HOME
ARCHIVES
MAPS
LINKS
CONTACT US
.
 СРЕЩУ СОЦИОЛОГИЧЕСКАТА ЦЕНЗУРА И АВТОЦЕНЗУРА В БЪЛГАРИЯ
КОНТРОЛЕН ТЕСТ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА 
И ЗА НАУЧНА ЛЕГИТИМНОСТ
      Поводът за следващите редове е на пръв поглед комичен, но за съжаление – и типичен.
Някаква си нашенска госпожа (г-жа Z) основава чрез задгранично спонсорство поредната “фондация”. Възлага на авторитетна българска демоскопска агенция емпирично изследване на процеси, протичащи в нашето, в българското общество. Получава научния доклад и … го засекретява!
  Да, засекретява го, включително и спрямо изследователите! (Те нямат никакво, абсолютно никакво авторско право, съгласно нещо като подписания предварително “рамков” договор). 
  “Идеологията на господстващата класа е господстващата идеология в обществото” – този велик апотеоз на един от класиците на науката, е известен на всеки грамотен български и задграничен социолог. Мъдрият български народ е предложил друга негова редакция: “Който плаща на оркестъра, той поръчва музиката”. Предварителните уговорки обясняват защо българските демоскопски (легитимиращи се като социологически) агенции в нощта на съответните избори – парламентарни или президентски, отразяват почти винаги относително точно изборните резултати (а) и защо месеци преди това предлагат на обществеността съвършено различни прогнози, радикално разминаващи се с окончателния вот на избирателите (б).
   В България функционират повече от десет, и то реномирани демоскопско-социологически агенции. (По-известните са : BBSS- Gallup, Сова-Харис, Медиана, НЦИОМ, Алфа-Рисърч, Маркет тест, НОЕМА, МВMD и др.) В тях работят не дилетанти, а професионалисти. 
      Защо прогнозите им са традиционно неверни?
“Защото социологията не била все още достатъчно “екзактна” наука като напр. математиката”, е първото битуващо в медийното пространство обяснение.
(Грешка: без да е математика, социологията отдавна разполага с “инструментариум”, достатъчно надежден, ако не да измери, то поне да фиксира състоянието на обществените нагласи.);
“Защото общественото мнение и нагласи в България било толкова динамично, че не подлежало на прогнози”;“Защото “българинът бил “непредсказуем”.
(Грешка: такова е мнението в почти всички демократични страни.)
  А истината е, че и там не всички социологически прогнози се сбъдват. Защо?
  Защото и в някои от тях прогнозите се осъществяват по механизма “който плаща оркестъра, той поръчва музиката”.
      Това не е парадокс – то е просто израз на “новата”, по същество неизменна социологическа цензура и автоцензура, за която става дума тук.
      Оказва се, че всеки може да осъществява каквито си иска социологически и др. изследвания в България, да използва резултатите от тях съобразно замисъла на възложителя, но не и да ги оповестява спрямо самите изследвани лица – българските граждани!
      Оказва се, че всеки може да си прави всякакви изследвания в България, (след като си плаща) и няма институция, която да окаже ако не контрол върху тяхната методика, методология и пр., то поне да настоява за екземпляр, съдържащ резултатите от тях!
      Оказва се, че всяка чужда държава, респ. някаква съмнителна задгранична неправителствена организация може да си изследва каквото и което си иска в България и да използва резултатите, както на нея и е угодно – без да ги депонира пред каквато и да е българска институция. И нещо по-вече: да забрани оповестяването им в страната и в чужбина! Или, което е още по-лошо: да злоупотребява с частични данни, обслужващи само собственически и др. меркантилни интереси!
      Оказва се, че съмнителни т. нар. “неправителствени организации”, посредством финансирани от тях “фондации” просто перат (чрез действителни или в много от случаите подозрителни социологически изследвания)  някакви пари в България. 
      И в страната няма механизъм за справяне с подобни вмешателства и своеволия.
      Истина е, че определени западни фондации са финансирали и финансират археологически, антропологически и др. подобни изследвания в чужди страни – от региона на Африка, на Азия, на Австралия, изобщо от цял свят. Но “засекретяват” ли те резултатите от изследователската си дейност?!..
      “Секретността” на емпиричните социологически изследвания беше тоталитарен прийом. Кое оправдава възпроизводството му в условията на демокрация?
      Тук съществува и огромен морален проблем. Гражданинът “Х” добросъвестно отговаря на зададени му от чуждестранен поръчител въпроси – без заплащане! Няма ли той правото да бъде информиран каква е съвкупната набрана информация?!!
  Българските “респонденти” на задгранични, (а и на наши) изследвания следва ли да се примиряват във вменената им позиция на “балкански аборигени” или още по-силно казано: на “експериминтални мишлета”?!…
Респондентите, естествено не са запознати с правата си. Поради което по принцип не си ги и търсят. Големият проблемът е: докога чрез “поръчкови” изследвания ще се злоупотребява с човешките права на българските граждани? В смисъл: с правото им на обективна информация!
      Необходими са няколко пояснения:
1. Естествено е да се разчита на научния морал на българските социални изследователи;
2. Но в случай, че резултатите от тях се засекретяват, кое гарантира, че няма да се злоупотреби с отделни данни, обслужващи конюнктурни цели на възложителя (задграничен или отечествен)?
3. Всяко засекретяване на емпирична социална информация в условията на демокрация означава опит за нечистоплътни спекулации. Защото засекретяването е не просто безобидна и перфидна, а една от най-силните форми на цензура. Българските социолози в условията на тоталитаризма воюваха срещу този прийом. Днес някои между тях са принуждавани “да се препитават именно чрез него”!…
4. Необходим е, следователно, специален закон за емпиричните социални (социологически, демоскопски, социално-психологически, антропологически, демографски и пр.) изследвания, в който императивно следва да бъдат заложени поне следните изисквания:

А. Всички резултати от емпирични социални изследвания, проведени на територията на Република България представляват публично достояние;
Б. Изпълнителите им са длъжни в определен срок (но не повече от едномесечен) след приключването на изследването да ги представят в електронното медийно пространство като “нулеви таблици” или още като т. нар. “крос – разпределения” (Чрез предварително оповестени свои сайтове);
В. В случай, че възложителят настоява за “секретност” (под рубриката “авторско право”) да не бъдат при никакви обстоятелства оповестявани изолирани (отделни) резултати от изследванията. (Защото това е традиционната процедура, чрез която се осъществява коварна манипулация на общественото мнение). Иначе казано: без указаното условие възложители и изпълнители не бива да имат право да интерпретират отделни данни от проведени изследвания; 
Г. В случай на злоупотреба да се търси наказателна отговорност по законодателен път от двете страни – възложител и изпълнител;
Д. Императивно условие при всички публикации е да бъдат посочвани още:

Спонсор на изследването – български, задграничен (Кой, какъв: – политическа партия, икономическа групировка; неправителствена организация и пр.);
Сума, приведена за изследването (Оповестява се в български левове (а) и се посочва (б) сметката, по която е приведена);

      Забележка: Номерът на банковата сметката е задължителен, за да се провери (при необходимост) действителния възложител, който оповестен би могъл да направи възражения, както и обратно – изпълнителят да има възможност за самозащита.
      Без подобна (и естествено усъвършенствана) законово уредена процедура българският “електорат” ще продължава да бъде мамен от псевдонаучни “социологически” изследвания и прогнози, а българските социолози ще бъдат и в бъдеще обвинявани в “некомпетентност”.
* * *
      Място за илюзии няма. Едва ли българският парламент ще се заеме приоритетно с подготовката и гласуването на закон за емпирични социални изследвания (в указания по-горе смисъл).
      Същевременно обаче, във всеки случай, когато от отделни агенции и др. изследователски звена бъдат оповестявани частични (!) данни от социологически, демоскопски и др. емпирични социални изследвания в масмедиите и електронното списание “Балкани'21” евентуално се обърне към ръководителя на съответната агенция с молба за предоставяне на “масива данни”, в случай че не бъде предоставен в едномесечен срок, то си запазва правото да отрази отказа им в рубриката “Срещу социологическата цензура и автоцензура в България”.
К. Кертиков – 
Председател на Контролния съвет на
Българската социологическа асоциация
  София, 22 януари 2002 г.
назад
 
напред