HOME
ARCHIVES
MAPS
LINKS
CONTACT US
.
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ  –  АЛТЕРНАТИВИ  НА  ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА
Ст.н.с. д-р ТАНЯ НЕДЕЛЧЕВА
Институт по социология 
при БАН - София 
Тел./факс: (+359 2) 980-90-86
E-mail: 
ТРАНСФОРМАЦИИ  В  БЪЛГАРСКА ИДЕНТИЧНОСТ
И  ОБРАЗЪТ  НА  МАКЕДОНИЯ
(Ускоряване на тенденциите)

Balkans'21 - volume 1 / 2002

       Българското общество през последното десетилетие се характеризира с трансформация на идентичността, изразена в доминиране на онези елементи в нея, които са свързани с културното преживяване на българските граждани именно като български граждани (Неделчева, 2000). 
      Тенденцията много ясно може да се констатира в промяната на мястото, характеристиката и изобщо степента на интенционално преживяване на определени реални явления и обекти, промяна на начина на "тематизирането", на артикулирането им. Тук безспорно има два аспекта, свързани, от една страна, с онези процеси, които протичат в пространството на субекта на интенционалното преживяване, и от друга страна, с обекта, с онова което се преживява. 
      Именно такъв характерен обект е Македония или по-точно динамиката в интенционалните преживявания, моделите, образите на Македония, на македонското. В тази връзка може да се изкаже хипотезата, че именно синдромът "Македония" има важно значение за ускоряване на посочената по-горе тенденция, за затвърждаването на културната идентичност и цялостната преконфигурация на действащата и актуална идентичност. Синдромът "Македония" е в основата на такова преконфигуриране на елементите на идентичността, при което се изтласкват в периферията националистическите виждания. 
I. Теоретико-методологически подход
      Релационното поле на идентичността е положено във времето. В зависимост от организираността спрямо времето може условно да се говори за три основни идеални типа идентичности: насочен към миналото - предимно консервативен, към сегашното - динамичен, към бъдещето - оптимистичен. В този смисъл идентичността може да се свърже и с темпа на промяна, на прегрупиране на елементите на менталното поле от отношения и формирането на нови структури вътре в него. Възможно е да се изкаже хипотезата, че колкото по-насочена е към миналото, толкова по-малки са възможностите за трансформация и обратното: колкото по-насочена е към бъдещето, толкова по-податлива е на трансформация. Тук може да се използват и характеристики като “отвореност” и “затвореност” на идентичностите. Отворените са насочени към бъдещето, те не са обременени от константни елементи в такава степен, че да не могат да се променят. 
      Ориентацията към миналото, типична за много национални и етнически идентичности, често се поддържа от социални възприятия или митове за велико минало или "златен век", запазени във фолклора, от националните масови изяви и музеите. В изследването на M. Cinnirella за националните и европейските идентичности във Великобритания се предлага тезата, че британската национална идентичност често е ориентирана към миналото (отчасти поради някогашното доминиране на Великобритания в решаването на световните проблеми и мощта й като колониална империя) и това действа като потенциална бариера за възприемане на европейска идентичност, тъй като миналото на Великобритания в голяма степен е свързвано със заплаха от европейска интеграция (Cinnirella, 1998). 
      Синирела дава пример за ролята на времевата ориентация, възприета от групата, при полуфиналите за европейското първенство по футбол през 1996 г., когато Англия побеждава Германия. От някои медии се използват образи и дискурси от Втората световна война, като по този начин се насърчават читателите да възприемат играта като нов акт на отминалия военен конфликт, разчитайки на съответните, ориентирани към миналото, стереотипи и възможни социални идентичности (използвайки образи, например на английски играчи, облечени във военни униформи). Тази ориентация към миналото показва, че актуалните и достъпни групови прототипи са съществено различни от онези, които биха били актуални, ако темпоралния фокус е върху настоящето или възможното бъдеще. 
     Ако се придържаме към примера за британските реакции по време на футболното първенство през 1996 г., може да се дискутира проблемът, че ориентацията към миналото, внушена от образите на Втората световна война, може също така да насърчи възприемането на Германия като външна група и активирането на социални спомени, в които Германия е била военен противник на Англия. Това означава, че когато групови членове поставят фокуса върху ориентирани към миналото възможни социални идентичности, те могат да реактивират латентни социални стереотипи и да търсят позитивни различия, правейки сравнение с външните групи, каквито са били в миналото, или с външни групи от миналото, каквито са днес. Чрез индивидуални различия и чрез общата сфера на личностните и социалните идентичности, това още показва, че вътрегруповите членове могат да възприемат качествено различни перспективи спрямо същата група (например чрез възприемане на различни вътрегрупови образци), зависещи от темпоралната перспектива, която е възприета. 
      Трансформирането на идентичността е свързано с нейната продължителност във времето, с интензивността на разказите в групата, с които се поддържа степента на кохерентност и устойчивостта на Аз-концепцията. Културно установените традиции на разказване на приказки и повтарянето на наративни структури афектират начина, по който индивидите представят живота си. Наративите се използват от индивидите, когато те реконструират вътрегруповата история (т.е. минали възможни социални идентичности), или когато говорят за възможно бъдеще на групата (т.е. за бъдещи възможни социални идентичности). Социалните групи създават общи истории за живота си или наративи, които свързват минало, настояще и предсказано бъдеще в кохерентна репрезентация. Вътрегруповите членове ще бъдат мотивирани да реинтерпретират и реконструират миналите, настоящите и ориентираните към бъдещето възможни социални идентичности, така че усещането за темпорална продължителност да се възприеме като съществуващо. Някои социални групи имат относително стабилни темпорални ориентации, други приемат вариращи. За повечето групи темпоралната ориентация се колебае в зависимост от контекстуални фактори като реакции към масмедийното портретиране на групата, среща с минали вътрегрупови или външногрупови членове, ново посещаване на места, важни за групата. Всичко това може да служи за активиране на минали или бъдещи социални идентичности или за по-голямата им достъпност. 
      Трансформацията на идентичността е свързана и с друг вектор, с който може да се пресече релационното поле - дистанцията между възможна и действителна идентичност. Когато индивиди или общности се опитват да придобият нова, желана социална идентичност и евентуално да изоставят старата, често се появява в някаква степен т.нар. антиципаторна идентификация. Ако се използва терминологията на релационизма, може да се каже, че антиципаторната идентификация е "готовността" за промяна в доминиращата "гравитационна" ориентация на релационното поле. Тя се отнася до трансформацията на идентичността и изразява готовността да бъде променена дадена идентичност или да се акцентира върху съвършено други елементи от менталното й поле. N. Ellemers и A. Van Knippenberg (1990) демонстрират експериментално съществуването на такава антиципаторна идентификация, свързвайки я с констатацията, че антиципирани бъдещи Аз-схеми могат да породят търсене на информация и по някакъв начин предварителна подготовка за промяна на идентичността. Груповите граници трябва да са приети за отворени, за да позволят антиципаторната идентификация. Този процес зависи съществено от достъпността на желаната социална идентичност и съзнанието, че тя може да се постигне. По такъв начин се увеличава възможността индивидите да приемат нормите и стереотипите на желаната социална идентичност преди да са приели самата социална идентичност.
      Така понятието за антиципаторна идентификация може да предложи вътрешен поглед върху това как желаните социални идентичности могат да улеснят промените в конструирането на социална идентичност и членството в групи. Освен това, чрез инкорпорирането на понятието за възможна социална идентичност в работата върху антиципаторната идентификация, би трябвало да е възможно придобиването на способност за предсказване и развиване на модел как и кога антиципаторната идентификация е налична. Изследването на Синирела върху европейската интеграция показва, например, че част от британските граждани със съжаление приемат бъдещата си европейска идентичност, сякаш им е наложена от по-високи инстанции. Измервани по стандартни количествени мерки за социална идентичност, тези индивиди проявяват признаци на антиципаторна идентификация като "европейци", но в същото време показват европейска идентичност, лишена от емоционални конотации или епистемологична значимост за Аз-а.
      Този процес може да се разгледа и от друга гледна точка. Ориентирането към сегашното и бъдещето създават в по-голяма степен готовност за промяна, което се основава на потенциалните възможности за идентифициране. Възможните социални идентичности включват концептуализации на социалните категории и групи, на които индивида може да е бил член в миналото или може да стане член в бъдеще. Като добавка те още представят прогнози за това как съществуващите социални групови членства могат да се изменят във времето и мисли за това какви са били групите в миналото. Така възможните социални идентичности могат да се отнасят до потенциални групови членства (и минали, и бъдещи ), както и до настоящи групови членства и мисли за това как са били различни те в миналото и как могат да се развиват в бъдещето. Това дава знание за факта, че индивидите могат да фантазират не само за това какво може да се случи на настоящата група, към която те принадлежат, но и какво би могло да бъде, ако те се включат в друга група в бъдеще, както и какво би могло да бъде, ако са се включили в друга група в миналото.
      Базов елемент, който генерира инвариантни импулси в менталното поле на идентичността, е Аз-образът. Модификациите на Аз-образа са в основата и на възможните трансформации. Когато са концептуализирани като когнитивни репрезентации, възможните Аз-образи могат да се мислят като елементи на Аз-схема (self-schemata) - организирани познавателни структури, съществуващи в дълготрайната памет, включващи информация, отнасяща се до индивидуалната Аз-концепция и специално до онези черти, които индивидът приема като най-основни за неговия или нейния Аз, наречени черти на Аз-схема от Markus (1977). Индивидите имат хоризонт от възможни Аз-образи, които са им достъпни, а онези от тях, които в момента са доминиращи, са част от това, което се нарича работеща или актуална Аз-концепция, т.е. тази част от когнитивната Аз-система, която в момента е активирана. Казаното е сходно с Търнъровия модел на Аз-категоризиращата теория - self-categorization theory (Turner, 1984). Това е идеята, че елементи от Аз-а могат да бъдат концептуализирани като когнитивна схема (скица) и че такива когнитивни структури се различават по своята видимост, така че във всеки момент само "извадка", фрагмент да е видим и да е в предното поле на личностното и социално "внимание".
      Социално-когнитивните подходи към Аз-а понякога се критикуват като твърде индивидуалистични и нечувствителни към социално конструиране, но съществува определена връзка между Аз-концепцията и хоризонта от възможни социални идентичности. По-важното е обаче, че акцентирането върху разликата между възможни персонални, личностни Аз-образи и възможни социални идентичности зависи от социокултурния контекст, защото за разлика от възможните социални идентичности, които акцентират върху групови членства, възможните личностни Аз-образи представят индивидуалните перцепции, уникалните черти и атитюди. Релевантността на такова различаване със сигурност варира кроскултурално. Индивидуалистичните култури пораждат по-често акценти върху възможните личностни Аз-образи, а възможните социални идентичности стават по-важни в колективистични култури. Характерът на трансформацията на идентичността зависи от спецификата на съотнасянето на очакванията на индивидите като членове на групата и като самостоятелни личности. Правейки това различаване между възможни личностни Аз-образи и възможни социални идентичности, се стига до паралел с идеята на Ташфел за персоналните и социалните идентичности (Tajfel, 1984). Това е една силна идеализация, която е полезна за настоящата цел, защото подчертаването на персоналните приоритети предполага по-бързата смяна на идентичността. Идентичността може да се положи в плоскостта на общата ориентираност на културата - колективистична или индивидуалистична, с акценти на Аз-а или на колективните елементи. 
II. Преструктуриране на българската национална идентичност 
и променящият се образ на Македония
      Българската национална идентичност, сравнена по линията на времето с британската, може да се приеме като незавършена, по-скоро ориентирана към бъдещето, още повече че насочеността й към миналото я "среща" предимно с травматични събития - робство, национални катастрофи, предателства и т.н. Именно това създава много силно вътрешноструктурно напрежение, което поддържа във висока степен на готовност т.нар. антиципаторна идентичност на българина. Тя е в основата на обяснението за сравнително бързата му адаптация към значителни социално-исторически събития, която протича без силни амплитуди във вътрешен план. 
Ю
назад
 Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
 напред