HOME
ARCHIVES
MAPS
LINKS
CONTACT US
.
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ  –  АЛТЕРНАТИВИ  НА  ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА
Ст.н.с. д-р АННА МАНТАРОВА
Институт по социология 
при БАН - София 
Тел./факс: (+359 2) 980-90-86
E-mail: 
Eтнически аспекти на престъпността 
в България и Македония 

Balkans'21 - volume 1 / 2002

       За България и Македония поддържането на стабилни конструктивни и толерантни междуетнически отношения е особено важно. То е не само задължително условиe за интегриране в Европейския съюз. Опитът на Македония от последната година показа, че това е необходимост с екзистенциално значение и за самите държави. Безспорно е, че междуетническите отношения са зависими от действието на цял комплекс фактори, основаващи се както в по-далечното или близко минало, така и в съвременността. Компонент от този детерминиращ комплекс фактори е и престъпността. Етнизацията на някои неини форми носи несъмнен потенциал за въздействие върху междуетническите отношения. 
        Разгледани в конкретен план обществата в България и Македония показват значителни различия – те се отличават по етническа конфигурация, по характеристики и социално положение на съставящите ги етнически групи, по криминогенна обстановка, по етнизация на отделни форми на престъпност и съответно по значението й за състоянието на междуетническите отношения. Общото и в двата случая е, че анализът на престъпността, фокусиран върху неините етнически аспекти, показва наличие на потенциал за генериране на етнически напрежения и конфликти.
        Изследването на етническите аспекти на престъпността и тяхното отражение върху междуетническите отношения откроява редица важни въпроси: Какво отражение дава днешната криминогенна ситуация върху междуетническите отношения? Какво може да се очаква в перспектива – каква промяна в междуетническите отношения би могла да настъпи при едно или друго развитие на криминогенната обстановка? Какво е общото и различното във взаимовръзката престъпност – междуетнически отношения в България и Македония? Какво сътрудничество между двете страни може да има позитивен ефект и косвено да даде благоприятно отражение върху процеса на евроинтеграция?
1. Етническата конфигурация в България и Македония
        България и Македония са етнически нееднородни общества. Разнообразни исторически, географски, културни и демографски фактори определят днешния им етнически състав. За отбелязвяне е, че конфигурацията в двете страни е доста различна. Това се отнася както до представените етноси, така и до техните относителните дялове.
Преброяването от месец март 2001 година дава картината за България:
Фигура1
Етнически състав на населението в България
А – Етнически българи – 85,5%  Б – Български турци – 9,3% В – Български роми – 4,6% Г – Други – 0,6%

        Към представените цифри могат да се изкажат някои съображения. При преброяването етническата принадлежност се фиксира според това как се е самоопределило съответното лице. Може да се допусне, че част от ромите са се самоопределили като българи, което означава, че реалният относителен дял и съответно абсолютен брой на ромското население е по-голям. Някои експерти го определят на 600 хиляди. 
        Еднозначна и неоспорима е обаче тенденцията в динамиката на числеността на етническите групи. От предишното преброяване досега ромите и като абсолютен брой, и като относителен дял нарастват. През този период единствено те са се увеличили с 53 хиляди души. В същото време българите са намалели с 610 хиляди, а турците – с 42 хиляди.
        Доста по-различна е картината в Македония (Малеска, 2001, 44.)

Фигура2
Етнически състав на населението в Македония
А – Македонци – 66,5%   Б – Албанци – 23%   В – Турци – 6,5%   Г – Други – 4%
        Тенденцията, която се откроява много ярко в Македония, е на устойчиво прогресивно нарастване на албанското население. Две са причините за това. Първо: две мащабни миграционни вълни на албанци от Косово в началото и края на 90-те години на ХХ век. Второ: изключително високата за Европа раждаемост сред албанската етническа група. 
        Погледът към етническата конфигурация в България и Македония и нейната динамика, особено на фона на конкретните социално-икономически и културни условия, дава основание да се очаква, че и в двете общества междуетническите отношения ще са деликатна материя от особена, дори нарастваща важност. 
        Сравнението между етническата структура в България и Македония насочва към паралел между българската и турска и съответно македонската и албанска етнически групи. Но от гледна точка на етнизацията на престъпността и отражението й върху отношенията между етносите, тези общости не са сравними. 
        Проблемна в България е масовата криминална престъпност на ромите. В Македония от особено значение е албанската организирана престъпност. Тук не се твърди, че криминалната активност на ромите в Македония е ниска. Но като цяло там престъпността е доста по-малка, отколкото в България и очевидно не е такъв силен дразнител. Международно сравнително изследване на жертвите от престъпления показва, че в Македония квартирните кражби с взлом са два пъти по-рядко, опитите за кражба с взлом – четири пъти, грабежите – три пъти (Чачева, 1998:71-78). 
    Сравнимата като относителни дялове с албанците в Македония турска етническа група в България е с най-ниска криминална активност. С единични изключения българските турци не са свързани със структури на организираната престъпност – нито българска, нито чужда, в т.ч. и турска (въпреки нейната развитост и трансгранично действие, включително и на наша територия). 
    От гледна точка на етнизацията на престъпността и на влиянието й върху междуетническите отношения, интерес представлява ромският и албански етнос и отношенията им с основното население. Взети сами по себе си тези етнически групи са твърде различни. Те се отличават съществено по социално и икономическо положение, участие в социалния живот, национално съзнание, битова и организационна култура и т.н. Но именно това са групите, с които има, макар и различни по интензивност и мащаби напрежения, детерминирани или зависими от криминална активност. 
2. Криминогенната ситуация и междуетническите отношения
        Вън от съмнение е, че детерминацията на междуетническите отношения е комплексна и сложна. Изследователската задача е да се идентифицират отделните фактори и да се анализира тяхното ефективно действие и потенциал. Както вече бе казано, тук ще бъдат разгледани някои аспекти на влиянието на престъпността върху отношенията между различните етноси в обществото. В България и Македония това влияние е с различна сила и в различна форма. Криминогенната ситуация в двете страни се различава значително по редица параметри, но съществено общото е, че анализът на престъпността и най-вече на етническите й аспекти, показва, че в нея се съдържа потенциал за генериране и поддържане на междуетнически напрежения и конфликти.
3. Обстановката в България
        До края на 80-те години България е една от страните с най-ниска престъпност в Европа. От началото на 90-те години обаче ситуацията драстично се променя. Макар смяната на методиката на регистрация на престъпността през 1991 г. да води до известно повишаване на числата и да не позволява да се правят точни сравнения, мнението на експертите е, че реалният ръст на престъпността е повече от три и половина пъти (България 1995, 1995:82). Нов значителен скок с почти 25% се отбелязва през 1997 г., когато регистрираните престъпления достигат 2872 на 100 000 души. Реалната картина на престъпността се допълва и от скритата престъпност, която по различни причини не достига до регистрация от полицейските органи, но също е твърде висока (Престъпността в Република България през 1996, 1997:5; Общественото мнение 1998, 1999:47). С особено високи темпове нарастват престъпленията срещу личната собственост и това допринася за високата чувствителност на обществото към проблема. Устойчиво (около 80% от населението) определя престъпността като много тежък проблем в съвременното българско общество (Данните са от ежегодни представителни национални изследвания “Рискове на трансформацията”, провеждани от екип на секция “Глобално и регионално развитие” на Института по социология при БАН под ръководството на проф. дфн Н. Генов). 
 Ю
 
назад
 Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
 напред