HOME
ARCHIVES
MAPS
LINKS
CONTACT US
.
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ  –  АЛТЕРНАТИВИ  НА  ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА
Ст.н.с. д-р МИХАИЛ ИВАНОВ
София 
Тел./факс: (+359 2) 
E-mail: 
ЗА МАКЕДОНСКИТЕ ИДЕНТИЧНОСТИ

Balkans'21 - volume 1 / 2002

        Решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото "Борис Станков и ОМО "Илинден" срещу България" е ясен сигнал за българското държавно ръководство, че то ще бъде в губеща позиция, ако продължи да нарушава правата на тези наши съграждани, които се самоопределят като македонци, да манифестират своята идентичност като свободно се сдружават и се събират мирно.По това дело България беше осъдена за неколкократно нарушаване на правото на мирно събиране на гроба на Яне Сандански. В ход са още няколко такива дела, последното от които е за нарушаване на правото на свободно сдружаване на ОМО "Илинден-ПИРИН". (Конституционният съд със своето решение №1 от 29 февруари 2000 г. обяви партията ОМО "Илинден-ПИРИН" за противоконституционна.) Не е трудно да се прогнозира, че и това дело в Страсбург ще бъде загубено от България.
       Понастоящем в България живеят немалко - според някои оценки - около два милиона души с произход от трите дяла на Македония - Вардарския, на чиято територия днес е разположена Република Македония, Пиринския (в България) и Егейския (в Гърция), като преобладаващата част от тях имат съхранено силно изразено българско самосъзнание.  В същото време у нас живеят няколко хиляди души, които се самоопределят етнически като македонци, формирайки по този начин македонско малцинство в България. Според преброяването от 1992 г. става дума за 10803 души (1) , от които 3109 заявяват, че техният майчин език е македонският.(2) В официални публикации на Националния статистически институт тези данни не фигурират. Това, (обременено от псевдополитически съображения, уж в защита на "българските национални интереси") “щраусово” поведение пречи на воденето на обективен диалог.
       Съответните данни от последното преброяване, проведено през 2000 година, все още не са известни на обществеността (б. а.)
       Опитите за прикриване на обективната картина от компетентните български институции прави възможно широкото разпространение, включително и в специализираната литература на спекулативни твърдения, според които македонското малцинство в България наброява между 150 хиляди и 250 хиляди души. Така например в свое изследване, публикувано от Съвета на Европа, Мишел Фушер дава цифрата 200 хиляди (Foucher Michel, 1994). В енциклопедично издание на международната правозащитна организация Minority Rights Group International с предговор от Алън Филипс - първи вицепрезидент на Комитета на съветниците по приложение на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства към Комитета на министрите на Съвета на Европа, в статията за България може да се прочете, че основни езици в България са български, турски и македонски и че между главните малцинствени групи са и  македонците, чиито брой според авторите е 250 хиляди или 2.9% от общия брой на населението (Rady Martyn and Szajkowski Bogdan, 1998). Могат да се приведат и много други подобни примери.
       Що се отнася до езика, уместно е да се направи следната забележка:
       От една страна, в Република Македония се е утвърдила самостоятелна книжовна норма (макар и на обща с българската книжовна норма говорна основа), утвърдил се е като книжовен македонският език, който е различен от българският език. От друга страна, възникват въпроси, когато наши съграждани декларират, че техният майчин език е македонският. Защото по правило, когато някой от тях казва, че говори македонски, той всъщност говори съответният регионален говор, характерен за населеното място, в което живее или от където произхожда. В същото време в същия регион живеят много други хора (и те са мнозинството), които използват същия говор, но които заявяват, че са българи и че техният майчин език е българският. Ето защо е трудно да се говори за съществуването в България на македонско езиково малцинство.
       Ако увеличим географския мащаб върху целите Балкани, ще можем да наблюдаваме повече от една "македонски идентичности", които в някои случаи се припокриват, но в други случаи се манифестират като различни. Всъщност става дума за три вида идентичности:
- македонска политическа идентичност,
- македонска народностна (етническа) идентичност,
- македонска регионална идентичност.
       Една от причините за тази “множественост” на идентичностите може да се търси в историческия провал през ХХ век на проекта "Единна Македония".
       Нека разгледаме македонските идентичности поотделно:
    1. Македонска политическа идентичност. Зародила се е в края на ХІХ век сред дейците на македонското освободително движение във връзка с искането за изпълнение на Член 23 от Берлинския договор. Възгледът за самостоятелно политическо обособяване на Македония се налага като даващ единствено възможния път за нейното свободно развитие без при това да се накърнява целостта й. Конкретизиран преди всичко в искането за автономия - с различна мотивация (като етап за присъединяване към България или насочена към бъдеща самостоятелност) и в различен контекст (в рамките на Османската империя, на "велика източна федерация", на "балканска федерация", на "южнославянска федерация", под "егидата на Общността на народите), възгледът за политическа самостоятелност еволюира, и може да  се констатира, че между двете световни войни всички македонски направления, независимо от взаимното си противопоставяне, достигат до формулирането на  една и съща цел – независимост. (Вж. напр. Палешутски Костадин, 1992,  Добринов Дечо, 1993).
       В движението за политически самостоятелна и единна Македония могат да се открият корените на идеята за македонската нация като политическа (гражданска) нация, която се консолидира и мобилизира от стремежа към неделимост и самостоятелност. При това трябва да се подчертае, че в този процес в продължение на дълги години няма припокриване между политическата и етническата идентичност. Точно обратното, както бащите на македонското революционно движение, така и дейците от по-късно време по правило се самоопределят като българи по народност (виж например: Георгиевски Љубчо, 1994). Екстремален пример е Иван Михайлов, в чиято книга "Македония: Швейцария на Балканите" възгледът за единна, политически независима, мултиетнична и като следствие от това - кантонизирана Македония, намира своя завършен вид (Михайлов Иван, 1945).
       Намиращата се на другия полюс ВМРО (обединена), създадена през 1925 г. под силното влияние на  Коминтерна, наред с формулирането на основната си цел - "независима Македония в Балканска федерация", подчертава в своите учредителни документи, че славяните в Македония са българи, а под "македонски народ" трябва да се разбира съвкупността на всички националности, населяващи Македония, в този смисъл се употребява и терминът "македонци" (Добринов Дечо, 1993, Георгиевски Љубчо, 1994)
       Кулминационни моменти в утвърждаването на македонската политическа идентичност са свикването на 2 август 1944 г. в манастира "Свети Прохор Пчински" на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), което приема документи, имащи характер на учредителни за македонската държава като федеративна единица на Югославия (Мичев Добрин, 1994, Киселиновски Стоjан - главен уредник, 2000) и в днешно време - проведеният на 8 септември 1991 г. референдум, в който 91% от гласувалите се произнасят за суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Република Македония (Недева Иванка, 1994). 
     2. Македонска етническа идентичност. Тя се развива наред с македонската политическа идентичност, но със значително отместена във времето степен на интензивност. Факторите, които обуславят протичането на този процес, изискват специално систематизиране и анализ. Тук фрагментарно могат да бъдат споменати  идеите на Стоян Новакович и основаното от него през 1886 г. в Истанбул "Дружество на сърбо-македонците" (Цамбазовски Кл., 1965), както и противоречивата дейност на  Кръсте Мисирков - автор на "За македонските работи" (Трайков Веселин, 1998). 
       Силно влияние за стимулиране на етнотрансформационния процес от българска към македонска етническа идентичност оказва дейността на Коминтерна и на комунистическите партии в региона, между които се откроява приносът на Българската комунистическа партия през 30-те, 40-те и първата половина на 50-те години на миналия век (Мичев Добрин, 1994). Така или иначе днес може да се констатира, че македонската етническа идентичност се е наложила сред населението на Република Македония, както и сред част от населението на Албания и Гърция.
    3. Македонска регионална идентичност. Интересна е ситуацията в гръцката част на Македония - в Егейска Македония.
       Тази територия преживява през ХХ век големи миграционни процеси по време на войните - по силата на споразумения за размяна на населенията с Турция и България и в резултат на гражданската война след Втората световна война. Днес Гърция е изправена пред предизвикателството да преодолее традицията в своята досегашна национална политика и да признае факта на съществуването на етнически малцинства на своя територия. В Егейска Македония се е утвърдила, включително и с механизмите на държавната пропаганда, силна македонска регионална идентичност. В Солун (Тесалоники) името "Македония" се среща на всяка крачка. Звездата на Виргина - символ на древното македонско царство, е на автобусните билети и на гърба на монетите. В гръцкото правителство има специален министър на Тракия и Македония.
       Вариант на македонска регионална идентичност може да се наблюдава и сред онази многобройната част от населението в България, която е свързана чрез своя произход с Македония. Тя може да бъде илюстрирана например с фразите: "българи, но от Македония" или "българи с македонски корен".
       Нека накрая на това изложение отново да насочим вниманието към Република Македония, чието общество понастоящем преживява дълбока криза. Тя може да се характеризира като сблъсък между два етнонационализма - македонския и албанския.
       Наслагването на македонската етническа идентичност с македонската политическа идентичност породи в Република Македония (по-рано - Социалистическа република Македония в рамките на Социалистическа федеративна република Югославия) македонски етнонационализъм, насочен към обединение на трите дяла на Македония, а в рамките на републиката - към доминиране над останалите народности. Израз на този етнонационализъм беше включването през 1991 г. в преамбюла на македонската конституция, на текста, че "Македония е конституирана като национална държава на македонския народ, в която се осигурява цялостно гражданско равноправие и трайно съжителство на македонския народ с албанците, турците, власите, ромите и другите националности, които живеят в Република Македония" (Устав на Република Македония, 1991).
    Големият въпрос е дали сблъсъкът на македонския етнонационализъм с жизнения и експанзионистичен албански етнонационализъм ще доведе до пълна фрагментация на две отделни национални общности, т.е. до двунационална държава и като следствие от това - до разпадането на тази държава или - на основата на принципите на гражданското общество и на мултиетничния плурализъм кризата ще се преодолее и ще се премине към консолидиране на една обща национална общност (в смисъл на политическа или, което е все едно - на гражданска нация).
    Вторият път би бил в хармонично съответствие с европейския интеграционен процес и е предпоставка за участието на Република Македония в него. 
От друга страна, европейският и гражданският контекст отстранява опасността от противопоставянето между македонската политическа идентичност и българската политическа идентичност, защото:
    Първо. В рамките на българската държава утвърждаването на гражданското общество - на българската нация като гражданска (политическа) нация намалява конфронтационния потенциал на едно по същество етническо противопоставяне, породено от факта на съществуването на македонско малцинство в България. 
    Второ. Що се отнася до отношенията между двете държави - Република Македония и Република България, общият им стремеж да се интегрират в европейските структури отстранява опасността ст двустранно напрежение, защото в обединена Европа границите загубват своята материалност - стават символични, а това обезмисля всякакви експанзионистични етнонационалистически стремежи.
       Израз на точно това разбиране беше подписаната на 22 февруари 1999 г. декларация между министър- председателите на двете страни.
--------------
1. Цифрата 10803 е съобщена през 1993 г. неофициално на автора от представител на Централната комисия по преброяването в качеството му на съветник на президента Желев и чрез негови публикации става достояние на обществеността. (б. а.) обратно
2. Цифрата 3109 за тези, които заявиха през 1992 г., че техният майчин език е македонският, стана напоследък известна от изявления на наши дипломати (ECRI, 2000). обратно
    ЛИТЕРАТУРА
  • Георгиевски Љубчо. Коj со коѓо ќе се помирува. Скопje, 1994.
  • Добринов Дечо. ВМРО (обединена). Университетско издателство "Св Климент Охридски", София, 1993.
  • Киселиновски Стоjан (главен уредник). Македонски историски речник. Скопje, 2000.
  • Михайлов Иван. Македония: Швейцария на Балканите. Published by the Macedonian Tribune, Indianapolis, 1945. 
  • Мичев Добрин. Македонският въпрос и българо-югославските отношения (9 септември 1944 - 1949). Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 1994.
  • Недева Иванка. Проблемът Македония. Фондация "Свободна инициатива", София, 1994.
  • Палешутски Костадин. Генезис и развитие на идеята за автономия на Македония. В: Аспекти на етнокултурната ситуация в България и на Балканите. Съставител: В. Русанов, Център за изследване на демокрацията и Фондация "Фридрих Науман", София, 1992.
  • Цамбазовски Кл. Стоjaн Новаковиќ и македонизам. - Историjски насопис, кн. ХІV-ХV. Скопje, 1965. 
  • Трайков Веселин. Кръсте Мисирков - една объркана личност (1874-1926). Македонски научен институт, София, 1998.
  • Устав на Република Македониja. НИП "Магазин 21", Скопje, 1991. 
  • ECRI (European Commission against Racism and Intolerance). Second Report on Bulgaria (Adopted on 18 June 1999). Appendix: Observations Provided by the Authorities of the Republic of Bulgaria Concerning ECRI'S Report on Bulgaria. Council of Europe, Strasbourg, 2000.
  • Foucher Michel. Minorities in central and eastern Europe. Council of Europe Press, Strasbourg, 1994.
  • Rady Martyn and Bogdan Szajkowski. Bulgaria. In: World Directory of Minorities. Edited by Minority Rights Group, MRG, 1998. 
  • назад
     Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
     напред