HOME
ARCHIVES
MAPS
LINKS
CONTACT US
.
МАКЕДОНИЯ  И  БЪЛГАРИЯ  -  АЛТЕРНАТИВИ  НА  ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА
Таня Неделчева
ТРАНСФОРМАЦИИ  В  БЪЛГАРСКА ИДЕНТИЧНОСТ  И  ОБРАЗЪТ  НА  МАКЕДОНИЯ
(Ускоряване на тенденциите)
      Към тези събития трябва да се отнесат и историческите натрупвания, свързани с миналото и съвременното битие на Македония, с онези сложни и многобройни нишки, които свързват съдбата на Македония със съдбата на Балгария и българския народ. 
      В началото на промените, т.е. от края на 80-те и началото на 90-те години основната "тема" на ниво идентичност е свързана с това доколко македонците, македонският език, македонските символи и прояви са български или носители на българското.
      Търсенето на българското в сферата на македонското не е просто еднозначен акт, не е актуализирането на един вектор, по посока на който се актуализират комплексите от когнитивни, поведенчески и емоционални елементи, свързани с българското, а е част от процеса на засиленото търсене на “прабългарските” корени, които дават "самочувствието" за значимост и великост. Такава е една от силните модификации на национална идентичност - възстановяване култа към прабългарите, елиминиране или принизяване ролята и значението на славяните като втори градивен елемент във формирането на българския народ. Приема се по-явно или по-неявно, че историческата трагедия на българския народ е предопределена от навлизането на славяно-християнската култура, която е унищожила традиционната култура на прабългарите - самостоятелна народностна група, непринадлежаща към монголоидната раса и чиято прародина е територията между Памир и Хиндукуш. Цялата съвременна дискусия за ролята на прабългарите, за тяхното значение за формирането на българската нация може да се разгледа като процес на стандартно научно-историческо проучване на действително значителна култура. Онова, което е по-важно, е констатирането, че засилването на изследователския интерес е свързан и с импликации, които могат да се нарекат "скрит национализъм", опит да се преформулира традиционната национална идентичност, основана на такива елементи като православието и славянството (Неделчева, 1999). Подобни акценти са свързани и с активизиране по неявен начин на старите дилеми в българското общество на “филството” и “фобството”. Дори може да се каже, че кризите в българската идентичност са предизвиквани винаги при актуализирането на тази опозиция.
      С течение на годините акценти, свързани с търсенето на българското в македонското, са със забележимо избледняваща релефност и вече обсъждането на тези въпроси изглежда анахронизъм. Това се дължи не само на официалната българска политика, която също премина през етапите на дискутиране на проблема за македонския език и непризнаването му. Приемането му през 1999 година като "конституционен" македонски език, респ. на македонска нация, трябва да се разглежда не само като проява на самостоятелно политическо, а като решение, плод на определени вътрешни процеси на промяна на отношението на българската общественост като цяло към Македония. Именно утвърждаването на отворена, културната идентичност, в рамките на която “македонското” получи своето самостоятелно значение, без то да се редуцира до българското, позволи да се приеме това решение, което от своя страна ускори промяната на идентичността.
      Като симптом за насочеността на българската идентичност към бъдещето е сравнително бързото преживяване на миналото. Връщането към миналото, търсенето на резониращи на съвременни теми и настроения фрагменти и минали полета на паметта, сякаш имат в основата си желанието за катарзисно преживяване, за изчистването от минали фрустриращи нашата съдба спомени. Така чрез връщането към миналото се изтласкват затворените и потискащи спомени и се катализира промяната на вектора към бъдещето. Отношението ни към Македония и македонското е типичен пример в това отношение.
      В началото на 90-те години натежаваха историческите събития, спомените, актуалните или заглъхнали връзки между отделни хора, родове между България и Македония. Доминиращото бе да се покажат същностните исторически връзки, общите културни пространства и личности, които правят двете истории тъждествени или поне идентични в много отношения, но постепенно актуалните събития, динамиката на реалните социокултурни, политически и икономически събития, особено случващото се от времето на Косовската криза, а след това и напреженията в самата Македония, изтласкват историческото съзнание в периферията и налагат други вектори на визиране.
      За обема на ангажираност на общественото съзнание с темата за Македония и опитите да се циментира националната идентичност чрез нея може да се съди от многобройните организации от типа ВМРО - ВМРО-СМД, ВМРО "Иван Михйлов", ВМРО "Пейо Яворов", ВМРО " Гоце Делчев", ВМРО "Свети Илия", ВМРО "Дзавела", ВМРО-ТМО "Илинден" (независими) и др. Ако се прие като обща характеристика на тези организации тяхната пробългарска насоченост в отношенията ни с Македония, то естествено се появиха и дузина и ОМО-вци, които определяха националната идентичност по "отрицателен" начин - ОМО "Илинден", ОМО "Илинден-Пирин", Македонска демократическа партия, Съюз за просперитет на Пиринска Македония и др. (Кертиков, 1995).
      Утвърждаването на променената идентичност води след себе си редица резултати. Един от тях е променящият се характер на промакедонските организации у нас. Трите ОМО-вски организации с наставката "Илинден" все повече стават екзотика, която е подчертано със заглъхващи функции. Дори решението на Европейския съд от началото на м.октомври 2001 г., с което се осъжда България за подронване личното достойнство на ръководителите на ОМО "Илинден-Пирин", няма да бъде в състояние да вдъхне някакъв по-активен живот на организацията. Доминирането на нов тип идентичност всъщност е израз и на взаимното елиминиране, както на национализма по отношение на Македония, така и на сепаратизма, развиван от "омовците". Ако в началото на 90-те години българското ВМРО (Кертиков, 1995) акцентира върху наличието на голям брой етнически българи, които живеят във Вардарска Македония, днес вече тези акценти се размиват в различните публичини прояви на ръководителите на тази организация. 
      Промените във възприемането на Македония и македонското отразяват и спецификата на българския етнически модел. Характерното за него е, че той в основата си носи изконната българска толерантност, умението да се живее с другия, съчетаването на различни културни образци, обединяването на специфични етнически битови ритуали и практики. Развитието му е по-скоро в институционализирането и закрепването в обществено видими форми на този традиционен вариант на взаимоотношения между различните етноси. В този смисъл може да се каже, че именно отвореността на българската идентичност позволява бързотото преживяване и изживяване на собствените устоновки и отношения, свързани с обхвата и ентензивността на онова, което е българското. Тук процесът е сякаш на предефиниране в рамките на общественото съзнание на обема и съдържанието на понятието българско. 
      Отнесено към Македония в процеса на трансформацията на българската национална идентичност "образът на Македония" се променя от "Македония-като-част-от-нас" към "Република Македония - самостоятелна държава - македонците са различни от нас-македонското не е българско", т.е. постепенно се преминава от романтичния български образ за Македония към фактическия "друг" образ за Македония. Българската национална идентичност, разбира се, рефлексира и до сега върху “двата образа” за Македония и по някакъв начин все още се опитва да ги съвместява, но реалните събитията отслабват първия и усилват втория.
      На преден план излиза разбирането за актуалното съществуване на държавата Република Македония, чието население е съставено от различни етноси. Ако се съди по статистическата информация те са предимно македонци, албанци, роми и др. Дори и македонските националисти след последните събития в Македония, активизирането на терористичните албански групировки, наложените промени в Македонската конституция и др. доведе до определянето на македонската нация като съвкупност от различни етнически групи, а това означава и ускорена трансформация на предимно националното визиране на проблеми, т.е. разглеждането на съвременните проблеми от гледна точка на една анахронична национална идентичност, свързвана предимно с някакъв етноцентризъм и етноцентристко доминиране. 
      Може да се изкаже хипотезата, че именно затихването на "македонското" в българската идентичност ще доведе в много по-голяма степен до онова сближаване между народите на Република Македония и Република България, което е фактическата реализация и осъществяване на субстанциалното единство, което съществува между двата народа. Именно наличието на тази тенденция създава оптимизма в съвместното движение на България и Македония към евроинтеграцията и установяването на съвременни критери и норми.
Цитирана литература:
  • Кертиков, К. 1995. Етноцентристите структури и процеси в България/189-1995. В: Г. Ненев (ред.) Метаморфози на властта. София: Софилис.
  • Кертиков, К. 1995. Македонските “перипетии” и българската кауза. В: Социологически преглед, бр.1.
  • Неделчева, Т. 1999. Национализмът като културно преживяване. В: И. Кутов (ред.). Културното преживяване на прага на хилядолетието. София: Институт за философски изследвания, с. 110-121.
  • Неделчева, Т. 2000. Българската културна идентичност в търсене на нови ценности. В: В. Проданов (ред.) Културата на прага на ХХІ век. София: Фондация “Човещина”, с. 126-138.
  • Cinnirella, M. 1998. Exploring temporal aspects of social identity: The concept of possible social Identities. In: European Journal Social Psychology, 28-2.
  • Ellemers, N. & Van Knippenberg, A. 1990. Social identification and Permibility of Group Boundaries. In: European Journal Social Psychology, 18.
  • Markus, H. 1977. Selfs-schemata and processing informstion about the self. In: Journal of Personslity and Social Psychology, 35.
  • Turner, J. 1984. Social idetification and psychologicsl group formation. In: H. Tajfel (Ed.) The Social Dimention: European Developments in Social Psychology. Cambridg: Cambridg University Press.

  • Tajfel, H. 1984. The social identity theory of intergroup behavior. In: H. Tajfel (Ed.) The Social Dimention: European Developments in Social Psychology. Cambridg: Cambridg University Press. 
     
    назад
     Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
     напред