация на дребната собственост, за разкъсване на връзката на непосредствения производител с неговите средства за производство и за превръщането на масата от населението в наемни работници.
 На 23 декември 1947 г. Великото народно събрание приема Закон за национализация на частните индустриални и минни предприятия. В резултат на национализацията се централизират не само капиталистическите промишлени предприятия, но и дребните занаятчийски производства, дараци, мелници, маслобойни и пр. От 1948 г. започва усилено коопериране на поземлената собственост. Още в края на 1950 г. Трудово кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) обхващат повече от половината от селските домакинства. В средата на 1958 г. те обхващат вече 92% от обработваемата земя. В резултат на национализацията и кооперирането на земята на практика е ликвидирано натуралното и простото стоково производство. Непосредственият производител е лишен от средства за производство и е превърнат в наемен работник. В България се формират две основни класи - номенклатурата на БКП, която е собственик на основните средства за производство и работническата класа, която е собственик на работната си сила. Производствените отношения между тези две класи са типични за капиталистическия начин на производство. Номенклатурата на БКП в качеството й на съвкупен капиталист експлоатира работническата класа присвоявайки принадения продукт. В отделни периоди експлоатацията добива такива размери, че се нарушава нормалното възпроизводство на работната сила, тоест номенклатурата присвоява не само принадения продукт, но и части от необходимия продукт. Такъв период е началото на петдесетте години, когато селското население в България е подложено на свръхексплоатация. В официалната "История на Българската комунистическа партия" се признава, че "През 1952-1953 г. изкупните цени на селскостопанските произведения бяха значително намалени и бяха далеч под тяхната себестойност"(История на...,1984; 504)
 Експлоатирайки работническата класа, в същото време номенклатурата на БКП успешно изпълнява основната си роля в общественото разделение на труда - ролята на предприемач, на организатор на производствения процес.
 Още през 1948 год. съвкупният капиталист - номенклатурата на БКП, приема мащабен петгодишен план за своята предприемаческа дейност. Основните приоритети са индустриализация и електрификация, а също и машинизиране на селското стопанство. Около 83% от капиталовложенията в промишлеността се насочват към производство на средства за производство.
 В резултат на извънредно активната предприемаческа дейност и свръхексплоатацията на селското население, през 1952 г. общата промишлена продукция превишава 2,1 промишленото производство през 1948 г. и 4,3 пъти равнишето на довоенната 1939 г. При всички резерви към данните на "социалистическата" статистика, несъмнено в първите фази на своята дейност като съвкупен капиталист, номенклатурата на БКП постига значителни резултати. Поставят се основите на нови отрасли на промишлеността, които в додеветосептемврийския период почти не са съществували - машиностроене, електропромишленост, корабостроителна и рудодобивна промишленост, цветна и черна металургия, химическа промишленост и пр. До средата на седемдесетте години номенклатурата на БКП успешно изпълнява ролята си на предприемач. Бързо протичат и два други, характерни за генезиса на капитализма процеса - урбанизацията и миграцията от селото към града.
 От средата на седемдесетте години обаче, темповете на икономически растеж се забавят. Темповете на нарастване на производителността на труда качествено намаляват, а ефективността на обществения труд от тогава до края на осемдесетте години не се повишава.(Найденов, 1986; 63-70) В края на осемдесетте години номенклатурата на БКП банкрутира като собственик на националния капитал. Показател за това е мораториума върху плащанията по външния дълг, който през 1990 г. обяви правителството на А.Луканов. Причина за банкрута на номенклатурата на БКП като собственик на националния капитал е, че държавната форма на собственост е ефективна в периода на екстензивно развитие, в периода на индустриализацията. В този период тя създава много добри условия в синхронизиране на дейностите, във властовите отношения между различните нива и структурни звена на колективния предприемач. След като приключи периода на индустриализацията обаче, държавната собственост става пречка за развитието на производителните сили. Тя вече не е ефективна форма на производствени отношения, на изчистени и синхронизирани властови отношения между различните нива и звена на съвкупния капиталист. Между различните нива на номенклатурата възникнаха противоречия и властови дисфункции, които не можеха да бъдат решени в рамките на държавната форма на собственост.
3. Ограниченост на държавната форма на собственост.
 Проведената в рамките на държавната собственост у нас успешна индустриализация през първите три десетилетия след деветосептемврийската революция, доведе до възникването на нов социален слой - стопанската номенклатура. С течение на времето между централните органи и стопанската номенклатура се появявиха множество противоречия, които през втората половина на седемдесетте и през осемдесетте години изиграха възлова роля за задълбочаване на кризата на нашата икономика. Същото може да се каже и за икономическата система на СССР. Революцията "отгоре", която започна в СССР с идването на Горбачов на власт и превратът на 10 ноември 1989 г. у нас, се извърши в най-висока степен под въздействието на тези противоречия. Същността на противоречията между централните органи и стопанската номенклатура беше в искането на стопанската номенклатура за деконцентрация на икономическата власт.
 Появата на социален слой, който е заинтересован от деконцентрация на едрия централизиран държавно-монополистичен капитал, е "предизвестена" още от Л.Троцки. Според него, зараждащата се в съветското общество бюрокрация, издигнала за свой вожд Сталин, неминуемо на определен етап ще "предаде" делото на "социализма" и ще "възстанови" частната собственост.(Троцкий; 103-105) Тази теза се оказа съвършено невярна. През целия период на индустриализацията бюрокрацията е напълно предана на интересите на едрия централизиран държавно-монополистичен капитал. Факт е обаче, че в управленческия апарат, след като приключи индустриализацията, постепенно кристализира социален слой, който е заинтересован от деконцентрацията на държавната собственост. Така че, тезата на Троцки въпреки многото си минуси (на които няма да се спирам), безспорно има и заслужаващо внимание ядро.
 Необходимостта от деконцентрация на икономическата власт и от нови форми на властови отношения между различните нива на съвкупния капиталист не е нещо специфично за държавния капитализъм. Тази необходимост има общосоциологически характер и е присъща както на обществата с централизиран национален капитал, така и на обществата с атомизиран национален капитал. Какво имам предвид?
 В началните фази на развитието на капиталистическия начин на производство собственикът е и владелец на капитала, т.е. собственикът упражнява фактическата власт над средствата за производство, той е непосредствен организатор на производствения процес./1/
 Постепенно обаче, с развитието на банковото дело, на акционерния капитал и борсите, вътре в класата на съвкупния капиталист възниква ново разделение на труда. Капиталът се раздвоява на капитал-собственост и капитал-функция. Собственикът на капитала следи преливането на финансовите потоци, а владеенето, фактическата власт над капитала, се прехвърля върху не-собственик, върху предприемач, който става непосредствен организатор на производствения процес. Съответно печалбата се раздвоява на лихва (или дивидент) и предприемачески доход. Това ново разделение на труда в класата на съвкупния капиталист играе голяма положителна роля за динамиката на капитала, за концентриране на обществената производителна сила на труда, овеществена в средствата за производство в тези участъци на стопанската система, където нейното прилагане в конкретния момент е най-ефективно.
 Как се проявява тази закономерност в социалните организми с централизиран капитал, в обществата в които доминира държавната форма на собственост?
 В ранните фази на развитието на централизираната икономика, в периода на генезиса на капитализма, в периода на индустриализацията, собственикът на националния капитал - партийно-държавният апарат, партийната номенклатура е и владелец на основните средства за производство. Партийно-държавният апарат в своята цялост е организатор на производствения процес, като на стопанското ръководство на предприятията се предоставят най-вече изпълнителски функции. Субект на иновации, предприемач са централните органи./2/
 Това, че партийно-държавният апарат е и собственик, и владелец на националния капитал, е естествено и закономерно. То е характерно както за страните с атомизиран национален капитал, така също и за страните с централизиран национален капитал. Но за разлика от първите, където след като приключи етапът на първоначалното натрупване на капитала и постепенно, по еволюционен път (макар и не без кризи), започва реализирането на новото, общественонеобходимо разделение на труда, в класата на съвкупния капиталист (при това в условията на най-различни политически режими), в страните с централизиран национален капитал и еднопартийна система, нещата се оказват съвършено различни. Оказва се, че новите форми на разделение на труда не могат да се разгърнат в условията на еднопартийните политически системи. Защо?
 За да изпълнява новите функции в разделението на труда, да бъде предприемач, субект на иновации, стопанското ръководство на предприятията би трябвало да упражнява фактическата власт за себе си, а не за държавата, да бъде субект на икономически отношения, а не етаж на партийната номенклатура. Това означава то самостоятелно да целеполага своята дейност, централните органи да не му се месят в ценовата политика, в заплащането на труда, в наемането и освобождаването на работниците, в маркетинга и др. Това означава стопанското ръководство на предприятията да получава предприемаческата печалба. А за централните органи да остава лихвеният процент. Но в това именно е проблемът.
 Докато партийната номенклатура е и собственик, и владелец, целият принаден продукт се съсредоточава в централните органи. Прехвърлянето на владеенето върху стопанската номенклатура означава раздвояване на принадения продукт и предоставянето на значителна част от него (предприемаческата печалба) на нея. И за разлика от съсловните общества този принаден продукт може да се употреби не потребително, а производително/3/, което по пътя на концентрацията би довело до възникване на чужди, конкуриращи капитали, т.е. прехвърлянето на владеенето върху стопанското ръководство на предприятията неизбежно би довело до дисперсия на националния капитал, до ограничаване на държавната собственост. Затова повече от две десетилетия (от средата на седемдесетте години, когато приключи периодът на екстензивно развитие), централните органи се съпротивяваха на обективния ход в развитието на производителните сили и на обществените отношения. Възникна остро противоречие относно характера на взаимоотношенията и разпределението на дохода между централните органи и стопанската номенклатура. Възникнаха дисфункции в управленческата система, във властовите отношения между централните органи и стопанската номенклатура. Управляващата класа не изпълняваше ефективно ролята си на организатор на производствения процес. Тя банкрутира като собственик на националния капитал. Стана обществено необходим преходът към нова форма на собственически отношения, при която има доминация акционерният капитал; стана необходимо възникването на нов тип властнически отношения между различните нива и звена на съвкупния капиталист. Това беше възможно единствено чрез приватизация на държавната собственост. Как обаче можеше да се реализира новата голяма трансформация на собствеността, какъв трябваше да бъде моделът на приватизация и темповете на приватизация - това беше въпрос, който касаеше множество групови и класови отношения.
 4. Двата модела на приватизация на държавната собственост.
 Непосредствено след преврата на 10.11.1989 г. и възникването на плуралистична политическа система, всички основни политически сили декларираха, че тяхната стратегия на икономическа трансформация е насочена към създаването на пазарна икономика чрез приватизация на държавната собственост. През 2000 г., когато трансформацията на държавната собственост е  в своята заключителна фаза - 64% от БНП се създава в частния сектор, в доклад на Европейската комисия се отчита, че в България няма пазарна икономика. Въпреки че този извод е пресилен, в него има голяма доза истина. Десет години след началото на социалната промяна политическите сили повдигнаха в публичното пространство въпроса за успешността на модела на икономическа трансформация. Е.Хърсев, представител на нововъзникналата политическа сила – ГОДО, лансира тезата, че икономическата трансформация е тръгнала в погрешна посока - приватизацията е в заключителна фаза, а от нейните постъпления не е изплатен външния дълг. (Хърсев, 2000) Малко по-късно към тази теза се присъединиха лидерите на Движението за права и свободи (ДПС). А.Доган заяви, че след изборите ще се търси отговорност от сегашните управляващи за далаверите и безценицата, на която са продавани предприятията. О. Октай зададе въпроса: "Какво се е случило в България след Живков. Тогава се оказахме с 11 млрд. долара външен дълг и 100% държавна собственост. Днес почти няма държавна собственост, но външният дълг си е същият. Къде отидоха тези пари?" (Октай, 2000)
 Според мене, сегашното тежко икономическо положение на страната действително се дължи на утвърдения икономически модел на трансформация. Може ли да се каже обаче, че той е "погрешен"? Ако е "погрешен", в какво е неговата "погрешност". Имало ли е друг - "верен", "правилен" модел на социална трансформация?
 След 10.11.1989 г. започна спонтанен процес, от една страна, на дисперсия на едрия централизиран държавно-монополистичен капитал, а от друга, на неговата концентрация и централизация в ръцете основно на превръщащите се в самостоятелни капиталисти представители на номенклатурата на БКП. Започна постепенно включване в орбитата на пазарните отношения и на средствата за производство. От тази гледна точка, политическият преврат на 10.11.1989 г. даде тласък на укрепването и разгръщането на пазарните отношения в България. Този процес беше неизбежен. Каква обаче беше стратегията на управляващата класа в условията на спонтанно протичаща дисперсия на едрия централизиран национален капитал? Тази стратегия към укрепване на пазарните отношения ли беше насочена, или обратно - към създаване на пречки за тяхното разгръщане?
 Две са възможните принципни стратегии на управляващата класа: 1. Тя може да води политика, чрез която се реализира в максимална степен общият интерес на социума, политика, чрез която максимално бързо се реализират назрелите промени в социално-икономическите отношения; 2. Тя може да води политика, чрез която реализира своя тесен социално-групов интерес, политика, чрез която обсебва за себе си привилигировани позиции в социалното пространство.
 Обикновено реалната политика на управляващата класа е междинен вариант на двете възможни стратегии, повече или по-малко близка до единия от тях.
 Изчерпването на държавния капитализъм като форма на организация на икономическите отношения, доведе до банкрут на номенклатурата на БКП като собственик на националния капитал. Когато един собственик е в банкрут, се обявява фалит и от постъпленията от продажбата на неговите активи се покриват неговите задължения. Възловият проблем в сферата на икономиката, в условията на банкрут на номенклатурата на БКП в качеството й на съвкупен капиталист, на предприемач, беше бързото извършване на приватизация, с постъпленията от която да се изплати външния и вътрешния дълг, да се изплати рентата на селяните за времето, в което тяхната собственост беше ползвана от номенклатурата на БКП, да се създадат пенсионни и социално-осигурителни фондове, да се реституира национализираната собственост и се изплатят на собствениците пропуснатите ползи и пр. Това бяха ясните действия, които се изискваха от управляващата класа при условие, че тя действително си поставя за цел преход към "пазарна" икономика, при условие, че тя действително иска да постигне "общото благо", каквито бяха декларациите и на "червения", и на "синия" политически елит.
 От гледна точка на състоянието на икономиката, този модел беше напълно възможен. Е.Хърсев счита, че в началото на деветдесетте години дълготрайните активи в България са били 165 млрд. долара. Тази оценка е силно завишена. Преценката на Е.Кънев, че стойността на дълготрайните активи е около 30 млрд. долара е много по-вярна (Кънев, 2000). Тя е много близка с изчисленията, които бях направил преди 10 години (Найденов 1991:84-91). Ако се предположи, че на приватизация подлежаха активи на стойност около 22 - 23 млрд. долара, те бяха напълно достатъчно да се покрият основните задължения на номенклатурата - 10 млрд. долара външен дълг, около 4 млрд. долара вътрешен дълг (депозитите на населението в ДСК и др.), около 5 млрд. долара за пенсионни фондове и пр.
 Още през 1990 г. правителството на А.Луканов разполагаше с подробно разработен план за реализация на модела на бързата приватизация. Непосредствено след 10.11.1989 г. правителството на България се обърна към Фондацията на Националната Камара на САЩ с молба за помощ в изработването на стратегията на реформите. Фондацията откликна на молбата, събра екип от американски експерти от деловите и академичните среди, който през август 1990 г. посети България и със съдействието на български партньори изработи програма за реформи - така наречената програма на Ран и Ът (Ран, Ът, Доклад върху...1990)./4/
 В програмата не е фиксиран извънредно важният момент, че чрез приватизацията трябва да се осигури изплащането на външния и вътрешния дълг и да се наберат средства за пенсионните и осигурителните фондове. Но все пак, единият от предложените механизми за приватизация е размяна на дълг срещу собственост, като е отбелязано, че "Той има предимството, че намалява външния дълг и необходимата за обслужването му валута"(Ран, Ът, Доклад върху...1990:1-5)
 Програмата на Ран и Ът по един много добър начин очертава контурите на необходимите реформи за "преход към пазарна икономика". Ако икономистите, участвали от българска страна в нейното изготвяне (и които бяха ядро на политическите елити на БСП и СДС), бяха настоявали при вземането на стратегическото решение за модела на икономическа трансформация за реализацията на тази програма, в България много бързо щеше да възникне пазарна икономика. Освен това, доколкото основните задължения на номенклатурата на БКП бяха към външни кредитори, основната част от основните средства за производство щяха да станат собственост на международни корпорации и нашата икономика по естествен и бърз начин щеше да се реинтегрира в световната икономика.
 Вместо модела на икономическа трансформация чрез бърза приватизация, върхушката на управляващата класа взе решение за трансформация чрез модела на ценови шокове.
 На 29.01.1991 г. Министерският съвет на сформираното първо коалиционно правителство на БСП и СДС, прие Постановление –8, за "Либерализация на цените и социална защита на населението". Чрез това постановление се нанесе ценови шок срещу спестяванията на българското гражданство. За два месеца цените скочиха около четири пъти, а до края на годината - около 6 пъти - 573,7%. Вътрешният дълг на номенклатурата на БКП беше ликвидиран, при това от обяващите се за нейни врагове лидери на СДС и министри в коалиционното правителство - И.Костов, Д.Луджев и И.Пушкаров. Утвърди се модел на трансформация на икономическата система, същността на който беше отказа от бърза и всеобхватна приватизация и използване на държавните предприятия като помпа за източване на доходите на населението и на средния и дребния бизнес. Чрез модела на ценовите шокове се стартира стратегията на брутален грабеж на българското гражданство. Стартира се моделът на ирационалния капитализъм, ако използвам терминологията на М.Вебер, при който печалбата е резултат не на рационална организация на производството, а на използване на държавната власт за спекулации и грабеж. Самото производство все повече западаше. Тъй като в условията на банкрут не се произвеждаше принаден продукт, външният дълг беше изплащан от необходимия продукт. Това стана възможно чрез "демодернизация" на трудовия пазар. Демодернизацията на трудовия пазар доведе до значително намаляване на реалните доходи на населението. Започна нова миграционна вълна: 1. от страната в чужбина - до края на десетилетието мигрираха около 800 000 души; 2. от средноголемите градове с население 70-80 000 към селата. Населението на градове като Кърджали, Видин, Лом, Враца, Ловеч и много други намаля повече от два пъти.
 Значителното намаляване на жизненото равнище се представяше от "червения" и "синия" политически елит не като резултат от приетия модел на трансформация, а като "необходимост от преструктуриране на икономиката", неизбежно водещо да спад в Брутния вътрешен продукт./5/ През деветдесетте години се установи устойчив тригодишен ритъм на ценовите шокове. След първия, който беше в началото на 1991 г. - 6 пъти увеличение на цените, вторият стана през 1994 г., - 2 пъти увеличение, а третият през 1997 г. - отново 6 пъти.
 Същността на утвърдения модел на трансформация на икономиката е в концентрацията на индивидуалните капитали на властващия елит. Основен механизъм за концентрацията на техните капитали е изграждането на веригата: частни фирми - държавни предприятия - банки - спестявания на населението. Това е една отлично действаща помпа за изсмукване на спестяванията на населението и на оборотния капитал на дребния и средния бизнес. Банките акумулират спестяванията на населението и оборотния капитал на дребния и средния бизнес. Държавните предприятия теглят огромни кредити от банките, тоест всмукват спестяванията на населението и оборотния капитал на дребния и средния бизнес. Частните фирми на властващия елит изсмукват печалбите на държавните предприятия. Става концентрация на капитала. Парите на населението и на дребния и средния бизнес стават пари на властващия елит. Времето, необходимо за натрупване и всмукване на паричните средства е около три години. В края на третата година застава въпросът за легитимация на грабежа. Защото парите ги няма в банките. Тогава управляващата класа организира ценовия шок. Чрез него се стопяват задълженията на частните фирми към държавните предприятия, на държавните предприятия към банките и на банките към населението и дребния и средния бизнес. И всичко може да започне отначало.
 Стартирането на този модел на концентрация на индивидуалните капитали на управляващата класа беше категорично подкрепен от "червения" и "синия" политически елит. Причината за това се корени в техния общ класов интерес. Ако в началото на деветдесетте години новият политически елит започнеше приватизация, това означаваше основните производствени фондове да станат собственост на външните кредитори, а също и под формата на акционерен капитал собственост на българско гражданство. Нещо, което той в никакъв случай не искаше да допусне. Червеният и синият политически елит искаше да натрупа личното си богатство, така че при приватизацията от групов собственик на националното богатство, да се превърне в група от индивидуални собственици на националното богатство. Тоест, най-напред трябваше да се направи концентрация на капитала, а едва след това приватизация. Това можеше да стане, като възползвайки се от властовите си позиции, новият политически елит приватизира националния доход, тоест текущото, създавано в момента национално богатство. Ето защо новият политически елит създаде широка мрежа от разпределителни коалиции, обхващаща всички сектори на икономиката. Разпределителните коалиции се намираха в постоянно съперничество помежду си. Но те имаха общи интереси в икономическата война, която водеха срещу българското гражданство и дребния и среден бизнес. Общият интерес беше в декапитализация на предприятията и източване спестяванията на гражданството и оборотния капитал на дребния и среден бизнес. Заключителната фаза на този процес са ценовите шокове. Това е причината за единодушното възприемане на модела на ценовите шокове, а не модела на бързата приватизация.
 В края на 90-те години, когато СДС установи режим на парламентарен авторитаризъм, се започна бърза приватизация, основно чрез контролирани от сини разпределителните коалиции работническо-мениджърски дружества. В началото на първото десетилетие на новото хилядолетие приватизацията е пред финализиране. Но от нейните постъпления нито е изплатен външния дълг, нито са образувани пенсионни и осигурителни фондове, нито е изплатена рентата за земята. Този модел на икономическа трансформация е задънена улица, първо, защото беше изпуснат шанса чрез приватизацията да стане автоматично реинтегриране в световната икономика, второ, защото след като приключи приватизацията, изчезва единственият ресурс, чрез който може да се изплати външния дълг, да се създадат пенсионни и осигурителни фондове и т.н. Сегашната "финансова стабилизация" е привидна. След като спрат постъпленията от приватизацията и заемите от МВФ, обслужването на външния дълг ще бъде силно затруднено. Икономическата система няма да може да издържа на бремето на външните плащания.
БЕЛЕЖКИ
1.Употребявам категорията владеене като власт над вещта, независимо дали се притежава или не правото на собственост.
2. Стопанското ръководство на предприятията не беше владелец, тъй като прехвърлянето на правомощията на владеенето върху него изисква равнопоставеност на двата субекта - държавата и предприятието. А при нас съвсем не беше така. Въпреки че предприятията формално бяха обособени като държавни юридически лица, те не бяха самостоятелни субекти на икономически отношения. Стопанското ръководство на предприятията беше част, етаж (най¤ниският) на съвкупния капиталист, на партийната номенклатура. Фактическата власт в предприятието се упражняваше от централните органи на държавата.
3. В съсловните общества с господстваща държавна форма на собственост (Египет, Китай, Русия, Турция и др.) върховен собственик е централната власт, която предоставя владеенето на земята (земята е основното средство за производство) на привилегированото съсловие срещу неговата служба. Принаденият продукт от тези земи (рентата) се присвоява от условния собственик. Но това не води до ерозия на собствеността, тъй като този продукт се използва потребително.
4. От българска страна в изработването на програмата участваха икономисти, които в изминалите 10 год. изиграха възлова роля в трансформацията на икономиката, например И.Костов, И.Ангелов, И.Пушкаров, Ст.Стоилов, Б.Славенков, В.Антонов, Р.Аврамов,
В.Димитров, Р.Георгиев, Д.Костов, Е.Хърсев, А.Папаризов, О.Пишев, Х.Вучева и др. Тези хора са имали представа от модела на трансформация чрез бърза приватизация. Това че тласнаха промяната по посока на ценовите шокове е резултат не на необразованост и липса на компетентност, а на избор на социална роля.
5. М.Желязкова доказва фалшивостта на това обяснение, чрез съпоставка на спада в реалните доходи на населението и брутния вътрешен продукт. Спадът в БВП е съществено по-малък, отколкото спадът в реалните доходи на населението. Въпреки, че спадът в БВП оказва влияние, по-важните фактори са "непрозрачните механизми на разпределение на дохода и засилената йерархичност на трудовите отношения".(Желязкова, 2000; 247).
ЛИТЕРАТУРА
Дончев, Ст. 2000."Разпадане на българските предприятия и преструктуриране на индустриалната дейност". В: Променящите се лица на демокрацията, икономическа, индустриална, политическа, ИФПШ, София.
Желязкова, М. 2000. "Деформации на трудовия пазар". В: Променящите се лица на демокрацията, икономическа, индустриална, политическа, ИФПШ, София.
Кънев, Е. 2000. Предприятията ни бяха остарели още преди 10 години, вестник "Труд", 13.08.
Троцкий, Л. Преданная революция, Iskra Research.
Маркс, К. Капиталът, Съч., т. 23.
Найденов, Г. 1991. Какво става, ВИКОМ-КОС, София.
Найденов, Г. 1986, Субективният фактор и обективните възможности на социализма в НРБ, Наука и изкуство, София.
Октай, О. 2000. Костов ще жертва Соколов, вестник "24 часа", 07.12.
Проданов, В. 1999. Глобалните проблеми и съдбата на България, Христо Ботев, София.
Ран, Р., Р. Ът. (ред.) 1990. Доклад върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България, подготвен от Фондацията на Националната Камара на САЩ за Народна Република България, National Chamber Foundation, Washington.
Хърсев, Е. 2000. Закопахме 165 млрд. долара в калпавата приватизация, вестник "Труд", 07.08.
Кръглата маса, И К "Библиотека 48", София.
"Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия", приет от 36 Народно събрание на 23 април 1992 г., чл.6, Държавен вестник от 8 май, 1992 г., бр.38.
История на Българската комунистическа партия, 1984, Партиздат, София.
Статистически годишник на Българското царство, 1909 г.
back
 Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
 next