HOME
ARCHIVES
MAPS
LINKS
CONTACT US
.
ГЛОБAЛИЗЪМ  И  РЕГИОНАЛИЗЪМ
ПЕТКО ГАНЧЕВ
ИНТЕГРАЦИЯТА НА БАЛКАНИТЕ В ЕПОХАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ - 
ПРЕДПОСТАВКА ЗА ИНТЕГРАЦИЯТА ИМ С ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
* * *
     Процесът на регионализация (като създаване на нови и по-плътни връзки в глобалната мрежа) е по същество процес на ново преструктуриране на глобалното пространство. “Ако погледнем в дълбочина предпоставките за съвременната интеграция, регионализация и глобализация не можем да не констатираме, че в края на ХIХ век и първата половина на ХХ век най-развитите страни, които са основни партньори помежду си са Англия и САЩ. Обаче в края на ХХ век светът вече разполага с две такива двойки: САЩ - Канада и Англия - Германия. Това са две двойки развити страни, които очертават два региона в глобалната мрежа. Въпреки своите военни и политически ангажименти към САЩ, Англия определено се интегрира икономически и търговски с Европейския съюз. “От седемте страни, главни партньори, сред които през 1998 г. е била Германия, пет са членки на ЕС. Двете останали са Швейцария /.../ и Русия. Независимо от голямата си значимост за САЩ Япония не става нейн водещ партньор. Затова пък тя придобива определяща значимост във външната търговия на държавите от източната част на Азиатско- Тихоокеанския регион : Австралия и Индонезия.”/10/
     Ако проследим външнотърговските връзки между страните от Азиатско-тихоокеанския регион не можем да не видим интензивен процес на икономическа интеграция и образуване на един нов мощен икономически и търговски център на света - АТИС. 28% от външната търговия на САЩ е с Япония, 17% с Китай, 20% на външната търговия на Япония е с Австралия и Индонезия и т.н.
     Особено интензивен е процесът на интеграция в Европейския съюз. Започвайки от 1948 г.(Хага) този процес непрекъснато се интензифицира и обхваща все по-широки пространства на континента. В това отношение, както сочат Оскар Лафонтен и Криста Мюлер, Европа е първообраз, модел за останалия свят./11/ . Както сочат данните, съгласно разчетите през 1994 г. на страните от Евросъюза се падаха 48,5% от външнотърговския оборот на Германия и 60,2% на Франция”./12/ Със своите 24-25% от “бруто световния продукт” Европейския съюз е мощен икономически фактор на световната икономика и силен гравитационен център за намиращите се в непосредствена близост до него страни, които са готови да интегрират своите по-слаби пространства с надежда да издигнат просперитета на своите народи. 
     Принципите, върху които се осъществява европейската регионална интеграция в рамките и институциите на ОССЕ, ЕС, ПАСЕ, НАТО , както и интеграцията на страните от НАФТА /САЩ, Канада, Мексико/, МЕРКОСУР /Латиноамериканските страни/, евентуалния Евразийски съюз на страните от постсъветското пространство, Китай със синоистката зона, АСЕАН /Азиатско-Тихоокеанския регион/ са: относителна регионална обособеност на пространството и наличие на ефективни транспортни и комуникационни връзки; повече или по-малко обща историческа съдба; обща култура, формирала във вековете единен културен модел, почти единна религия или съсъществуващи мирно през вековете две или повече религии. 
     Така балканските страни имат предимно общ славянски произход; славянски пласт, наложен над местните стари етноси - траки, гърци, илири и т.н.; обща историческа съдба от времената на Древен Рим, Византия, българските княжества и царства, Османската империя. Голяма част от тях изповядват източното православие и пишат на кирилица.
     Особено важно място в интеграцията на тези подрегиони в мащабите на целия Европейски континент имат изкристализиралите идеи за тяхната идентичност и техните общи интереси. Така ако погледнем историята на Западна и Централна Европа ще видим, че тези пространства периодично от времената на Римската империя са прорязвани от идеята за интеграция. Такава е идеята за “Свещената Римска империя” в различни варианти, просъществувала от VIII в и интегрирала в различни мащаби Европейския континент от времената на Карл Велики до ХVIII в. Следват проектите за Европа на Наполеон.; мегаломанската идея на Хитлер, за да се стигне до проекта за Европейската общност - Европейския съюз след Втората световна война, обединил държавите /5-9-12-15/ в името на свободата, демокрацията, общия пазар, свободното движение на стоки, капитали, информация и хора. (Новата редакция на общоевропейската идея се свързва с утвърждаване на Проекта за устойчиво развитие, който на Срещата на върха през 2002 г. ще бъде предложен като модел на общественото развитие на целия останал свят – б.а.).
  На фона на усилващите се интеграционни връзки от икономически, търговски, финансов, информационен, военен и културен характер между страните от Европейския съюз се наблюдават твърде анемични, на ниско равнище връзки на интеграция между страните от Балканския регион. Предприетите инициативи за Черноморската икономическа зона, Пакта за стабилност на Балканите и т.н. не бяха подкрепени пълноценно от ЕС и остават засега формални структури без особено икономическо съдържание и ефект.
     Повече от 55 години след Втората световна война, когато Западна Европа даде своя пример на растеж и благополучие чрез интеграция Балканските страни нямат пълноценни транспортни и комуникационни връзки по между си; няма свободно движение на хора; малките търговски обеми на стоки са утежнени от високи мита и тарифи; няма еквивалентен двустранен обмен на националните валути, а всичко става посредством долара или немската марка; културният обмен е почти замрял. /13/
     В отношенията между балканските страни тегне бремето от миналата история, когато в борбата за “жизнено пространство”, за разполагане в етнодемографските си граници и “великонационални” идеали те са прекроявали (в повечето случаи несправедливо) своите граници, търсейки някакъв измислен “баланс на равновесие”, изкуствено налаган от т.нар. “велики сили”.
     През десетте-дванадесет години на рушене на старите тоталитарни структури и трансформация на икономическата, политическата и правната система на редица от балканските страни, през които някои от тях преживяха тежки военни и етнически конфликти (бивша Югославия) и бяха на ръба на гражданска война (Албания, Македония), в настъпилия нов етап на глобализацията след 1989-1991 г. балканските страни изпаднаха и в тежка криза на идентичност.
     Факт е, че в епохата на глобализация все по-слаби и безсмислени стават импулсите на стария национализъм, свързан с физическото овладяване и господство над пространството. В това отношение изблиците на албанския национализъм на определени групи в Косово и в Македония е в пълен дисонанс с необходимостта на историята на народите от този регион на Европа. Анализът на историята и културата на всяка от балканските страни показва, че те носят в себе си освен чертите на националната си идентичност и общите черти на своята европейска идентичност, но заедно с това и специфичните, особени черти на своята балканска идентичност. /14/
     Днес спасението на балканските народи от тяхната изостаналост и изолираност е в търсенето на техния общобалкански идентитет, в съвместни инициативи за решаване проблемите на своя регион. Крайно време е балканските политици - без оглед на своите цветове и идеологически пристрастия да осъзнаят обективната логика на глобализацията , зад чиято идеологическа фасада стоят жестоките реалности на този свят, в който господстват сили и интереси, при това не на отделни малки държави, а на мощни групи и на междудържавни обединения, включително и на транснационални икономически, финансови и информационни компании.
     Това означава, че балканските политици трябва да надраснат дребните си лични интереси и да се издигнат до равнището на историческата необходимост да съхранят своите държави в настъпващата глобална епоха и да реализират действителните национални интереси на своите народи.
     В епохата на интензивна глобална интеграция на човечеството общобалканският национализъм не може да възражда на по-високо ниво стария етнически национализъм от отминаващата епоха. Новият балкански национализъм е възможен само като МОДЕРЕН НАЦИОНАЛИЗЪМ, при който се възраждат общите за балканските народи ценности и традиции и с интегрирани форми на икономическата и културна мощ се защитава пространството на балканските страни и се прониква заедно с това в другите пространства, вкл. и в това на Западна и на Централна Европа.
     Този национализъм не изисква политическа интеграция под формата на някаква федерация или конфедерация, защото не е насочен към затваряне и изолиране на балканските народи от общоевропейския интеграционен процес, но се свързва преди всички с координацията на усилията и коопериране на възможностите в икономическата, финансовата, транспортно-комуникационната, информационната и други сфери за по-пълноценно интегриране с Европейския съюз./15/
     Балканските народи имат не само общо географско-политическо пространство и обща историческа съдба. Те имат много общи ценности и традиции, общи черти на характера, общ манталитет и менталност. Изобщо онова, което ги обединява, е много повече от онова, по което се различават.
     Разбира се, не трябва да се забравя, че в установяването на една пълнокръвна система от отношения между балканските народи ще се намесват едни или други сили и интереси, но главното в геополитиката и следваните геостратегии на балканските народи ще зависи от ума, достойнството, волята и решимостта на балканските политици. дошло е време управляващите в балканските държави да се проникнат от мъдростта и ценностите на своите народи, от многовековния им опит да живеят заедно, без да ги противопоставят разликите в езика, етническия произход и религиозното съзнание. 
     Срастнали се във вековете в своето многоетносно и национално пространство, Балканите имат сродна и близка степен на икономическо развитие, на организация и управление на стопанския живот. Именно това е основата, върху която балканските народи могат да овладеят своята собствена съдба, с която вече повече от 120 години се разпореждат т. нар. “велики сили”.
     Затова, първо, на мястото на резервираността, враждите, завистта, амбициите за реванш и нанасяне на коварни удари при всяка възможност трябва да дойдат най-древните и най-трайните връзки между балканските народите - икономически и културни. Те ще станат основата и на цялостното социално и културно сътрудничество.
     Това означава, второ, че балканските правителства трябва да започнат интензивни контакти, които да открият пътя за изграждане на мощни общобалкански корпорации, на общобалкански банки, общобалкански компании за наземен, воден и въздушен транспорт и не на последно място - на общобалкански университети в столиците или други големи градове на отделните балкански държави. В подобни компании се вижда зримо реалният общобалкански интерес. А в университетите младите хора ще общуват помежду си и ще изграждат едно ново, достойно за тях и най-светлите и хуманни завети на дедите им бъдеще. Само така Балканите не просто ще разширят пространството на обединена Европа, но и ще усилят неговата икономическа и културна мощ и привлекателност за останалите народи.
* * *
   Всичко казано по-горе дава основание да бъдат предложени и някои конкретни стъпки в политиката на отношенията между България и Македония.
     Възможностите тук са огромни, защото ние имаме обща история и обща съдба. Основата на нашата духовна култура е обща: източното православие и общата ни писменост - кирилицата, близките ни официални езици. 
     По силата на различни причини и обстоятелства след Втората световна война България и Македония тръгват по самостоятелен исторически път на развитие. Очевидно е, че връщане назад през пласта от над петдесет години е невъзможно и в съответствие с реалностите и тенденциите на развитието на Европа и света, е безсмислено. В съответствие с тези реалности и тенденции България трябва да предложи на Македония примера на своя етнически модел - мирното съвместно съществуване на трите етнически общности - българи, турци цигани /роми/, както и на десетките други по-малки групи. Заедно с това да полага усилия в европейските и световните институции, (където тя е член и има авторитет за въздействие) да бъде решен справедливо конфликтът в Македония, предизвикан главно от външни сили. Това означава терористичните групи и формирования да прекратят своето съществуване като напълно се разоръжат, а косовските албанци, останали след 1999 г. в Македония, да се върнат обратно в Косово.
   Второ, въпреки икономическите трудности, които изпитват и двете страни, техните правителства трябва да предприемат реални стъпки за интегриране на икономическите възможности. Това изисква преди всичко да се осигурят средства и да се осъществи в кратък период от време транспортната жп връзка между София и Скопие.
   Трето, необходимо е да се създадат от двете страни на границата филиали на съвместни индустриални предприятия, където да се осъществи свободно движение на работна сила и специалисти между двете страни.
   Четвърто, да се осигури законово безмитен внос на стоки и продукти, собствено производство между двете страни, а също така и свободен транзитен пренос на стоки и продукти за трети страни (при спазване на нормите за санитарна и гражданска безопасност).
   Пето, крайно време е да се осъществи интеграция между някои големи български и македонски банки, което ще увеличи възможностите им за финансиране на по-значими икономически и други проекти.
   Шесто, необходимо е да се осигури свободно разпространение на вестници и списания в двете страни, издавани съответно в другата страна. Темата за България да звучи по-пълно и обективно в Македония и темата за Македония да звучи по-пълно и обективно в България. Освен история, ние имаме настояще и бъдеще. Необходимо е да се създадат постоянни бюра за информация към културните центрове на двете страни.
   Седмо, не на последно място, да се осигурят условия за свободно (без усложняващи процеса тарифи) за обучение на студенти и ученици в двете страни. Би могло да се помисли и за възможността в българските висши военни учебни заведения да постъпват за обучение и македонски младежи.
     По такъв начин, без да забравят миналото и общата си историческа съдба и страдания, народите на България и Македония ще решават проблемите на своето настояще и ще се подготвят и ще реализират успешно интегрирането си в обединена Европа….
Цитирана литература
  • 10. В.СОКОЛОВ, Контуры будущего мира: нации, регионы транснациональные общности, МЭМО кн.3/2001, с.5. Э
  • 11.O. LAFONTAINE, Christa Mueller, Keine Angst vor der Globalisierung. Wohlstand und Arbeit fuer alle, Bonn, Dietz, 1998,s. 85-107. Э
  • 12. Вж. В.СОКОЛОВ, цит. пр. с.5. Э
  • 13. Вж. П. ГАНЧЕВ и др. България в настъпващата глобална епоха, Варна, Варненски свободен университет “Черноризец Храбър”, 2000, с.77-78. Э
  • 14. Вж. П. ГАНЧЕВ, Националната и европейска идентичност на България, В: България - национална и европейска идентичност, Варна, Варненски свободен университет, с. 5-21. Э
  • 15. Вж. П. ГАНЧЕВ, Балканският национализъм - необходимост и перспективи в контекста на общоевропейската интеграция, в “Балканите и европейската интеграция”, С., 2001 г. с.54-59. Э
  •  
    назад
     Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
     напред