HOME
ARCHIVES
MAPS
LINKS
CONTACT US
...
 I N      M E M O R I A M
Чл. кор. проф. Страшимир Димитров
БИБЛИОГРАФИЯ  [1]
КНИГИ, РЕДАКТОРСТВО, СЪСТАВИТЕЛСТВО
  • Въстанието на селяните в Северозападна България през 1850 г., София, 1961, 96 с.
  • Sur l’état du système des timars des XVIIe-XVIIIe ss. Sofia, 1968. 272 p. (en coll. Avec V. Mutafčieva).
  • История на град Толобухин (в съавт. с Л. Бобчев, П. Тодоров и др.). София, 1968, 470 с.
  • История на балканските народи (XV - XIX в.) (в съавт. с Кр. Манчев). София, 1971, 424 с. 
  • Въстанието от 1850 г. в България. София, БАН, 1972, 237 с.
  • Евлия Челеби. Пътепис (превод от осм-тур., съст. И ред.). София, 1972. 319 с.
  • Формиране на българската нация. София, 1972. 74 с.
  • История на балканските народи. Т. II (1879-1918) (в съавт. с Кр. Манчев). София, 1975. 477 с.
  • История на гр. Ямбол. София, 1976. 543 с. (съавт. и ред.).
  • Формиране на българската нация. София, 1980. 74 с.
  • Османските исвори за историята на Добръджа и Североизточна България (съст., прев. и ред.). С., 1981. 428 с.
  • Турски извори за българската история. Т. 7 (в съавт. с Е. Грозданова и С. Андреев). София, 1986. 530 с.
  • История на България в 14 тома. Т. 6. София, 1987. 641 с. (в съавт.).
  • История на Добруджа. Т. III (в съавт. с Н. Жечев и В. Тонев). София, 1988. 326 с.
  • История на балканските народи. Т. I (XV - XIX в) (в съавт. с Кр. Манчев), 2 прераб. и доп. изд. София, 1998. 422 с.
  • История на балканските народи. Т. II (1879-1918) (в съавт. с Кр. Манчев), 2 прер. и доп.изд. София, 1999. 431 с.
  • Турски извори за българската история. Архивите говорят. Т. 13. София, 2001. 530 с. 
ИЗБРАНИ СТАТИИ В СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ИЗДАНИЯ И УЧАСТИЕ В СБОРНИЦИ
  • Чифлишкото стопанство в България прес 50-70-те години на XIX в., сп. Исторически преглед, 1955, 2, 3-34.
  • Към въпроса за отменяването на спахийската система в нашите земи, сп. Исторически преглед, 1956, 6, 27-58.
  • Към историята на чифликчийството в Русенско, сп. Исторически преглед, 1958, 4, 84-98.
  • За класовото разслоение сред селяните в Североизточна България през 70-те год. на XIX в., сп. Известия на Института по история, 8 1960, 225-271.
  • За аграрните отношения в България през XVIII век. В: Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762-1962). София, 1962, 129-165.
  • Политиката на управляващата върхушка в Турция спрямо спахийството през стората половина на XVIII век, сп. Исторически преглед, 1962, 5, 32-60. 
  • Въстанието на Патрона Халил от 1730 г. и отзвукът му в България, сп. Известия на Института по история, 12, 1963, 1, 125-138.
  • Сербия и крестьянское восстание 1850 в Болгарии, сп. Études Balkaniques, 1964, 49-68.
  • Демографски отношения и проникване на на исляма в Западните Родопи и долината на Места през XV-XVII век, Родопски сборник, 1, 1965, 63-114.
  • България и Албанското възраждане. В: Из взаимоотношенията на балканските народи. София, 1966, 83-93.
  • L’Albanie et la Renaissance albanaise dans la presse dirigée par P. R. Slavejkov, Études Balkaniques, 1968, 7, 191-206.
  • Турецкие документы о состоянии Хотинской округи (нахие) в первой половоне XVIII века. В: Восточные источники по истории народов в Юго-Восточной и Центральной Европы. Т. 2. Москва, 1969, стр. 140-160.
  • Die Agraverhältnisse im Osmanischen Reiches im XV-XVI Jhr. (coll. V. Mutafčieva). In: Actes du Іer Congres international des études balkaniques et sud-est européennes. T. 3. Sofia, 1969, 689-702.
  • Георги Кастриоти-Скендербег и неговата освободителна борба. В: Г. Кастриоти Скендербег 1468-1968. София, 1970, 7-32.
  • Сърбия и въстаническите движения в Западна България от 30-те - 40-те години на XIX век. Studia Balcanica, 2 (Проучвания по случай II конгрес по балканистика), 1970, 247-280.
  • Помохамеданчването на българите в долината на Места през XV-XVII век. В: Свобода и отечество. София, 1972, 230-256.
  • История на гр. Враца. София, 1976 (автор на раздел: Социално-икономическото развитие от втората половина на XVIII век до Кримската война.), 135-170.
  • Албанската лига и Източната криза. Сп. Исторически преглед, 1978, 4, 28-41.
  • История на България в 14 тома. Т. 5 (в съавт. - дял I, гл. I. - 1, 2; гл. II - 1; дял II, гл. I - 1, 2; III - 1, 2, 3, 4). София, 1979. 559 с.
  • Общобалкански корени и черти в българската политическа мисъл през първата половина на XIX век. В: България от света от древността до наши дни. Т. I. София, 1979, 390-411.
  • История на гр. Габрово. София, 1980. 434 с. (автор на дял 1, гл. II; дял 2, гл. I; с. 32-72).
  • Одринският мир и балканските народи. В: Одринският мир от 1829 г. и балканските народи. София, 1981, 21-40.
  • Традицията в борбата за възстановяване на българската държава. В: България 1300. Институции и държавни традиции. 1. София, 1981, 227-246.
  • Formation de la nation bourgeoise bulgare (1300e anniversaire de l’Etat bulgare). Études Balkaniques, 1981, 2, 41-68.
  • Сословия и классы болгарского общества в XVIII-XIX вв. В: Социалная структура общества в XIX в. Страны Централной и Юго-Восточной Европы. Москва, 1982, 259-283.
  • Кратка история на Добруджа (гл. 3). София, 1986.
  • Състояние и задачи на демографските проучвания за Източните Родопи. В: Демография и етносоциални проблеми в Източните Родопи. Пловдив, 1988, 5-41.
  • Етнорелигиозни и етнокултурни аспекти на националния въпрос на Балканите. В: Национални проблеми на Балканите. София, 1992, 65-94.
  • The Bulgarian Apocryphal Chronic and Bulgarian Ethnic History. Études Balkaniques, 1993, 4, 97-109.
  • Гагаузкият проблем. В: Българите в Северното Причерноморие. IV. В. Търново, ВТУ “Кирил и Методий”, 1995, 147-168.
  • Ottoman Studies in Bulgaria after the Second World War. Études Balkaniques, 2000, 1, 29-58.
  • За някои стари и нови митове в етнокултурната сфера. В: Етномалцинствени проблеми в Югоизточна Европа през 90-те год. на XX век и евроатлантическата интеграция на България. София, 2001, 238-248.
  • Религиозна и етническа култура, религиозно и национално съзнание. В: Културата и националното самосъзнание в техните балкански измерения. София, 2001.
Страшимир Димитров е автор и на множество рецензии на български и чужди научни публикации, 
както и на многобройни статии в периодичния печат от средата на 50-те години до 2001 г. 
1. Библиографията е предоставена от Мария Бакалова, за което редакцията на списанието й благодари. back