|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
|
3. Идентификация и самоидентификация на българските цигани / 4. Адаптацията на ромите към предизвикателствата на пазарната икономика: стратегии за оцеляване/ 5. Конфликтогенни “зони и траектории”/ 6. Етнофобиите – реални и мними/ Резюме Елементарна е установката, че потенциалният етнически конфликт, в която една от страните биха могли да бъдат и българските цигани, е изключен. Вярно е друго: през средата на 90-те години на миналото столетие аналогичен конфликт изглеждаше по-скоро социален, отколкото етнически, доколкото тогава проблемите бяха главно икономически. Те бяха предизвикани предимно от абдикацията на държавата спрямо отговорността й по отношение битието на всички наемни работници, в т.ч. и на ромите. Тогава именно пламнаха първите “цигански бунтове” [1]. Първият етнически конфликт между роми и други български граждани (по същество локален) избухва на 14 юни 1990 г. в пловдивския квартал “Столипиново” [2]. Напоследък колизиите придобиват, обаче все по-убедителен, включително и национален етнически характер. И заслужават специален научен анализ. А. Това витално и колоритно до импозантност население [3] в англоезичните страни е известно като “джипсита” [4]. Франкофоните го наричат “житани” [5]. Славяноезичните народи го назовават “цигани” [6]. Отчитайки геноцида над него по време на нацизма и дискриминацията му по цял свят, специална комисия към ООН въведе “обобщен и недискриминиращ” термин – роми [7]. В условията на етническа демократизация у нас така се самоназова и първата циганска партия – “Рома” (с председател Мануш Романов). Прецедентът е толкова съблазняващ и заразяващ, че само за няколко години в страната се учредиха десетки ромски етноцентристки формации, като напр. Обединен ромски съюз [8], Федерация на ромските общности, Конфедерация на ромите в България и др. Политическата “еманация” достига дотам, че ромското пространство се парцелира включително на “ляво” и “дясно”. Учредена бе напр. самоидентифицираща се като “лявоцентристка” циганска партия – “Евророма”. И същевременно се появи и нейна дясна алтернатива, накичила се с названието “Свободна България” [9]. (Партиите не се изчерпват с изброените – б. а.) Б. Впечатляващо е обстоятелството, че в България се наблюдава истински “бум” на ромски печатни, и в частност на периодични издания. Между месеците май 1999 и април 2000 г. в страната излизат седем цигански печатни органа – “Andral –Отвътре”, “Джипси Рай”, “Дром дромендар”, “Житан”, “Заедно”, “Права на ромите във ФОКУС”, “Обектив” [10]. Любопитното е, че в същия наблюдаван период излизат само две издания на българските турци (“Права и свободи” и “Kaynak”); три арменски; 2 еврейски; 2 влашки и аромънски ; 1 македонско и две руски издания [11]. Справката дава основание за хипотезата, че ромските издания са изрично инициирани от задгранични институции. Република България е “композирана” от три основни етнически общности – етнически българи, български турци и български цигани (роми). Делът на останалите групи е практически незначителен. Според последното преброяване на населението и жилищния фонд етническата структура на България е както следва: българи – 83,6; турци – 9,5; роми – 4,6; други – 1,5; не са се самоопределили – 0,8 процента.[12] Впечатляващо е обстоятелството, че през последното десетилетие е нараснал абсолютният брой и относителният дял само и единствено на българските цигани (роми).
(по години и в относителен дял спрямо цялото население) [13]
Високата
фертилност (раждаемост) на ромското население не е нова тенденция. В края
на 70-те години тя е приблизително със същото равнище. Резултатите от проведено
през 1980 г. представително емпирично изследване са категорични: “По брой
на децата в семейството изследваните лица се разпределят, както следва:
”Най-голям относителен дял имат циганските семейства с по 3 деца – 26,8%;
следвани от семействата с по две деца – 23,8%; с по 4 деца – 13%; с по
едно дете – 11,5%; с по пет деца – 6,8%. Семействата с повече от шест деца
са около 3-4%”. [14]
спрямо съвкупното ромско население в страната
При последното преброяване на населението и жилищния фонд (към 01.03. 2001 г.) националната статистика не се ангажира с процентни разпределения, но представя [17] данни от резултатите от преброяването като абсолютни величини, които носят достатъчна допълнителна информация.
Проблемът е изключително труден. И особено актуален. По инерция изследователите продължават да ги диференцират главно по “производствен” признак – калайджии, копанари, ковачи, “мечкари”, кирпикчии, и пр.[19] (Изброяват се близо 40 разновидности). Фактически действителната им диференциация следва да бъде определена спрямо основните “оси” на тяхната самоидентификация – българеещи се, турчеещи се и “циганеещи” се роми. Изчерпателни емпирични изследвания в тази насока не са осъществявани. Според представително изследване 46 на сто от ромите се турчеят [20]. Хипотезата е, че останалите роми или се “българеят”, или се “циганеят”. Тя не може да бъде емпирично доказана, доколкото българската статистика не предлага надеждна методика за етническа самоидентификация. Пазарната икономика изправи мнозина (голяма част между които вече бивши) наемни работници пред сложни обстоятелства за препитание. Ромите се оказаха изключително адаптивни и намериха варианти за обективиране на няколко групи бизнес – легален, полулегален и нелегален. Те бяха между първите, които се включиха в икономиката, окачествявана като “сенчеста” (сива”) и “черна”. Включени наблюдения, съдържателен анализ на периодичния печат и на електронните медии, както и др. методи, включително и експертни оценки могат да послужат като снова на опит за систематизация на основните упражнявани от тях дейности. I. Легални и полулегални дейности1. Наемни работници в отделите “Чистота” Тук работят все още несъкратените в условията на приватизация роми. Те обаче изразяват силна неудоволетвореност от новите си работодатели. При включено наблюдение на работещите в частната фирма “ВОЛФ” (София) бе констатирано:2. Почистване на жилищни входове (дейности, включващи се по същество в т.нар. “сива икономика”, доколкото и защото се осъществяват чрез “договори”, при които данъчни отчисления не съществуват; 3. Възстановяване на някои традиционни за тях занаяти: калайджийство, копанарство, кошничарство, ковачество [21]; 4. Събиране на билки, гъби, охлюви за нуждите на проспериращи фирми [22]; 5.
Нерегламентирани
форми на “тротоарна” търговия. Амбулантните търговци в тази сфера развиват
дейност в областта на т. нар.”сенчеста икономика”. Цели тълпи между тях
заливат пазари, ж. п. гари, автогари, площади, подлези, тротоари. От тяхната
активност данъчни постъпления, естествено не се получават… (Този тип криминално
поведение е всъщност типично за голяма част от българските търговци – независимо
от етническата им принадлежност.);
6.
Получаване
на социални помощи
II. Нелегални дейности7. Кражби - обикновено “кокошкарски”; но не само. Защото често са и не просто индивидуално, но и социално вредни и опасни. Ромите при условията на демокрация “приватизират” черни и особено цветни метали, при това – дори с рискове за живота на извършителите им – напр. режейки телефонопроводи, електропроводи, др. съоръжения от комуникационните мрежи на страната [23]. В този си стремеж те често оскверняват включително и сакрални символи – паметници на български възрожденци, надгробни плочи и пр. Възникна и нова прослойка: на мястото на някогашните “конекрадци” се появяват “автоджамбази”. Крадат, “разфасоват” коли, продават на дъмпингови цени най-широка гама от авточасти “втора употреба” [24]; 8. Просия. В условията на пазарна икономика тя се превърна в средство за поминък на широки, съвсем не само ромски среди. Включено наблюдение констатира обаче специфична особеност: ромите използват дивиантни форми на изнудване. Спекулират чрез демонстрация на пеленачета и невръстни деца, често антиздравословно упойвани с транквиланти и др. вредни за здравето им медикаменти. Най-жестокото в тези случаи е, обаче, че този тип “манипулации” се организират от неидентифицирани от властите мафиозни групировки, които най-арогантно прибират “парсата”. 9.
Клошарство (в няколко разновидности – от ровене в кварталните кофи
за боклук до “обработване” на градските сметища). Характерни са и уродливите
форми на боклуджийство. В условията на безработица и пазарна икономика
ромите “колекционират” всякакви амортизирани предмети за битова употреба,
изхвърлени в кофите за смет – стари дрехи и обувки, повредени домакински
уреди, и – за съжаление: включително и хранителни отпадъци.
10.
Проституция. Явлението не е патентовано от представители на ромската
общност. Включени наблюдения , проведени съответно на Дунав мост (Русе),
пристанищата Варна и Бургас, както и на околовръстния път – София и Гара
София, обаче установяват, че поне 75 процента от проституиращият контингент
е от ромски произход.
а) около 30 на сто от проституиращите циганки са непълнолетни и дори малолетни;Допълнителен е проблемът, че този тип “бизнес” не се отчита пред данъчните власти (б.а.); 11. Наркопласьорство и наркомании. Търговията с дрога не е изобретена от българските роми. Печалното е, че бездомните ромчета намират упование именно в смятаните за “леки” форми на наркомания.”Вдишането на ацетонови лепила” е превърнато в основна форма за екзистенциално самоутвърждаване на огромна част от ромските “тинейджери”, обитаващи гари, подлези, площади. Специалистите диагностицират явлението като “зарибяване” [26]. И прогнозират драматични, включително и летални изходи… 12. Нерегламентиран (нелегален) хазарт. Реализира се в безбройни разновидности. Безинтересен е от изследователска гледна точка, доколкото възпроизвежда задгранични и отечествени образци. 13. “Самофинансиране” чрез продажби на “невести”. “Бизнесът” има прастара история и се осъществяваше включително и в условията на тоталитаризма (напр. на тържището в гр. Димитровград). В условията на демокрация, обаче той придобива измерения, за които подходящо е прилагателното “грандиозни”. Защото наследниците на някогашните простовати и дори добронамерени посредници са се превърнали вече в самошколовани и безапелационни “дилъри”, обявили, (макар и съдебно нерегистрирани) “борси” за покупко-продажба на цигански “невести”… 14. Специфично “донорство”: чрез продажба на кръв. Става дума за съвършено нов и нетрадиционен “бизнес”, възникнал в условията на пазарна икономика и демокрация. Наблюдатели алармират: Поради липса на достатъчно кръв включително и в “Пирогов”, близки на пострадали приемат “донорството” на “дежурящи” цигани – срещу подобаващо възнаграждение. Цените “варират” съобразно пазарната икономика [27].; 15. Шоубизнес (чрез атракции с използването на диви животни – мечки, маймуни, влечуги и пр.); 16. “Гадателски услуги” [28]: истински “бум” в условията на пазарна икономика преживява “гледането” на ръка, на кафе, на карти и пр.[29] (Впечатляващото е, че подобни “услуги” предлагат и всякакви други, включително и официално регистрирани сдружения, в това число и национални печатни и електронни медии. Което, прочее, илюстрира, че “циганизацията” обхваща все по-широки и не-само ромски среди [30] – б. а); 17.
Нелегална емиграция (преди Шенгеската забрана главно към Гърция и Кипър;
след падането й – предимно към Норвегия).
1. Медиите в оня период отразяват събитията със заглавия като: “Социален
взрив зрее сред ромите в Лом”; “Един от ромите в Лом се самозапали”, “Ромите
в Лом излъгани за помощите”, “Циганите започнаха протести в Ямбол” (в.
“Дума”, 03.06.1998;17.06. 1998); “Полицаи смляха 30 роми…” (в. “24 часа”);
“Сблъсъците между полицаи и цигани придобиват етнически характер и са опасни”
(в. “Континент”, 1993 г.); “Столипиново - …на границата на социалното напрежение”
(в. “Антени”, 14 юли 1993) и пр. Э
Ю
|
|
|
|
|
