HOME
ARCHIVES
MAPS
LINKS
CONTACT US
.
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ  –  АЛТЕРНАТИВИ  НА  ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА
Елисавета Игнатова
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА В УСЛОВИЯ НА СОЦИЕТАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ: 
БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ В НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК
Продължаващото преструктуриране на икономиката, загубата на традиционни пазари, закриването на губещи предприятия, производството на трудно продаваема продукция с голям разход на суровини и енергия се отразяват особено силно върху дела на индустриалната работна сила сред заетите (Economic Survey of Europe, 2001: 247).
Фигура 3
Заетост в промишлеността в източноевропейски страни през 1999 г. спрямо 1989 г.
(1989 г. = 100)
Рисковете на обедняването и безработицата са типични за трансформиращите се общества. Източник на безработица станаха както промишлеността, така и селското стопанство. Най-силно засегнати от този социален риск са държавите, наследници на бивша Югославия (Еconomic Survey of Europe, 2001: 248):
Таблица 1
Регистрирани безработни в източноевропейски страни през 2000 г.
(дял от трудоспособното население)
страна
Албания
 Босна и Херцеговина
 България
 Хърватска
 Чехия
 Унгария
 Полша
 Румъния
 Словакия
 Словения
 Македония
 Югославия
   %
16.9
39.4
17.9
22.6
  8.8
  8.9
15.0
10.5
17.9
12.0
44.9
26.6
Преходът от централно планирана към пазарна икономика е белязан в България с висока безработица, Картината в това отношение в  Македония е още по-критична, понеже страната има най-високата в Източна Европа безработица. Тя е резултат от редица фактори (Eftimoski, 2000):
  • През приеманата за базова за сравнение 1989 г. в страната вече е имало 17% безработни.
  • Още преди настъпването на промените стремежът към намаляване на безработицата е довел до прекомерна заетост (макар и нископлатена) в административния сектор. Това от своя страна е причина за големи съкращения в този сектор след промените.
  • Няма реално предлагане на свободни работни места.

  • Ниска мобилност сред трудовоактивното население.
    Много млади и образовани хора не са започвали работа и очакват първото си назначение. Данните свидетелстват за липса на възможности и перспективи за намиране на работа: 55,4% от безработните са без работа повече от четири години, други 12,2% - повече от три години (Anketa za rabotna sila, 1998).
    В тази изключително тежка ситуация освен пасивните мерки за смекчаване и справяне с ефектите от риска безработица, македонското правителство предлага също активни мерки и целеви субсидии. Активните мерки на пазара на труда включват съдействие за създаване на заетост чрез информационни и консултантски услуги. Най-важната институция в тази дейност е Бюрото по труда с неговите регионални подразделения. Изграждането на действаща информационна система е задължителна предпоставка за ефективността на управлението на трудовия пазар. Реализират се програми за квалификация и преквалификация, целящи регулиране и пренасочване на трудовия потенциал съобразно потребностите на пазара. Чрез дейността на Агенцията за развитие на малкия и среден бизнес с регионални центрове в страната се създават конкретни работни места. Освен консултантски услуги, Агенцията предоставя и ограничени заеми. Македонското правителство пряко субсидира заплатите на работници в някои предприятия, които не реализират печалба, но имат жизненоважно значение за икономиката на страната.
    Дългосрочната безработица и заетостта в сивата икономика без трудови договори са важна част от негативните фактори за икономическото развитие и силния натиск върху социалната система не само в Македония, но практически във всички трансформиращи се общества. Характерен пример за тежките социални последици от продължителната безработица в България е ситуацията в община Перник. Причините са продължаващото икономическо преструктуриране, закриването на предприятия от основни за района отрасли, липсата на инвестиции. В отговорите на стандартизирано интервю [1] жителите на общината извеждат на преден план проблемите на безработицата, обедняването и липсата на икономическа перспектива:
    Таблица 2
    Кой е най-тежкият проблем за хората в община Перник?
    Проблем
    %
    Закриването на въгледобива
     Упадъкът на машиностроенето
     Увеличаването на безработицата
     Водният режим
     Замърсената околна среда
     Обедняването
     Липсата на икономическа перспектива
    4,0
    2,7
    43,5
     0,4
    1,0
    23,5 24,9

    Голям дял – 18% от цялата извадка, са заявили, че са регистрирани като безработни. В отговор на друг въпрос 30,5% са определили своята социална характеристика като безработни. Проблемът с безработицата в Перник е особено тежък заради това, че тя е дългосрочна, застойна безработица. Близо 68% от регистрираните безработни са в тази категория от повече от една година, а 45,8% от тях са без работа повече от две години.
    Тежкото икономическо състояние на домакинствата е масово в община Перник. 73,7% от интервюираните твърдят, че финансовото им положение се е влошило през последните 3-4 години. А според преценката само на 4,6% то се е подобрило. Както навсякъде в страната, така и в Перник има голям дял от работещи бедни хора.
    Една от перспективите за преодоляване на кризисната ситуация е подпомагането на предприемачеството. Делът на тези, които биха искали да развият свой частен бизнес, е много висок – 39,6% от всички интервюирани в Перник (работещи и неработещи). Но те имат и реална преценка за своите финансови възможности и за перспективите с оглед на сегашната кризисна ситуация. Основните надежди за подпомагане на частния бизнес са насочени към общината и правителството:

    Фигура 5
    Кой трябва да подпомага най-много частния бизнес в община Перник? (в %)

    Правителството отговаря на очакванията на хората като включи в своите намерения реализацията на Програма за преодоляване на социалните последици от структурната реформа в стоманодобивната и рудодобивната промишленост за района на Перник. В своята програма за управление от октомври 2001 г. правителството е заложило социалните си приоритети като увеличаване на заетостта чрез активни мерки на пазара на труда, социалноикономическа интеграция на рисковите групи, развитие на професионалното обучение, подпомагане на предприемачеството, реформи в социалните услуги и социалното осигуряване. За осъществяването на тези цели са набелязани действия в краткосрочен и дългосрочен план. Те предвиждат създаване на Гаранционен фонд за микрокредитиране на предприемачеството и на Социален инвестиционен фонд, както и усъвършенстване на законодателната и нормативната база.

    3.3. Законовата база – гаранция за социалните права
    Създаването и спазването на адекватна на условията законова и нормативна база е друга важна предпоставка за ефективна държавна стратегия за предотвратяване на социални рискове и за защита от техните последици. Законодателните стандарти за спазване на социалните права в Източна Европа са съобразени вече с международните норми. Социалният опит на развитите общества е отразен и в редица международни актове, валидни и за страните от Източна Европа. Такива основни документи на Съвета на Европа са Европейската социална харта и Европейският кодекс за социално осигуряване.
    Европейската социална харта (ревизирана) представлява комплекс от норми в отговор на социалните очаквания на народите. Правата, залегнали в нея, могат да се групират в три категории:
    • защита на заетостта
    • специфична защита извън работното място
    • социална защита на цялото население.
    Целта на този документ е да бъдат подобрени условията на живот на хората; да бъдат защитени тяхното право на труд, регламентирано работно време, синдикални свободи, социално осигуряване, медицинска помощ; да се гарантира равенството между етносите и половете. Хартата дефинира минималните стандарти, а всяка страна урежда детайлно защитата на социалните права при условията на вътрешното си законодателство.
    Подписването на Европейската социална харта е важна стъпка в присъединяването на източноевропейските страни към Европейския съюз. С нейната ратификация от Народното събрание през 2000 г. България декларира своята готовност за реалното изпълнение на поетите задължения. С това доближаване на националното към европейското законодателство се повишава защитата на социалните права на всеки човек, създават се по-добри гаранции за социално благополучие и развитие.
    В доклада на Европейската комисия за България за 2001 г. е дадена положителна оценка за постигнатото във възприемането на европейските социални норми, но се набляга на необходимостта от още по-големи усилия в това направление. Отбелязан е напредъкът в трудовото законодателство с приемането на измененията и допълненията в Кодекса на труда, влезли в сила през април 2001 г. Поредна стъпка в провеждането на активна политика на трудовия пазар е приемането на Национален план за действие в областта на заетостта на основата на Европейската стратегия за заетостта. Като значителен напредък се оценява въвеждането на тристълбовата пенсионна система. Трудностите обаче са значителни поради липсата на финансови натрупвания, на национален организационен опит, а дори и поради недостатъчна убеденост сред хората в необходимостта от промени. Социалната справедливост все още не се свързва в масовото съзнание с индивидуалното участие на всеки в създаването на общественото благосъстояние.
    В законодателната политика на страните-кандидатки за членство в Европейския съюз трябва да бъдат допълнително включени защитни мерки срещу социалната изолация, дискриминацията, за равенство между половете и етносите, за права на инвалидите, за социално сближаване и социално интегриране. Уреждането по нов начин на обществените отношения в социалната област съответства на настъпилите икономически и обществено-политически промени и ще съдейства за успеха на общоевропейските интеграционни процеси.
    4. Заключение
    При осъществяване на трансформацията източноевропейските общества преминават през състояния на интензивен риск. Защитата на личността от рискове е нейно право. Но нито хората, нито институциите в тези общества имаха предварителни знания и умения за справяне с рисковете. Това доведе до сложни последици. Развитите демократични общества имат изградени мрежи за подпомагане на индивидите и групите в преодоляването на рисковете. Техният теоретически и практически опит може да подпомогне социалните политики на трансформиращите се общества. Осмислянето на чуждия и на натрупания личен национален опит чрез разработването на категориален апарат, анализиращ социалните рискове и тяхното управление, ще позволи изграждането на ефективна и справедлива социална политика, каквато заслужават плащащите тежка социална цена хора от източноевропейските общества. Практическата реализация на теоретичните обобщения е бъдеща задача пред правителствата. Решението на тази задача е пряко свързано със създаването на условия за икономическо развитие, стабилни държавни институции, действащо законодателство и функциониращо гражданско общество. Заявената политическа решимост на трансформиращите се общества за постигането на социална благополучие, справедливост и интеграция предстои да бъде реализирана с общи усилия.
    _____________________
    [1] Социологическото изследване “Трудови ресурси, заетост и безработица в община Перник” е проведено на терен през втората половина на месец септември 2001 г. от научен колектив с ръководител проф. Н. Генов Извадката на изследването е от 999 респонденти и е представителна за населението на общината на възраст от 15 до 60 навършени години. обратно
    ЛИТЕРАТУРА
  • ГЕНОВ, Н. (1997) България в глобалния и регионалния контекст. В: България днес и утре. Ред. Н. Генов. София, Фондация “Фридрих Еберт”.
  • ГЕНОВ, Н. (2000) Източна Европа в глобалните процеси. София, Университетско издателство “Св. Кл. Охридски”.
  • ЕВРОПЕЙСКА СОЦИАЛНА ХАРТА. Държавен вестник бр. 43/04.05.2001.
  • ANKETA ZA RABOTNA SILA (1998) Skopje: Statistics Office of the Republic of Macedonia.
  • De NEUBOURG, C. and C. WEIGAND (2000) Social Policy as Social Management. In: Innovation:The European Journal of Social Sciences. Vol. 13, No 4.
  • EFTIMOSKI, D. (2000) Unemployment in Macedonia. In: N. Genov, Ed. Labour Markets and Unemployment in South-Eastern Europe. Berlin, WZB.
  • HOLZMAN, R. and S. JORGENSON (2000) Social Risk Management: A New Conceptual Framework. Social Protection Division Paper No 0006, World Bank, Washington.
  • REGULAR REPORT from the Comission on Progress towards Accession. Bulgaria (2001) Brussels: European Comission.
  • назад
     Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
     напред