HOME
ARCHIVES
MAPS
LINKS
CONTACT US
.
ГЛОБAЛИЗЪМ  И  РЕГИОНАЛИЗЪМ
Проф. д.ф.н. ПЕТКО ГАНЧЕВ 
София 
Тел./факс: (+359 2) 
E-mail: 
ИНТЕГРАЦИЯТА НА БАЛКАНИТЕ В ЕПОХАТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ - ПРЕДПОСТАВКА ЗА ИНТЕГРАЦИЯТА ИМ С ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Balkans'21 - volume 1 / 2002
   Темата за евроинтеграцията на Балканите и конкретно за отношенията между България и Македония в този исторически момент (след терористичните акции на АНО и АОК в Македония и събитията от 11 Септември 2001 г., когато бяха взривени небостъргачите- близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк и сградата на Пентагона, както и последвалите действия на САЩ и най-близките им съюзници от НАТО през м. октомври 2001 г.) може и следва да се разглеждат в контекста на глобалните процеси и тенденции, на глобализацията. Свидетели сме (и в някаква степен – участници) , особено след 1989-1990 г. на/в интензивни процеси на интеграция и фрагментаризация, на глобализация и диференциация на човечеството. Планетата буквално е опасана от множество глобални мрежи от транспортен, икономически, финансов, иформационен, военен, политически и културен характер. По същество се създава едно все по-плътно глобално пространство, което не се подава на никакви ограничения от материалните фактори на цивилизацията. В това “пространство” протичат интензивни процеси на обмен между различните части и нива на цивилизацията. В този смисъл темпът, динамиката, времето на функционирането и развитието на цивилизацията се “ускорява”, което на свой ред води до уплътняване, “скъсяване” на пространството. Заедно с този процес на интеграция и глобализация, на изграждане на единното цяло на “тялото” на цивилизацията протича и противоположния процес на диференциация, на фрагментаризация, на преструктуриране на пространството на Земята. Това са естествените реакции и рефлекси на търсене на своята идентичност в една променена съвършенно нова среда на старите и нововъзникващи субекти на международните отношения. А без връщане назад към “корените”, към историята и към съпоставяне на традициите и ценностите на културата с тези на “другите” (и особено на съседите) не може да бъде постигната никоя идентичност. Наред с ядрата от предишните епохи в лицето на националните държави и малкото наднационални институции и организации възникват множество наднационални, транснационални и субнационални ядра, които се свързват с множество нишки от хоризонтален и вертикален характер, изграждайки кълбото на мрежата с различна плътност и различна устойчивост на отделните му части. 
   Наред с националните държави, тези нови ядра от “над”, “транс” и “субнационален” характер са главните субекти на интеграцията, на глобализацията. 
   На първо място, това са западните държави и родените от тяхната политика политически, икономически и военни образувания - МВФ, СБ, СТО /Световната търговска организация/, ОССЕ, ЕС, НАФТА, НАТО, а също така ОПЕК, АСЕАН, Ислямска конференция и т.н. Именно тези наднационални образувания, уплътняващи глобалната мрежа отнемат част от суверенитета на държавите и техните функции в междудържавното регулиране на техните отношения. Интегрирайки пространството и правейки го “по-широко” за всички държави или за държавите от съответните региони, за съответните производства или религии, те обаче съвсем не водят до отмирането на държавите, както продължават да твърдят различни неолиберални идеолози, настояващи по инерция за “по-малко държава”, а изискват радикална промяна на функциите на държавите и на тяхната роля. Определено тази функция трябва да бъде насочена към повишаване качеството на съответното пространство и към качествата на човека като главен субект на това пространство и равностойно интегриране в глобалните мрежи.
   Разбира се, при доминирането на съвременните принципи на изграждане и функциониране на международните отношения това ще бъде изключително трудно. Необходимо е да се изработят нови принципи, наложени не от силата и в съответствие с интересите на големите сили и най-вече на единствената суперсила сега - САЩ , а от цялата международна общност - в съответствие с интересите на всички държави и народи.
   Когато се говори за новите субекти на настъпващата глобална епоха, които структурират по нов начин глобалното пространство и включват неговите сили и енергии в световния исторически процес и за нарастване на материалното тяло и мощ на цивилизацията трябва преди всичко да се посочат транснационалните компании /ТНК/.
   В света понастоящем действуват над 60 хиляди транс или мултинационални корпорации. Водещи позиции в световната икономика имат най-мощните 350 ТНК, чиито доходи надминават 1/3 от общия брутен национален продукт на индустриалния свят. В 200 главни предприятия на ТНК са заети 18,8 млн. наемни работници. Само този факт говори колко високо ефективна е производствената мощ на тези ТНК. Не държавите, а именно тези мултинационални корпорации, всяка една от които държи по няколко процента от световното производство на определени продукти, са реалните икономически субекти в света. Така например, “Рено” държи 4% от световния автомобилен пазар. Френската Генерална електрическа компания, която между впрочем, както и “Рено” е държавна, държи повече от 4% от световното производство на електроенергия.
   Както сочи във в. “Монд” Игнасио Рамоне оборотът на “Дженерал Мотърс” е по-голям от БНП на Дания, този на “Форд” е по-голям от БНП на Южна Африка, а този на “Тойота” надвишава БНП на Норвегия. Може би “палмата на първенството” през последните години държи “Майкрософт” на Бил Гейтс, която компания се нарежда по бруто годишен продукт непосредствено след Испания. Колкото до България, по данни от 1997 г., тя е значително по-назад по БНП от такива ТНК като “Рено” и “Пежо”. Филиалите на ТНК са разпръснати по целия свят, опасвайки го със своите мрежи; разделението на труда е глобално. Светът все повече се превръща в една глобална кооперация. Икономическите връзки, които представляват движение на хора, детайли, продукти, инвестиции, информация, пронизват пространството на планетата и интегрират локализираните пространства с традиционни култури и производства с модерния и космополитизиран индустриален свят на развитите общества. 
   Както сочи В.Кузнецов /1/ , средно 85% от общия обем на продажбите представлява експорт. “Международната търговия на суровини почти напълно се намира под техния контрол. Те държат 90% от световната търговия на пшеница, на кафе, на царевица, дървен материал, тютюн и желязна руда; 85% на мед и боксити, 80% - на чай и олово; 75% на банани, естествен каучук и суров нефт. В продължение на последните две десетилетия ежегодно примерно половината от американския експорт се пада на американските и чуждестранните ТНК. Във Великобритания тази част достига 80%, в Сингапур - 90%. За да си представим характера на интеграцията, която се постига благодарение на ТНК, следва да отчетем, че по-голямата част от всички платежи, свързани с трансфера на най-новите технологии, се произвеждат вътре в ТНК Особено силно са интегрирани автомобилният, електротехническите, компютърните, химикофармацефтичните отрасли, а също така машиностроенето и сферата на финансовите услуги. На финансовите пазари ТНК се явяват мощна сила, която определя състоянието на най-важните операции. (Напр. техните съвкупни валутни резерви са неколкократно по-големи от резервите на всички централни банки на света взети заедно.”/2/)
   “Преместването на 1-2% от масата пари, намиращи се в частния сектор напълно е в състояние да измени взаимния паритет, на които и да са две национални валути. Често ТНК разглеждат обменните валутни операции в качеството на най-изгоден източник на своите печалби.”/3/ Примерът как валутният международен мегаспекулант Джордж Сорос спечели буквално за една нощ 1 млрд. долара от обменния курс на английския паунд и американския долар е христоматиен.
   Доминирането на ТНК на финансовите пазари води до радикална промяна на системата на преработващата информация и приемането на радикални решения. “В последното, а не въобще в количествения ръст на финансовите пазари, се и състои същността на процеса на глобализация. Формира се нов глобален механизъм за приемане на решения, с принципиално значително по-сложен поток на информация, която подлежи на преработка, с нов състав на участниците и със съвършенно ново разпределение на задълженията и отговорностите.” /4/
   Вече повече от две десетилетия след Бретън Ууд парите се откъснаха от материалните основи на реалната икономика и все повече функционират в един “виртуален свят” със собствено битие, премествайки огромни свои маси със скоростта на светлината от единия до другия край на света и пораждайки, където поискат техните собственици, напрежение в националните икономики или в цели региони. Достатъчно е да се посочи, че групировката на Джордж Сорос, която разполага със стотици милиарди свободни долари за финансови операции /спекулации/, предизвика валутно-финансова криза в Югоизточна Азия през м. август 1998 г., атакувайки хонконгският долар, което повлече кризата в Русия и в Латинска Америка.
   Наред с икономическите, политическите, финансови и военни мрежи, по които протичат не просто определени потоци от “вещен” и финансов характер и под формата на политически решения и управление на регионални и локални конфликти върху цялото пространство на Земята определено своята голяма роля за интегрирането на света и подчиняването на логиката на глобализацията, налагани в съвременния световен ред от Запад и главно от САЩ, играят средствата за информация и информационните магистрали, както и средствата за въздействие върху съзнанието, ценностите, нагласите, менталността и поведението на милиарди хора.
   Трудно може да се преоцени ролята и въздействието върху съзнанието и поведението на милиарди човеци върху планетата, които оказват такива “културопроизвеждащи” фабрики като “Холивуд” и такива “източници” на информация като CNN, BBC, Deutsche Welle, France Press, ИТАР-ТАСС. 
   Главни действащи субекти във “Войната в залива” (1991 г). срещу Ирак бяха не самите американски войници и иракски войници и офицери, а телекомпанията CNN, която предаваше като телевизионна игра как ракетите разрушават танкове, бункери и скривалища, където хората бяха като манекени. “Виртуалната война” се повтори и през 1999 г. в СР Югославия, където средствата за информационна манипулация и подменянето на варварството на реалната война с подбирани и монтирани кадри, целещи да внушат колко “жестоки” са сърбите и колко нещастни са албанците, от което следваше, че избиването на сърбите не е престъпление, а нещо “нормално от порядъка на възмездие” ./5/
   Наред с икономическата глобализация върви по същество процес на идеологическа, на духовна глобализация. Ако допреди едно - две десетилетия можеше да се говори за “мондиализация” на икономиките и за мултикултурализация, то днес пред реалностите на експанзията на западната (и то главно на американската) “масова култура” подобни разсъждения стават все по-слаби и неубедителни. Може само да се добави, че днес самите САЩ са разпъвани в дискусията между мултикултуралността на тази държава и нейната принадлежност към западноевропейската цивилизация. /6/
   В същото време, бидейки по същество еклектическа - симбиоза на различни културни традиции, влияния и епохи /западноевропейски, латиноамерикански, африкански и азиатски/ - американската “масова култура” сравнително лесно се интегрира както в глобализираното космополитично пространство на Западна Европа, така и в “локалните пространства”, в които все още доминират традиционните и национални култури, съхраняващи идентичността на обществата, които ги населяват. Както всяка обща форма на култура “масовата американска култура” е бедна на съдържание, тя не се обременява от традициите и ценностите на локалните култури на хилядолетни държави и цивилизации, а се свързва с елементарни представи за “добро” и “зло”, близки до биологичната природа възприятия и реакции на човека и затова най-бързо се възприема от младите поколения, неузрели и непостигнали мъдростта на националните култури.Тук се проявява по-скоро отродяване, безродство, безотговорност към традициите и бъдещето на собствения народ; нейната доминираща черта е възхвала на индивидуализма, на егоизма и егоцентризма, на агресивността и разрушението. Достатъчно е да се видят хилядите филми от конвейера на Холивудската филмова индустрия, за да се осъзнаят мащабите на примитивизма, на агресията и на разрушението. Арогантността, безпардонността, агресивността и неудържимия стремеж към хедонизъм на тази култура, според З. Бжежински - най-яростният апологет на американизма и имперската геополитика на САЩ, заплашва не само света, но и самите устои на САЩ. “И наистина, същинската уязвимост на Америка се дължи не на явните  предизвикателства на нейните конкуренти, а на заплахите на собствената й култура, което систематично отслабва, деморализира, разделя и обезсилва страната вътрешно и която наред с това примамва, развращава, отчуждава и революционизира външния свят.”/7/
   Към това е достатъчно да се добавят още два факта. Първият, по сведение на Лестър Търоу, Нобелов лауреат по икономика и съветник на президента Клинтън, всеки американец до 18 годишна възраст гледа най-малко 21 хиляди убийства по най-различен, по най-жесток начин./8/
   И вторият, САЩ сами отгледаха терористите в Близкия изток - Хамас и Хизбула, за да ги противопоставят на Ал Фатах на Ясер Арафат през 70-те години. Те сами отгледаха, въоръжиха и подкрепяха Осама бин Ладен в десетилетието на противостоене на Съветския съюз през периода 1979-1989 г. Нещо повече: сами финансираха изграждането на пещерния комплекс Тора Бора, станал известен в заключителния етап на операцията “Ответен удар”, чиято цел е унищожаването на бин Ладен и неговата организация “Ал Кайда”. 
    Както става днес ясно, бумерангът на тази “културна агресия” се връща спрямо онзи, който го е захвърлил в световното пространство, преследвайки своите геополитически интереси. Като държим сметка, че “3/4 от “картинките” показвани в света с видеокасети или в кинотеатрите са американски” /9/, можем само да се опитаме да си представим какви са пораженията на цивилизацията и какви са опасностите, които я очакват в близко бъдеще, докато светът се превръща в полигон за геополитическите експерименти на САЩ.
   Процесът на глобализация, на интеграция в едно цяло на световната система на човечеството не протича равномерно и с еднаква интензивност за всички страни и региони. Напротив, в единство с глобалните мрежи от икономически, финансов, търговски, политически, военен, транспортно-комуникационен, информационен и културен характер върви повече или по-малко интензивен процес на регионализация, на уплътняване връзките между няколко или повече страни от един регион или континент.
    Обикновено процесът на регионализация е свързан с уплътняване на връзките от икономически и друг характер между една най-развита в дадения регион държава - ядро с останалите (например САЩ с Канада и Мексико, Китай с цялата синоистка зона, Русия със страните от постсъветското пространство - ОНД , евентуално Евразийски съюз). Понякога това могат да бъдат две и повече по-развити държави, които с двустранните си връзки изграждат моста на цялата регионална конструкция – напр. Германия, Франция и Англия за ЕС; Бразилия и Аржентина за МЕРКОСУР. При АСЕАН положението е малко по-различно, защото тук се включват няколко икономически гиганти - САЩ, Япония, Китай, Австралия и т.н. -------------
  • 1.В.КУЗНЕЦОВ, Что такое глобализация?, МЭМО, 3/1998, с.16. Э
  • 2. Пак там, цит.пр. с.16. Э
  • 3. La mondialisation en debat: les logiques, les reseaux et les etats, les acteurs, les enjeux. /Sciences humanes/, X 17, hors serie, juin-juillett 1997, p.58. Э
  • 4. В.ЕВСТИГНЕЕВ, Финансовая глобализация - явление и методологический инструмент, МЭМО, кн.3/2001, с.75.Э
  • 5. Вж. М. ПЕШЕВА, Брод, “Магус”, С., 2000, специално първи раздел “Медиите и войната, с.21-92. Э
  • 6. Вж. С. ХЪНТИНГТЪН, Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред , С., Обсидиан, 1999, с.437 и сл.Э
  • 7. Вж. ЗБ. БЖЕЖИНСКИ, Големият провал, С., Народна култура, 1991. ; ЗБ. БЖЕЖИНСКИ, Извън контрол. Глобален безпорядък в навечерието на ХХI век, С., Обсидиан, 1994. Э
  • 8.Вж. Л. ТЪРОУ, Бъдещето на капитализма, С., 1999. Э
  • 9. A. VALLADAO, Le XXI siecle sera americain, Paris, 1993, p.55. Э
  • назад
     Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
     напред