HOME
ARCHIVES
MAPS
LINKS
CONTACT US
.
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ  –  АЛТЕРНАТИВИ  НА  ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА
АНТОН ПЪРВАНОВ
КОНФЛИКТНАТА СИТУАЦИЯ В РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 2001 Г: 
ПРЕХОД ОТ "МАКЕДОНСКИ МОДЕЛ НА ЕТНИЧЕСКО СЪЖИТЕЛСТВО" 
КЪМ ЕТНО-ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА
       И отново се набива в очи сходството в тактиката и действията на албанските радикални кръгове и сили в Косово от 1998-1999 г. и събитията в Македония от 2001г. С изявата на АНО като носител на екстремистки позиции и първите военни акции в Танушевци и Тетово последваха масови митинги и демонстрации на албанското население - в Скопие, Тетово и др.селища в подкрепа на исканията за промяна в конституцията на Македония и за легитимиране на АНО. Последва създаване на политическо “тяло” на тази терористка формация, като за неин лидер и говорител бе обявен Али Ахмети, който се стреми да се наложи като посредник между АНО и властите. Сходна е и тактиката, прилагана от формированията на АНО:
  • след акцията в с. Танушевци последва операцията за формиране на “свободна територия” в района на гр.Тетово;
  • предприеха се опити за създаване на “втори фронт” с поредица от терористични акции в Кумановско;
  • изнесе се съпротивата в непосредствена близост до големи градски центрове /включително столицата Скопие/, до стратегически и инфраструктурни обекти (летище Петровац, автомагистрала “Братство и единство”) и пр.;
  • с овладяване на село Арачиново се пристъпи към струпване на внушителни терористически подразделения и оръжеен потенциал, към подготовка за въоръжени действие от “герилски тип” в градски условия;
  • поддържаше се висок градус на напрежение с непрекъснато ескалиращи искания и неприемливи условия;
  • ангажирано бе и участие в “медитиращи” услуги от страна на водещи международни фактори (НАТО, ЕС, ОССЕ) – чрез мисиите на Дж Пардю, Ф.Леотар, Х. Солана, Макс Ван дер Стул и др.); 
  • - насилствено се прогонваше македонското население от цели райони в северозападните части на страната и се установяваха ”чисти” албански етнически територии.
       Характерна особеност за ситуацията през месеците на активни военни действия в Македония бе все по тясното сътрудничество и взаимодействие между ръководствата на политическите партии ДПА и НДП с лидерите на АНО, което намери своето потвърждение с подписването на т. нар. Призренска декларация от 23.05.2001 г. от лидерите на ДПА, НДП, АНО (в. “Дело”, 2001). В нея се очертава общата политическа платформа и програма за действия:
  • изменения в Коституцията на Република Македония, която от унитарна държава да стане двусъставна, и от ” държава на македонската нация” да се превърне в “демократична държава на всички свои граждани”;
  • пропорционално участие на албанците във всички държавни институции, включително и .в силовите министерства и структури;
  • обявяване на албанския за втори официален език;
  • създаване на отделна образователна система на албанците, включваща откриването на албански университет;
  • установяване на “свободна комуникация с албанското културно-етническо пространство” в Албания, Косово, Южна Сърбия;
  • реабилитация на АНО; амнистия на нейните бойци и полеви командири; свободна “реинтеграция” в обществото;
  • възстановяване на загубите и разрушенията, понесени от албанците вследствие на наказателните действия на македонските власти  и армия.
       Анализът на събитията показва, че в поведението на албанските политически фактори се проявява двоен стандарт - от една страна, те се обявяват за запазване суверенитета и териториалната цялост на Македония, (напр. включиха се в създаването през април 2001 г. на широко коалиционно правителство на националното единство с участието на ВМРО-ДПМНЕ, СДСМ, ДПА и НРП), а - от друга, те все повече застават на линията за подкрепа на терористическите действия, за легитимиране на АНО, за нейното включване в преговорния процес и ескалиращо втвърдяване на исканията пред македонските власти. В крайна сметка се стремят към интернационализиране на проблема.
   3. От началото на 2001 г. етно-националната ситуация в Македония навлезе в качествено нова фаза. След близо 10-годишен период, в който се очертаваха контурите на “македонския модел на етническо съжителство” (Малеска, 1997), в който македонците- като титулярно мажоритарно население на републиката и албанците едно значително по своята численост етническо малцинство, живеещо в компактни региони на западните и северозападните части на страната, организирано етно-политически в две мощни партии, се опитваха да намерят общ език на общуване, да прилагат европейските стандарти в малцинствената политика, се стигна до рязък обрат.
       Той не беше случайно явление, а закономерност от развитието на събитията, свързани с конфликта в Косово от 1998/99 г. и пренасянето му в Южна Сърбия, респ. в северозападна Македония.“Смяната в поколенията” сред албанския политически елит в Македония и навлизането на представители на организираната престъпност; задействането на кланови и групови интереси, на сенчестата икономика; радикализацията сред определени среди в ръководствата на политическите сили, тясната координация между албанските лидери в Прищина, Скопие, Тирана; превръщането на македонската територия в опорна база на формированията на АОМПБ (при бездействието на т.нар. международна общност)- всичко това детерминира навлизането на ситуацията в Македония във фазата на конфликт с “ниска интензивност”, но  при потенциална опасност от последваща ескалация, включително и за “изливането” му от границите на Р Македония. 
   4. На настоящият етап се очертават (като работни хипотези) няколко алтернативи за намиране на решение на създалата се критична ситуация:
  • налагане на радикални промени в конституционното устройство и  в държавния статут на Македония, при което от унитарна държава тя да стане многосъставна. (Вариантът предполага нейно “кипъризиране” или “Дейтънизиране” - със създаване на два относително автономни "ентитета" при формално оставане в пределите на единна държавност. Промените в Конституцията са вече факт – б.а).;
  • омиротворяване по ”косовски сценарий” с налагане на мира от вън, т.е. чрез установяване на военен и цивилен контингент под егидата на ООН, НАТО, ОССЕ; продължаване на проговорите при международно посредничество; постепенно, “пълзящо” прокарване на албанските искания; 
  • втвърдяване на позициите и действията на ангажираните в конфликта сили, при което те ще се ориентират евентуално към силово решение с прилагане на разнообразни,често пъти противоположни цели, тактика и средства.
       За македонските власти подобно “втвърдяване” ще означава прилагане на военната сила и мощ в пълна мяра при използване на силите за сигурност и армията; стремеж към унищожаване на паравоенните формации на крайно екстремистката АНА /Албанска национална армия/; ликвидиране огнищата на съпротива по цялата територия на страната; възстановяване суверенитета и неприкосновеността на държавните граници;създаване на необходимите условия и сигурност за завръщане на бежанците-македонци по родните им места и огнища.
За албанските “фактори” подобен вариант би довел до: етническа гетоизация чрез създаване на “етнически чисти” албански райони и селища; съчетаване на политическия натиск в парламента и правителството с  продължаване на терористическата активност “по всички азимути”, като специално внимание ще се отдели евентуално на нейното “ливанизиране”. (Т.е. съпротивата и терористичната активност ще се ориентират към периферията на страната и към големите градски центрове в централните и източните райони; към създаване на “общоалбански единен фронт” с обединяване силите и потенциала на АОК, АОМПБ и АНА;. към мобилизиране на албанската диаспора в САЩ и Западна Европа за набиране на средства, наемници, оръжие и международна подкрепа в “ защита на албанската кауза”;
  • надделяване на чувството за самосъхранение, политическия разум и прагматичния подход сред албанските политически фактори и македонските власти, при съдействието и посредничеството на международните фактори да продължи преговорния процес, в хода на който да се стигне до взаимно приемливи компромиси, до намиране на т. нар.- “златно сечение”, при което да се запази суверенитета, териториалната цялост и международно признатия субективитет на Р. Македония при необходими (и вече осъществени) корекции в Конституцията и устройствените й закони, които да регламентират и  да гарантират в по-голяма степен статута, правата, но и задълженията на албанската етническа общност, като съставна и равноправна част на гражданското общество на републиката (Малеска, 2001). 
       На настоящия етап - след подписването на Споразумението от Охрид през август 2001 г. (в. “Монитор”, 2001), приемането на 15  поправки в македонската Конституция (в. “Дневник”, 2001), пристъпването към приемане на закони, регламентиращи местното самоуправление, образованието и употребата на езика, въвеждането на квотното представителство въз основа на етнически принцип в различните държавни структури и ведомства, вкл. в армията и  в органите за сигурност, но и  при запазване на непримиримостта в позициите и поведението на ангажираните в конфликта страни, двойния стандарт и пасивността на т. нар.международна общност, непредсказуемостта на “безотговорните” фактори сред македонците и албанците, нарастващата арогантност и нежелание за разбирателство и сътрудничество от страна на екстремистки елементи, свързани с престъпния свят сред албанските политически сили - ситуацията в Македония остава открита. 
Възможна е реализация на всеки един от споменатите сценарии - в “чист вид” или при съчетание на елементи и фактори на няколко от тях, както и при реална перспектива от “изливането” на конфликтната ситуация към границите на съседни страни извън рамките на пост югославското геополитическо пространство.
ЛИТЕРАТУРА И ИЗТОЧНИЦИ
В. “Дело”, Скопjе, 25. 05 .2001 г.
В. “Дневник”, Скопje, 19. 09. 2001 г.
В. “Монитор”, 14 .08. 2001 г.
В. “Нова Македониjа”, Скопjе,15. 03. 2001 г.
ГЕРОСКИ, Б. Албанците во Армиjата на Република Македониjа: дилеми и недоумици. Кога квота ке ни смота. В: Вечер-Европа, Скопjе,1993, № 5.
КОСОВО-СТАПИЦЕ, сборник, Београд, 2001 г, с.67.
МАЛЕСКА, М. Етничкиот конфликт и прилагодуваньето. Скопje, 1997 г.
МАЛЕСКА, М. Да си дадеме шанса. Сп. “Пулс”, Скопje, 14. 09.2001 г.
ПЪРВАНОВ, А. “Косовският синдром” в обществено-политическия живот на Република Македония. В: Аспекти на етно-културната ситуация в България и на Балканите.С., 1992, с.144-159.
ПЪРВАНОВ, А. Косовският конфликт - пред развързка или ново заплитане. Във: сп.”Сега”, 1998, № 36. 
назад
 Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
 напред