HOME
ARCHIVES
MAPS
LINKS
CONTACT US
.
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ  –  АЛТЕРНАТИВИ  НА  ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА
ЕЛИСАВЕТА ИГНАТОВА
София 
Тел./факс: (+359 2) 980-61-32
E-mail: 
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА В УСЛОВИЯ НА СОЦИЕТАЛНА ТРАНСФОРМАЦИЯ:
БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ В НАЧАЛОТО НА ХХІ ВЕК

Balkans'21 - volume 1 / 2002

1. Увод
Регламентирането, утвърждаването и спазването на политическите, икономическите и социалните права на отделния човек е в основата на демократичните общества. Тези права са взаимно свързани.Защитата на социалните права има разнообразни икономически и политически измерения, които рефлектират в националната социална политика на отделните страни. Тази политика се определя от конкретния идеен и институционален контекст. Но въпреки многообразието в историческите условия, социалната политика навсякъде може да бъде определена като солидарност и намеса на обществото в помощ на индивидите за удовлетворяване на техни потребности. 
Тези сложни и динамични зависимости се нуждаят от постоянно обновяващо се теоретично осмисляне на същността и механизмите на социалната сигурност, социалното подпомагане и социалната защита. То съдейства за усъвършенстване на инструментите на социалната политика и за подобряване на резултатите от тяхното прилагане. Това е особено необходимо за страни с трансформиращи се институции и икономики, в които радикалните промени във всички области на дейност силно накърняват социалните права на хората. 
Разработването на теоретично обосновани стратегии за предотвратяване и управляване на рискове, породени от кризисни социални ситуации, както и за преодоляване на техните ефекти, е една от основните задачи на държавните институции в условията на интензивна социетална трансформация. Прилагането на такива стратегии създава предпоставки за осъзнат и продуктивен избор на личността.
2. Социалната политика като управление на рискове
Теоретичният подход, основаващ се на идеята за управление на рискове, определя социалната политика като обществена намеса в помощ на хората както да задоволят свои основни потребности, така и да се справят със заплашващи ги рискове (de Neubourg and Weigand, 2000). В концептуалната рамка на тази проблематика изследователите включват понятия за основни потребности на членовете на обществото и определят рисковете, при които тези потребности не могат да бъдат удовлетворени. Разграничават се и типове държавни стратегии за справяне с рисковете. 
При това обикновено се приема, че социалното благосъстояние като крайна цел на социалната политика се осигурява от три основни институции - пазар, семейство и държава. Тези три елемента могат да имат различна относителна тежест в отделните общества. Затова при анализа на управлението на социалния риск трябва да се разглежда и оценява не само ролята на държавата, както често се прави, но и ролята на семейството и на пазара. Анализът на функциите на всяка от тези институции поотделно и на връзките между тях е в основата на управлението на социалния риск.
2.1. Потребности на човека и управление на рискове
Индивидуалните и обществени усилия за управление на социални рискове са насочени към удовлетворяване на потребности на човешкия индивид. В тези усилия се различават следните етапи: осъзнаване на проблема, търсене на начини за неговото решаване и изграждане на тактика за предотвратяване на повторната му поява. За постигане на този резултат индивидът може да действа на пазара, да разчита на семейството си или на държавната защитна социална мрежа. Индивидът трябва сам да осъзнае проблема и да търси партньор за неговото решаване. Отношенията на личността с пазара и семейството изискват реципрочност и общи възгледи както за задоволяване на потребностите, така и за преодоляване на рисковете.
Социалната политика на държавата трябва да осигурява стоки и услуги за индивидуалните потребности, както и да съдейства за получаване на достъп до тях. Социалното управление на риска включва покриването на следните потребности на индивида:
  • достъп до жилище
  • достъп до храна
  • достъп до здравеопазване
  • достъп до участие в обществения живот.
  • Главният механизъм, който гарантира удовлетворяването на тези потребности, е достъпът до доход. Основната част от социалната политика е свързана с два инструмента за осигуряването му – труд и образование. Те гарантират и подобряват достъпа до доход на всички членове на обществото по следната схема:
    достъп до трудЮ достъп до доходЬ достъп до образование
     Достъпът до труд е главното средство за осигуряване на доход, който позволява да се удовлетворяват индивидуалните потребности в даден момент и да се съхрани част от него за бъдещето. Осигуряването на бъдещото потребление може да се постигне на стоковия пазар чрез реализация на стока или услуга, на трудовия пазар чрез трудови договори и на капиталовия пазар чрез спестявания, осигурителни вноски, застраховки и др.
    Достъпът до професионална квалификация чрез образование представлява главен източник на бъдещ доход. Този достъп включва възможности за получаване на определена степен на образованост, както и осигуряване на подходящи условия за професионално ориентиране и професионално обучение. Основно социално право на личността е свободно да избере професия, от която да се издържа.
    2.2. Основни рискове и ефекти от тях
    Теоретичното разграничаване на основни форми на риск и на ефектите от тях е необходимо за управление на рисковете от институциите пазар, семейство и държава. Различните видове рискове изискват различни реакции. Универсални рискове като трудова злополука могат да засегнат всеки, независимо от пол, възраст и положение в обществото. Други рискове могат да засегнат всички от определена възрастова група. Трети вид рискове са свързани с категории хора, разграничими например по пол или по професии. Вниманието е насочено към тези три типа рискове и не са включени спорадичните рискове от престъпления или природни бедствия.
    Ефектите от рисковете могат да бъдат разпределени в няколко категории. Инцидентните ефекти изчезват скоро след събитието (временна безработица, краткотрайно боледуване). С продължителен ефект върху живота на индивида са дългосрочната безработица и инвалидността. Ефекти се пренасят и върху следващите поколения. Инвалидността, довела до ограничен доход, може да попречи и на осигуряването на желаното образование на децата. Рисковете могат да имат по няколко ефекта. 
    Пазарът и семейството нямат достатъчно ресурси да се справят или предлагат недостатъчно ефективни решения за справяне с определени рискове. Тогава се очаква намесата на държавата. Детайлното разработване на типология на рисковете и техните ефекти е важно при определяне на възможностите на трите институции в управлението на социалните рискове.
    2.3. Държавни стратегии за управление на рисковете
    Определянето на социалната политика като управление на рискове позволява ефективен подход при разработването на стратегии на държавата. Могат да бъдат разграничени три вида стратегии: за предотвратяване, за смекчаване и за справяне с рисковете (Holzman and Jorgenson, 2000).
    Стратегиите за предотвратяване на риск са насочени към намаляване на вероятността от неговото възникване. Това означава да се създават условия за икономическа и институционална стабилност на държавата, да се изгражда и спазва адекватна законова и нормативна база и да се постигне ефективно управление на пазарите.
    Стратегиите за смекчаване целят намаляване на потенциалния негативен ефект от риска. За целта индивидите трябва да бъдат стимулирани да спестяват, да се осигуряват в държавни и частни фондове, да сключват застраховки, за да могат сами да ограничат негативните последствия на рискове.
    Стратегиите за справяне са насочени към постигане на поносим резултат от рискове, които не са предвидени в стратегиите за смекчаване, т.е. попадат извън осигурителните рискове. Примери за обществена намеса в тези случаи са прякото социално подпомагане в пари или натура, както и социалните грижи за бездомните.
    3. Социалната политика в трансформиращите се общества
    Анализът на социалната политика в трансформиращите се общества от Източна Европа от позициите на научния подход, основан на социалното управление на рисковете, може да съдейства за по-ефективни практически резултати при спазването на основните социални права на индивида.
    В условията на социална криза всяко общество е “общество на риска” (Генов, 2000). Трансформациите в политиката, икономиката и културата на източноевропейските страни станаха източник на множество рискове за отделния човек. Те имат своите особености в отделните случаи, понеже всяко източноевропейско общество изминава специфичен път на трансформация. Но сравнителният анализ разкрива и съществени общи черти на процеса, определени от единния историческия тип промяна. Общ знаменател на промените е пренасянето към Източна Европа на институционални образци, доказали своята ефективност в най-развитите общества. Тяхното предимство е в организационната им рационалност, която съответства на протичащите глобални процеси на утвърждаване на инструменталната активност, на индивидуализиране и на универсализиране на ценностно-нормативни системи (Генов, 1997). Тези глобални тенденции се наблюдават във всички съвременни общества, включително и в трансформиращите се общества, макар и с различна интензивност.
    Осъществяването на радикалните социални промени завари източноевропейските общества неподготвени за адекватно възприемане, оценка и управление на рисковете, предизвикани от новата ситуация на бързо глобализиране. Те нямаха теоретични отговори и практически решения за предизвикателствата на трансформацията. Резултатът от това развитие е поддържането на висока интензивност на рискове в целия източноевропейски регион през деветдесетте години на ХХ век. 
    3.1. Икономическата нестабилност като източник на социални рискове
    В трансформиращите се общества основен риск са нарушените социални права на гражданите. С особено тежки последици е нарушаването на достъпа до труд, който е основен източник за задоволяване на главните потребности на хората. В подобна рискова ситуация на загуба на доход или на заплаха от загуба на доход индивидът може да се обърне към някоя от трите институции - пазар, семейство и държава. Пазарните механизми в източноевропейските страни все още са в процес на формиране и утвърждаване. По правило, семейната институция не може да се справи сама с рисковете, въпреки съхранените на места силни семейни традиции на взаимно подпомагане в издръжката.
    В тази ситуация държавата е най-търсеният и най-сигурен партньор на индивида в неговите усилия за смекчаване на рисковете и за справяне с тях. Само тя има ресурси да прилага стратегия за предотвратяване на рискове. Най-важна предпоставка за това е икономическият потенциал на обществото. Равнището на БВП е основният индикатор за този потенциал. Сравнителният анализ показва, че деветдесетте години доведоха в много случаи до снижаване и впоследствие бавно стабилизиране на този потенциал (Economic Survey of Europe, 2001: 243):
    Фигура 1
    Динамика на реалния БВП в четири източноевропейски страни 1989-2000 г.
    (1989 г. = 100)
    От графиката се вижда, че в края на деветдесетте години Полша и Словения вече чувствително са надминали равнищата на БВП от приетата за базова 1989 г. За България и Македония дори връщането към тази база е задача за бъдещето. Причините са различни. България преживя значителен спад на БВП през първата половина на деветдесетте години, предизвикан главно от разрушаването на пазарните връзки в Източна Европа. Незначителното икономическо стабилизиране в средата на десетилетието бе последвано от тежка икономическа криза и политически сътресения през 1996-1997 г. С въвеждането на валутен борд през 1997 г. се стигна до финансова стабилизация и известен икономически растеж. Разпадането на СФРЮ, войните и политическата несигурност на нейната територия още дълго ще дава своето отражение върху икономическото състояние на Македония, както и на цяла Югоизточна Европа. Това развитие направи страните в региона непривлекателни за чуждестранни инвестиции (Economic Survey of Europe, 2001: 258):
    Фигура 2
    Преки чуждестранни инвестиции в източноевропейски страни през 2000 г. 
    (в млн. долари)
    продължение
    назад
     Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
     напред