HOME
ARCHIVES
MAPS
LINKS
CONTACT US
.
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ  –  АЛТЕРНАТИВИ  НА  ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА
Долорес АРСЕНОВА 
министър на околната среда 
и водите
Доц. д-р Кирил КЕРТИКОВ 
Институт по социология 
при БАН - София 
Тел./факс: (+359 2) 980-61-32 
E-mail: kertikov@mail.bg
БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ И КОНСТИТУЦИОННАТА КРИЗА В МАКЕДОНИЯ
- 1 част - 
Balkans'21 - volume 1 / 2002
1/ Въведение  2/ Реакциите в България  3/ Някои бележки към традиционната политическа ситуация 
4/ Първи щрихи към българския етнически модел  5/ Допълнителни “контури”  6/ Няколко уговорки 
7/ Формален повод и обективни основания на албанското недоволство в БЮР Македония 
8/ Постижения и проблеми на българската държава и на гражданското общество 
9/ Осмислянето на общото и различното между двете страни – предпоставка за тяхната евроинтеграция  10/ Някои хипотези и възможни “поуки”  11/ Заключение
1. Въведение
От м. март 2001 г. БЮР Македония навлезе в остра конституционна криза. Тя бе предизвикана от екстремистки прояви (включително и въоръжени) на т. нар. “етнически албанци”, част между които живеещи вън от Републиката (напр. в международния протекторат Косово, в съседна Албания, както и от отделни представители на извъналбански ислямистки структури). Кризата придоби драстични измерения и международната общност направи почти всичко възможно, за нейното “институционализиране”, т.е. за неутрализиране на възникналия етно-конфесионален конфликт.
На 20 юни 2001 г. НАТО взема решение за “сформиране” на мисия в Македония, задача на която е да “събира и унищожава предадените от албанските бунтовници (курсивът наш – б.а.) оръжия (Ройтерс). Мисията има работното название МФОР и по подобие на действащия й аналог в Косово – КФОР има за задача да разоръжи албанските терористи. (БТА; в. “Труд”, 20 юни 2001 г.)
На 26 юни 2001 г. в Скопие избухва “контра-бунт” – етнически македонци щурмуват парламента, настоявайки за “твърд отпор срещу албанските терористи”(Агенция Ройтерс). Представителите на извънпарламентарните и на двете парламентарно представени албански партии 1окачествяват безредиците “като почти преврат”, твърдят че страната е “пред гражданска война” и настояват за незабавна намеса на НАТО. 
Президентът Б. Трайковски в обръщението си защитава уредената от западни сили евакуация на албански бунтовници от граничещи със Скопие села. (Която именно поражда “контра - бунта” на македонските националистически настроени екстремисти). Според осведомителните агенции над 5 хиляди души са обкръжили Македонския парламент в знак на протест срещу решението на западните сили за свободното изтегляне, при това – на въоръжени албанските терористи от с. Арачиново).Особено симптоматично е, че демонстрантите свалят македонското национално знаме и на негово място издигат флага от епохата на Социалистическа федеративна република Югославия.(БТА, 26 юни 2001 г.)
Начало на диалога между “екстремисти” (терористи) 2 и македонските власти се полага в гр. Охрид в края на м. юни 2001 г. Макар и мъчителен и провеждан чрез сложното посредничество на специалните посланици на международната общност Франсоа Леотар и Джеймс Пардю, лидерите на двете парламентарно представени албански партии в Македония – Арбен Джафери и Имер Имери, (практически приели вече исканията на бунтовниците) възприемат необходимостта от политически диалог с президента на страната. Направен е решителен пробив за търсене на “модус” относно решаване на възникналия остър конфликт.
За съжаление, терористичните атаки продължават.“Терористите завзеха още 4 села край Тетово” (БТА, 1 юли 2001г.)
Според агенция Ройтерс македонската армия е щурмувала, включително и с тежко въоръжение три села в района на гр. Куманово. “В нощта … от Арачиново … бяха евакуирани над 350 бойци от АНО. Те бяха експортирани от американски военни. Евакуацията на бунтовниците бе с посредничеството на НАТО и Европейския съюз”, отбелязва кореспондентът на в. “Труд”.
На 5 юли 2001 г. между “екстремистите” (или терористите) и македонските въоръжени сили се обявява примирие. Посредничество за съглашението и съдействие за наблюдение над евентуални стълкновения обявяват и оказват ЕС и ОССЕ. 
След изключително трудно посредничество и преговори се стига в крайна сметка до кардинална ревизия на Конституцията на БЮР Македония. Световните масмедии (Ройтерс, ИТАР - ТАСС, Франс-прес, БТА) отразяват 15-те поправки (освен на Преамбюла й) така:
    “Парламентът на Македония прие новата Конституция” (Водещи заглавия – б. а.)

    “Македонският парламент прие 15-те поправки в конституцията на страната, които гарантират повече права на етническите албанци…. За поправките, които бяха приемани всяка поотделно, гласуваха 90 от 94 (присъстващи – б. а.3 ) депутати.. Самата конституция бе одобрена от 94 депутати, 14 бяха против…

    С новата конституция албанският език става официален в районите в Македония, където етническите албанци са преобладаваща част от населението... Създава се механизъм за блокирания на решения на парламента и общинските събрания по законопроекти в областта на културата… Първи бе гласуван новият преамбюл на конституцията в последната му компромисна редакция. В него се съдържа изразът “македонски народ”. Затова настояваха македонските националисти”.

    Световните информационни агенции, (включително Българската телеграфна агенция, както и отделни периодични български издания) резюмирано представят поправките, довели по същество до нова конституция на Македония така:

    Преамбюл: На мястото на текста, съгласно конституцията от 1991 г., който гласеше, че Македония е държава на “македонския народ” и останалите малцинствени групи, се записва: Република Македония е държава на “гражданите на Република Македония, на македонския народ, както и на гражданите, живеещи в границите на страната, които са част от албанския народ, турския народ, влашкия народ, сръбския народ, ромския народ и други”;

    Език: Македонският език е официален език на републиката. Всеки друг език, говорен от поне 20 процента от населението в съответните общини, (става дума за албанския, тъй като друг подобен етно-демографски прецедент не съществува – б. а.) е втори национален език в съответните общини;

    Полиция: До 2004 г. съставът на полицията като относителен дял следва да отрази пропорционално етническия състав на страната. “Тя остава под контрола на централната власт, но регионалните полицейски началници се избират в сътрудничество с местните власти”;

    Вероизповедание: Според новата конституция всички религии (и в частност исляма, западното православие, юдеизмът, евангелистката методическа църква) са независими от държавата и равни пред закона. (Според конституцията от 1991 г. бе изрично упоменато само източното православие, а останалите бяха включени в общата графа “други” – б. а.);

    Омбудсман: Парламентът ще избира омбудсман, който следва да контролира съблюдаването на конституционните права и в частност равностойното представяне на етническите общности в обществения живот.

В края на м. януари 2002 г. в контекста на редактираната, (на ревизираната или по същество – на новата) конституция на БЮР Македония македонският парламент приема и Закон за местното самоуправление, в който детайлно са отразени новите етно-конфесионални реалности в страната - б.а.
Въпреки направените огромни компромиси, по данни на македонското разузнаване, изнесени официално от премиера на страната и официално неотречени включително и от Хавиер Солана, все още съществуват екстремистки албански групировки, чиято цел е създаването на “велико Косово” (в. “Сега”, 26 януари 2002 г.).
2. Реакциите в България
Създалата се, и непрестанно възпроизвеждана в БЮР Македония драматична етно-национална (и в частност – конфесионална, т.е. верска, религиозна) конфронтация предизвиква няколко групи реакции в Република България. Най-общо те биха могли да бъдат отразени така:
1. Българските власти (парламент, министерски съвет, президент) следят с изключителна загриженост събитията в БЮР Македония и в основни линии реагират адекватно – в съответствие с критериите за европейска интеграция;
2. Българските масмедии своевременно се ориентираха в комплицираната ситуация и в основни линии се отказаха от битуващия в страната до към края на 2000 г. етно-национализъм и национален популизъм и вече компетентно и отговорно отразяват събитията в Македония;
3. Впечатляващо е, че в духа на преследваната евроинтеграция всички парламентарни политически сили вече не отричат съществуването на македонска нация на и на македонски език, (както това се осъществяваше до края на 2000 г.);
4. Единствено изключение представлява бивша парламентарно представена сила – Българското ВМРО - Национално движение 4 ;
5. Продължават (по инерция) да се възпроизвеждат някои рецидиви на съдебната власт в България (реципрочно на съдебните решения в Македония). Напр. все още съществува съдебна забрана не просто на партии на етническа и верска основа, а именно на такива с “промакедонска” ориентация. Става дума за т. нар. “ОМО”-вски политически структури – ОМО “Илинден”, ТМО – ВМРО “Илинден”, ОМО “Илинден – Пирин” 5.
(Аналогични съдебни процедури са факт и в БЮР Македония – там са забранени пробългарски организации, като напр. Партията за човешки права на И. Илиевски или най-новата про-българска структура, идентифицираща се дори не толкова като политическа – Движението “Радко”, конституирано в гр. Охрид);
Безспорно е, че българското общество (в контекста на македонската криза) буквално за няколко месеци “узря”.
    * То се отърси от повечето националистически напластявания.
    * Отказа се от “патерналистичната си” мисия спрямо БЮР Македония.
    * Осъзна необходимостта от развиване на отношения на “паритетна” основа;
    Същевременно в общественото съзнание все по-голяма сила набират две нови социално-психични установки.
А. Назрява нова етно-национална (в частност – конфесионална) фобия, т.е. страхова установка. Свързана е с опасението, че по същество вече осъществената “партикуларизация” на Македония може в обозримо бъдеще да бъде възпроизведена и в България. Предвид на не идентичната, но по същество аналогичната етно-конфесионална структура на двете държави (в смисъл, че Македония е композирана от две основни етнически общности - македонци и албанци плюс незначителен относителен дял на “други”, респ. България е композирана от три основни етнически общности – българи, български турци, роми плюс незначителен относителен дял на “други”), част от обществеността е разтревожена дали македонският сценарий не би могъл да бъде “проигран” и в България. (Кертиков, 2001)
фигура 1
Етническа  структура на България и Македония
България [6]
Македония [7]
.Б. Сред определени среди отново (особено след бомбардировките над СР Югославия) възникват резерви относно добронамереността на НАТО спрямо южните славяни, в т.ч. и спрямо българите. Експерти подчертават, че България последователно приема всички европейски стандарти относно правата на човека. Същевременно се опасяват, че те не я “застраховат”спрямо евентуална федерализация. Приетата нова редакция (по същество – нова Конституция) на БЮР Македония поставя според тях сериозни проблеми пред България. Просто, защото ратифицираната в България Рамкова конвенция за защита на националните малцинства, която би следвало да урегулира отношенията между различните етноси и вероизповедания в страната, се оказва вече почти безпредметна в контекста на радикалните промени, осъществени в Македонската конституция.Основания за подобни твърдения възникват, доколкото ратифицираната от Република България Рамкова конвенция се оказва “безобидна” спрямо радикалните промени в последната македонска конституция.
Прочее, редица от постановките в цитирания документ са в юридически аспект "обтекаеми".
Вярно е, че в преамбюла на документа изрично се изтъква че: "Държавите-членки на Съвета на Европа  и другите държави, подписали настоящата рамкова конвенция" деклалират решимост:
 - "да защитят в своите територии съществуването на национални малцинства";
 - не само да "да уважават етническата, културната, езиковата и религиозната самобитност на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, но също така да създават подходящи условия, даващи ... възможност да изразяват, съхраняват и развиват тази самобитност". (Цит. документ);
 - да съдействат за "създаването на климат на търпимост и диалог...";
 - да осъществяват това, без обаче да нанасят вреда на "конституцията и териториалната цялост на никоя държава";
 - да осигурят "в държавите членки и в другите държави, които могат да станат страни по настоящия документ, ефективната защита на националните малцинства и на правата и свободите на лицата, принадлежащи към тези малцинства, в рамките и върховенството на закона, зачитайки териториалната цялост и националния суверенитет на държавите..." (Цит. документ.)
Вярно е, също така, че в Рамковата конвенция от юридическа гледна точка прецизно се дефинират, както правата, така и зъдълженията на националните малцинства.
 В раздел I, член 1 напр. изрично се подчертава, че "защитата на националните малцинства и на правата и свободите на лицата, принадлежащи към тези малцинства, образува интегрална част от международната защита на правата на човека и като такава попада в обсега на международното сътрудничество" (Пак там.)
 В член 3 (ал. 2) изрично се оповестява, че "лицата, принадлежащи към национални малцинства, могат да упражняват правата и да се ползуват от свободите, произтичащи от принципите, провъзгласени в настоящата конвенция, самостоятелно, както и съвместно с други лица".
---------------------------------
1.  С лидери Арбен Джафери и Имер Имери (б.а.) Э
2.  Идентификацията на терористите като военно-политическа принадлежност е сложна. Предполага се, че става дума за изяви на членове на паравоенните структури като Армия за единна Албания (АЕА), Албанска национална армия  (АНА), Албанска армия за национално освобождение (АНО), Армия за освобождение на Прешево, Буяновац и Медведжа (АОПМБ), Армия за национално освобождение на Косово (АНОК) и пр. (б.а.) Э
3.  Парламентът на Македония се състои от 120 души (б. а.) Э
4.  Чийто председател Красимир Каракачанов отново на 27 януари 2002 г. в предаване по телевизия  “бTV” възпроизведе анахронични за Балканите и за тяхната евроинтеграция стереотипи, водещи до нова междудържавна конфронтация между Република България и БЮР Македония. Э
5.   Парадоксално е, че съдебната власт на първа инстанция регистрира последната партия; по този начин бяха избрани двама кметове и няколко общински съветници в изборите за местно управление; накрая следващата съдебна инстанция отмени регистрацията. (Кметовете и общинските съветници, обаче не са отзовани от  постовете им – б.а.) Э
6.  Източник: Национален статистически институт. Резултати от преброяването на населението и жилищния фонд  - м. март. 2001 г. (Двупроцентна извадка). Э
7.  Източник: Национална статистика на населението в БЮР Македония  Вж. Ташева, Мариja. Етническите групи во Македонjа. Исторически контекст. Скопjе, 1997, с. 51.  Э
назад
 Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
 напред