HOME
ARCHIVES
MAPS
LINKS
CONTACT US
.
БЪЛГАРИЯ  И  МАКЕДОНИЯ  –  АЛТЕРНАТИВИ  НА  ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА
Ст.н.с. д-р АНТОН ПЪРВАНОВ
Институт по балканистика 
при БАН - София 
Тел./факс: (+359 2) 
E-mail:
КОНФЛИКТНАТА СИТУАЦИЯ В РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 2001 г.: 
ПРЕХОД ОТ "МАКЕДОНСКИ МОДЕЛ 
НА ЕТНИЧЕСКО СЪЖИТЕЛСТВО" КЪМ ЕТНО-ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА

Balkans'21 - volume 1 / 2002

        От началото на 2001 г. ситуацията в Република Македония рязко се промени и почти без преход премина от състояние на сравнително стабилни между-етнически взаимоотношения и вътрешно-политическа ситуация към въоръжени сблъсъци между силите за сигурност и паравоенни терористки формации на македонски албанци и техни събратя от т. нар Армия за освобождение на Прешево, Буяновац и Медведжа /АОПБМ/.1 Това, което се разрази в Македония през последващите месеци, също не беше случайно или изненадващо. То очертава няколко възможни насоки за анализ:
  • реактивира се т.нар “албански синдром” в Македония с много по-голяма интензивност,острота и мащаби от това, което се случи в началото на 90-те години;
  • от началото на миналата година се задейства т.нар.” принцип на скачените съдове”: това, което ставаше в Косово, все повече се “изливаше” и се реализираше в Македония;
  • прояви се и “ефектът на огледалото” т.е. в действията на АНО /Армия за национално освобождение/ в Македония се забелязва паралелизъм с действията на АОК /Армия за освобождение на Косово/ от периода 1998 - 1999 година. 
  • * * *
      1. “Албанският синдром” в Македония се прояви от началото на 90-те години и има няколко форми и насоки на изява (Parvanov, 1992: 140-159). В първите години, когато току-що създадената македонска държавност се опитваше да оцелее и да получи международно признание, албанската етническа общност пристъпи към политическо организиране и създаде свои партии - ПДП /Партия за демократически просперитет/ и НДП /Народнодемократическа партия/. Те си разпределяха функциите и дейностите, обединяваха около себе си всички албанци, като още от самото начало се стремят да “приобщят” и да погълнат и другите ислямски ориентирани общности в Македония. /Става дума за немалката общност на македонските мюсюлмани т.нар. торбеши, живещи в компактни региони на Североизточна и Източна Македония, които се превърнаха в прицел на специално внимание и асимилационни претенции от страна на албанските политически сили. Друга немалка общност са ромите в Македония, които за разлика от тези в България, в огромната си част са ислямизирани, живеят в големите градски центрове и в районите с преобладаващо албанско население и също се организираха политически в своя партия (Чавдарова, 1992)/.
        Своеобразна беше и тактиката, която избраха в началото албанските политически сили - на абсентизъм 2 - бойкот и неучастие в усилията на властите за създаване на плуралистично гражданско общество и укрепване на току-що обявената македонската държавност. Стигна се до опити за създаването на пара-държавни паралелни формирования. През 1993 г. беше обявено намерението за обособяване на автономна албанска единица в Македония, т.нар. Република Илирида. През 1994 г. бяха направени опити за създадаване на албански пара военни формации с формирането на т.нар Щаб за национална отбрана на въоръжените сили на албанците под ръководството на Х.Хаскай, по това време заместник министър на отбраната на Република Македония, Х.Аруши - косовар, бивш офицер от ЮНА и др. (Героски, 1993). 
        Същите процеси, които протичаха в Косово, в една или друга степен се развиваха и в Македония, разбира се с различни темпове и интензивност. По това време, през началото на 90-те години, започна и “изливането” на албанско население от Косово в Македония и неговото “диво заселване” в Скопие, северните и северозападните райони на страната. Сръбските власти прибягнаха към рестриктивни и репресивни мерки срещу албанците в Косово. Голяма част от тях се прехвърлиха в Македония и се заселиха за постоянно там (Първанов, 1992:  144-159). Втората подобна заселническа вълна на албанци от Косово се осъществи след масовия бежански егзодус 3 в хода на военните действия в Косово през 1998-1999 г, при който над 300,000 албанци бяха насочени от сръбските войски към Македония, където се установиха в бежански лагери. Немалка част от тях се “дисперсиризираха” сред своите сънародници и близки, като съществено допринесоха за промяна в етническото съотношение, както и за радикализирането на албанските политически сили в Македония.4
        В тази масова вълна от началото на десетилетието няколко десетки хиляди души се прехвърлиха в Македония (в т.ч. и много от активистите и лидерите на т. нар. Косовска алтернатива). Арбен Джафери, - лидер на една от водещите партии в Македония, в продължение на години се изявява като директор на Радио-Телевизия “Прищина” .Той е един от водещите политици на Косово през тези години и беше един от близките помощници и приближени на И. Ругова. След като условията за живот и работа в Косово стават непоносими той се прехвърля в Македония, адаптира се и успя да се наложи като водач на една от основните политически партии - ДПА, която стана през последните години коалиционен партньор на ВМРО-ДПМНЕ в правителството на Л. Георгиевски.
        Случаят с Джафери не е изолиран – става дума за масово явление сред албанския политически елит в Македония, който в преобладаващата си част е рекрутиран от косовски албанци или от македонски албанци, учили и завършили Прищинския университет, активни участници в политическите борби в Косово през 80-те и началото на 90-те години или включили се в различните албански сепаратистки и иредентистки 5 организации в емиграция.
        В този период се установи линия на тясно взаимодействие между политическите елити на албанците в Македония и Косово с държавното и политическо ръководство на Албания, което се стремеше да наложи взаимоотношения, основаващи се на патернализма 6, включващо допълнително тясна координация и субординацията. С оглед на променената ситуация и реализацията на стремежа Албания да се наложи като обединително звено и ядро на албанската етническа общност на Балканите, през последните години усилено се търсеха и изковаваха по-адекватни на променената геополитическа ситуация на Балканите в края на ХХ век национални доктрини и политически програми.
        През 2000 г. албански учени от Албания, Косово и Македония разработват последния вариант на албанската национална доктрина за ХХІ век - “Платформа за решаване на албанския национален въпрос”. В нея постановката за т. нар Велика Албания се обявява за неактуална и се очертават новите програмни цели:
  • въздигане и утвърждаване на националната идентичност, самочувствие и гордост на албанците;
  • промяна в статута на албанските етнически общности в съседните държави, при което те да не бъдат повече третирани като малцинства, да имат определена степен на самостоятелност;
  • свободна комуникация в рамките на албанското културно-етническо пространство;
  • ”колективно” приобщаване на всички албанци на Балканите, независимо от държавните граници, в които те се намират към евроатлантическите структури, организации и ценности.
        Лансират се и обновени политически програми за реализация на тези национални цели и идеали. Те се колебаят между стратегическите концепции, формулирани от политическия и интелектуален елит на албанците в Албания и другите албански етнически общности на Балканите и по света.
Едната призовава за формиране на “общо-албанска конфедерация на Балканите” с ядро Албания, около която постепенно да се приобщят след един “междинен период” албанските пара-държавни или автономни формации в Косово, Македония и Черна Гора.
Втората е доктрината за “общо-албанското интеграционно икономическо и политическо пространство”, в рамките на което да се осъществи “свободно движение на хора, стоки и идеи между Албания, Косово, Македония и Черна Гора” 
        През 2000 и 2001 г. на няколко пъти и по различни поводи албанското политическо ръководство направи опити да организира и рекламира провеждането на Общо-албански форум с участието на политически лидери на албанските общности в съседните на Албания държави и представители на албанската диаспора по света, на който да се обсъдят общонационалните проблеми и да се набележат координирани стъпки и действия по тяхното реализиране в обозримо бъдеще
        Във всички международни форуми, когато участва албанска делегация за представяне на своите искания и предложения, тя е съставена от албанци от Косово, Македония и Черна гора, т.е. представлява албанската етническа общност от бивша Югославия, която действа като единно цяло, а не като дисперсиризирани малцинствени общности на територията на суверенни държави. 
      2. Ситуацията в Македония бележи елементи на ескалиране на напрежението в навечерието и хода на Косовския конфликт 1998-1999 г. (Първанов, 1998). Още през 1996-1997 г. територията на републиката беше превърната в изходна логистична и тилова база, както и основен канал за трансфер на оръжие, хора и муниции, използван от АОК (Vankovska, 1999). В хода на масовия бежански егзодус от Косово към Македония бяха изтласкани от сръбските власти стотици хиляди албанци, немалка част от които остават при свои събратя в Македония и внасят съществени изменения в етническото съотношение на населението в републиката.
        В навечерието на 2001 г. територията на Македония се използва от формированията на АОМПБ, които създават там свои бази, опорни пунктове, военни складове (Косово-стапице, 2001). Следва да се отбележи, че ескалацията на напрежението в Македония започна след като в Скопие през февруари 2001 г. беше подписано от президентите В. Кощуница и Б.Трайковски споразумение за делимитиране на границата между Сърбия и Македония и признаването й за междудържавна. То беше посрещнато “на нож” както от формациите на АОК и АОМПБ в Косово, така и от албанските партии в Македония. Според А.Джафери подобно споразумение е нелегитимно, ”пучистко”, защото изолира Косовските албанци като страна в преговорите, а границата минава между областта и Македония и затваря естествените връзки между събратя (в. “Нова Македониjа”, 2001).
Непосредствено след това последва въоръжената акция по овладяване на Танушевци, при което на сцената се появява нов фактор сред македонските албанци - терористичната организация АНО. През следващите месеци действията и поведението на албанските политически сили в Македония се преориентират от политика на етническо съжителство, интегриране и кооперативност към тактиката от началото на 90-те години - на абсентизъм, бойкот, активни иредентистки действия, “обогатени” с въоръжени терористки акции на АНО.
------------------------------------------

1 Предмет на анализ в настоящия материал са събитията и процесите в хода на ескалиращата фаза от развитието на конфликтната ситуация в Република Македония - февруари-септември 2001 г. Э
2  Абсентизъм (от фр. “аbsent”- отсъствие, неучастие).  Э
3  Егзодус (от латински език – “exodus”) - масово преселване на множество хора вследствие на преследвания, конфликти, етническо прочистване и др. Э
4 Според емисия на BBS от февруари 2001 г. Э
5 Иредентизъм (от “irredenta”) - организации и лица, предприемащи подривни действия срещу конституционния ред и териториалната цялост на държавата. Э
6 Патернализъм - бащинско отношение (случая отношения на покровителство и опекунство). Э

назад
 Web-designer: Plamen Ivanov - KOTA - Sofia - Bulgaria
 напред